Държавата ни най-неподготвена в ЕС за цивилни мисии

България е най-неподготвената и незаинтересованата от участие в цивилни мисии на Европейския съюз страна. Това показват данните на доклад за европейските граждански способности, представен в понеделник. Според прочуването на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) страната ни е в групата на "безразличните" държави към изграждането на цивилен капацитет за участие в мисии. Сред най-незаинтересованите са още Гърция, Латвия, Литва, Кипър и други, но България е страната с най-нисък среден резултат от критерии като изпратени служители в мисии, система за обучение, планиране и други.

Бюджетът за военни мисии е осигурен Министърът на отбраната Николай Младенов съобщи в понеделник, че ще бъдат осигурени необходимите средства за участие на БА в мисии зад граница. Средствата за мисиите ще бъдат запазени в размера им от миналата година - около 100 млн. лева. По-рано той предупреди, че и без това ограниченото българско участие във военни мисии зад граница може да се свие допълнително заради оскъдния бюджет. Може да нямаме пари за други неща, но за мисии трябва да имаме, посочи Младенов. Бюджетът за отбрана за следваща година е планиран в рамките на 1.44% от БВП - най-ниският процент от години насам.

В същото време министърът на отбраната Николай Младенов посочи, че България проучва възможността за участие в полицейската мисия на ЕС в Афганистан. Според него е важно страната ни да осигури такова участие дори в рамките на само един български представител. Той обяви още, че министерството му е готово да поеме водеща роля в подготовката на страната за участие в цивилни мисии и отчете, че докладът на ЕСВП е малко "несправедлив", тъй като България все пак е осигурила участието на 46 души в граждански мисии. Той коментира още, че изграждането на капацитет в страните-членки на ЕС за участие в граждански мисии е изключително скъпо и не винаги успешно.

Най-подготвени за участие в мисии са страни като Великобритания, Германия и Финландия, които набират внимателно служители от различни специалности и са осигурили широки възможности за обучението им. Тези страни показват и резултати в интегрирането на цивилните с военните подразделения.

Според доклада Румъния, Белгия, Франция и други са в групата на "перспективните" – показали са желание да изградят граждански капацитет, но все още им липсва твърда решимост.

Испания, Полша, Португалия, Словакия и други пък не са убедени в ползата от изпращането на цивилни мисии и не допринасят достатъчно за мисиите по Европейската политика за сигурност и отбрана.

Като цяло Европейският съвет за външна политика констатира, че ЕС трудно намира цивилни служители за мисиите си, резултатите от които често са незначителни.

Някои от проблемите по набирането на персонал са общи за всички страни – цивилните служители обикновено заемат длъжности в съдебната система или полицията и не изгарят от желание да прекарат шест месеца далеч от семействата си. Слаба е мотивацията на техните ръководители да осигурят участието им в мисиите на ЕС.

ЕСВП посочва, че е необходимо изготвянето на нова концепция за провеждане на мисии, учредяването на Централен европейски институт за мир, който да осигури по-добро обучение. Необходимо е и съживяване на европейските институции в Брюксел и прекратяването на противоречията между Европейската комисия и Съвета.