Държавата не смята да приеме мерки срещу антибиотичната резистентност преди 2020 г.

Държавата предвижда да приеме Национална програма с мерки срещу антибиотичната резистентност чак след 2020 година, макар от години специалисти да сигнализират, че България е единствената държава в ЕС, която няма такъв план. От здравното министерство обясниха пред Mediapool, че компетентните институции имат срок до края на 2019 година да подготвят свои планове и чак след широкото им обсъждане ще се финализира приемането на Национална програма срещу антибиотичната резистентност.

Същевременно макар страната ни да отчита под средните за ЕС нива на смъртност от резистентни бактерии, специалисти сигнализират, че неправилната употреба на антибиотици в болниците у нас е сериозна заплаха и смятат, че пътят за преодоляването на проблема е именно в приемането на програма с целенасочени мерки и въз основан на тях - нормативни промени.

В понеделник експерти от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ), СЗО и пациентски организации отново повдигнаха темата за необходимостта от приемането на такава програма по повод Световната седмица за отговорно прилагане на антибиотиците (12-18 ноември).

Те припомниха, че в края на 2016 година екип на НЦЗПБ е внесъл в Министерството на здравеопазването проект на такава програма, изготвена с експертната помощ на СЗО, но две години по-късно тя все още не е приета.

Институциите са си дали срок да пишат планове до края на 2019 г.

От Министерството на здравеопазването заявиха пред Mediapool, че е започнало обсъждане по внесения в края на 2016 г. проект, но междувременно през юни 2017 година ЕК е приела нов План за действие за борбата с антимикробната резистентност и това е наложило актуализиране на нашата програма.

От отговора на МЗ става ясно също, че е даден срок на всички заинтересовани институции чак до края на 2019 година да изготвят свои проекти на планове и едва след като те бъдат подложени на широко експертно обсъждане, Националната програма срещу антибиотичната резистентност ще бъде финализирана.

Т.е. едва след 2020 година страната ни ще има ясен план с мерки, насочени срещу глобалната заплаха, срещу която правителствата по света отдавна предприемат действия, а някои вече отчитат и резултати.

“В края на 2016 г. екип от НЦЗПБ разработи и предостави в Министерство на здравеопазването чернова на проект на национална програма за рационална употреба на антибиотиците и надзор на антибиотичната резистентност. Започна процес на обсъждане между  заинтересованите институции (здравеопазване, ветеринарни власти, селско стопанство, околна среда и др.) за подготовка на планове като част от единен национален план за борба с антимикробната резистентност. Във връзка с приетия през юни 2017 r. от ЕК нов План за действие за борбата с антимикробната резистентност, който се основава на подхода “Едно здраве“ и обхваща резистентността при хората, при животните и в околната среда и новите насоки към държавите членки се наложи актуализирането на програмата“, заявиха от МЗ.

“Очаква се до края на 2019 г. отделните институции да подготвят проекти на планове в своите сфери, които да бъдат обсъдени на широко експертно ниво, след което проектът на обща програма да бъде финализиран“, уточниха оттам.

Според МЗ болниците имат работещи политики за антиботичните терапии

От здравното министерство уточниха също така, че към момента не подготвят промени в нормативната уредба, свързани с мерки срещу антибиотичната резистентност, тъй като “всяко лечебно заведение има установена и работеща политика по отношение на антибиотичните терапии“.

Работещата политика обаче се оспорва от специалисти, тъй като скорошно европейско проучване показва, че България е на първо място по консумация на третогенерационни цефалоспорини в болниците, което е най-тежкият проблем по отношение на резистентността у нас. Болниците купуват тези антибиотици, защото са евтини и ги прилагат дори за случаи, в които те не са ефективни и по този начин проблемът с резистентността се задълбочава.