Държавата не може да си прибере 1.4 млрд. лв. от приватизирани фирми

Държавата не може да си прибере 1.4 млрд. лв. от приватизирани фирми

Около 1.4 млрд. лева дължат на държавата собственици на приватизирани предприятия, които не са изпълнили задълженията си по договор. Това съобщи в сряда ръководството на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) на заседание на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм, която се събра, за да обсъди възможностите за ускоряване и увеличаване на вземанията на АСК.

Вместо да набележи мерки за събиране на тази внушителна сума, комисията изслуша оправданията на шефовете на АСК защо държавата не може да си събере дължимите неустойки и плащания.

На заседанието на комисията присъстваха министърът на икономиката Трайчо Трайков, неговите заместници, зам.-министърът на финансите Владислав Горанов.

Собствениците на "Кремиковци" и на БТК най-големи длъжници на неустойки

Най-много неустойки към държавата дължат купувачът на "Кремиковци" – компанията "Дару металс" на бизнесмена Валентин Захариев, и на БТК – "Вива Венчърс".

В челната петица на най-големите длъжници, собственици на приватизирани предприятия, са още и "Ню Имидж България" ("Бояна филм"), купувачите на "Химко" и "Плама" – Плевен. Сделките за тези дружества бяха придружени с гръмки скандали и съмнения за корупция.

"Дару метълс", която купи комбината за 1 долар през 1999 г., а го препродаде на индийския бизнесмен Прамод Митал през 2006 г. за 100 млн. долара, дължи на държавата над 300 млн. лева за неизпълнение на инвестиционната програма, заложена в приватизационния договор. За тази сума АСК е завела няколко съдебни искове, като неотдавна е спечелила първото дело за 34 млн. лева. Агенцията е запорирала няколко магазина в София, собственост на комбината, които се надява да продаде до края на годината.

Сред първенците по неизплатени задължения са и собствениците на БТК. Държавата вече е завела едно дело срещу тях заради това, че не е осигурила работните места, предвидени по договор. То е за малко над 20 млн. лева. АСК се готви да заведе второ дело за около 40 млн. лева.

Бозова съобщи още, че ведомството ѝ възнамерявало да предяви иск към собственика на БТК за 80 млн. евро заради неуредени финансови въпроси около препродажбата на телекома. Документите по иска били изпратени в Министерството на финансите, откъдето обаче не бил получен нито отговор, нито искът бил заведен, нито били предвидени средства за съдебни разноски.

65% от БТК са приватизирани през 2002 г. от офшорната компания "Вива венчъчрс", дъщерна на американския инвестиционен фонд "Адвенд" за 260 млн. евро. След поредица от междинни сделки, включително и чрез фондовата борса, при които 90% от компанията става собственост на исландския милиардер Тор Бьорголфсон, БТК е препродадена на инвестиционно дружество на американския застраховател AIG за 2.77 млрд. лв.

Според АСК "Вива венчърс" дължат премия на държавата заради разликата между цената на покупката и цената на препродажбата, но такава до ден днешен не е изплатена. Затова от агенцията решават да предявят иск за максималната сума, предвидена по договор, която е 80 млн. евро.

Зам.-министърът на финансите Владислав Горанов заяви в отговор, че неговото министерство е в процедура на избор на правна фирма, която да представлява държавата пред съда при предявяването на иска. Той каза още, че собствениците на БТК преди време са предложили на АСК 20 млн. евро, но агенцията отказала, защото се надявала да вземе повече.

"Какво да събираме, като купувачите нямат имущество?"

От 2002 г., откакто е създадена АСК, досега, тя е успяла да събира годишно по около 20 млн. лв. неустойки. А годишната издръжка на ведомството е 17 млн. лв. Все пак не сме агенция за държавни вземания, а за да следим задълженията по приватизационните договори, възкликна директорът на ведомството Атанаска Бозова.

Според закона за приватизация държавата в лицето на АСК има задължението да упражнява контрол над сключените приватизационни сделки в три направления – заплащане на договорената цена, изпълнението на инвестиционната програма и спазването на поетите ангажименти по трудовата заетост.

Има обаче проблем и той е, че често собствениците на приватизирани предприятия се оказват без имущество, от което да бъдат удовлетворени исковете на държавата. Част от приватизираните дружества са в ликвидация, другаде купувачът е извършил препродажба и следите му се губят. В единични случаи "хванатият натясно" собственик иска разсрочване на задълженията.

Затова 167 млн. лв. агенцията вече е отписала, защото компаниите-длъжници са или в ликвидация или нямат имущество, което да бъде ипотекирано.

Изброените причини, както и липсата на квалифицирани юристи и точещите се с години дела поставят под съмнение възможността държавата да си прибере дължимите 1.4 млрд. лева.

От агенцията ще предложат законови промени, които предвиждат държавата да има право на ипотека върху имуществото на приватизираното дружество, а не само на купувача, както е в момента.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?