Държавата не изключва претенции от "Лукойл" заради "Росенец"

Министърът на транспорта Георги Гвоздейков допуска, че "Лукойл Нефтохим Бургас" може да предяви претенции срещу държавата заради предсрочното прекратяване на концесията на нефтеното пристанище "Росенец".

Точно преди месец държавната пристанищна администрация иззе контрола върху терминала за внос на суров петрол от бургаската рафинерия по решение на парламента. През седмицата пък на първо четене в Народното събрание мина и предложението за забрана на вноса на руски петрол и отпадане на даденото от ЕК изключение за внос на такъв до края на 2024 г. въпреки санкциите на Брюксел срещу Русия. Предвижда се и назначаването на особен управител от държавата при необходимост, бе избран също така нов държавен представител в рафинерията. Преди дни от "Лукойл" предупредиха, че отказ от руски нефт застрашава работата на предприятието, на което обаче държавата гледа като шанс да поеме контрола над рафинерията.

"Ние сме изпълнили закона. Към момента пристанището функционира нормално, разтоварват се танкери с петрол. Но конкретно за претенциите от страна на "Лукойл" аз не мога да отговоря. Това може би ще се решава на ниво ЕК или Европейски съд, нямам представа", коментира в неделя пред БНР Георги Гвоздейков.

Той се спря и на визията на управляващите за развитие на железопътния транспорт. Според него на железниците трябва да се гледа като на бизнес модел. Той отбеляза, че досега държавата не е инвестирала в релсовия транспорт, но очаква това да се промени с обявената от правителството нови обществени поръчки за нов подвижен състав.

"Модернизацията е свързана не само със закупуването на нови влакове, а и с нова визия и нова стратегия, която ние сме започнали да работим. Няма да стане бързо, но се надяваме, че до 2026 г., когато по Плана за възстановяване и устойчивост трябва да бъдат доставени новите влакове, България да има ясна стратегия и ясен бизнес план. Досега секторът разчита изцяло на субсидията от държавата и след това спира всякаква мисъл за развитие на този продукт, т.е. предоставянето на услуга, от която държавата може да спечели", коментира Гвоздейков.

По думите му, след като страната ни получи за железниците около 1 млрд. лв. безвъзмездно от плана за възстановяване, ако не успее да направи от това 15 или 20% печалба, значи че не може да управляваме такъв ресурс. "Не виждам проблем в бъдеще железопътният транспорт да генерира приход, да се самоиздържа и дори да е на печалба", заяви Гвоздейков.