Държавата обеща да облекчи и ускори битовата газификация

Обещания да бъде облекчена и ускорена битовата газификация дадоха министърът на околната среда и водите Нона Караджова и зам.-министърът на икономиката, енергетиката и туризма Марий Косев на газоснабдителните фирми.

По време на дискусия, проведена във вторник, за използването на природния газ в прехода към нисковъглеродна икономика, бизнесът се оплака от тежките административни процедури по изграждането на газоснабдителната мрежа и присъединяването на гражданите към тях.

“Над 10 години сме тероризирани от общините, които си измислят разни такси пречещи и оскъпяващи газификацията“, заяви Сашо Дончев, изпълнителен директор на “Овергаз Инк.“, която снабдява най-много региони в страната с газ. Той посочи още, че макар броят на разрешителните за газификацията на един имот от 27 да е намалял вече на 15, в искането и на тези документи липсва смисъл. Да има единни стандарти на публичната администрация по отношение на газификацията, а не всяка община да си измисля свои правила и такси, призова още Дончев.

Той изрази недоумението си от това, че инвестицията в газово оборудване се отразява от местните власти в данъчната оценка на жилището и така домакинствата плащат по-високи имотни данъци и повече такса смет. В същото време в малките населени места отпадъците всъщност намаляват, защото вече не се изхвърля сгурия от ползваните до преди това въглища. При това положение хората нямат стимул да се газифицират, заключи шефът на “Овергаз“.

Критики бяха отправени и към държавната “Булгартрансгаз“, която управлява преносната мрежа, за това, че не инвестира в разширението на магистралните газопроводи и така блокира достъпа на цели региони в страната до синьото гориво.

От държавата бе поискано да подпомогне финансово домакинствата да оборудват домовете си с газови инсталации с пари от еврофондовете и от бъдещата продажба на спестени парникови емисии. Първоначалната инвестиция от 4-5 хил. лв. за газификация на дома е непосилна за много семейства. Затова и при осигурен достъп на 10 процента от домакинствата до природен газ едва 3 на сто от тях се възползват от екологичното гориво, коментира пред форума Иванка Диловска, шеф на Института по енергиен мениджмънт.

Като друга причина за слабия интерес към газификацията от страна на гражданите тя посочи липсата на прогнози за няколко години напред за цените на различните видове енергия, както и изкуственото задържане ниски на цените на тока. Така електроенергията стана предпочитана за отопление.

Диловска припомни, че проектът на енергийната стратегия до 2020 г., който мина на първо четене в парламента, предвижда газификацията да стигне 30 процента след девет години. Това ще спестява на икономиката 2 млрд. евро годишно, ще намали използването на енергия в страната с 19 процента и въглеродните емисии във въздуха ще са с 13 процента по-малко. Тя посочи като примери за стимулиране на газификацията в други европейски страни забраната за продажба на въглища в регионите със силно замърсен и запрашен въздух, както и безплатното едногодишно ползване на природен газ от новоприсъединилите се домакинства, финансирано от държавни и европейски фондове.

В отговор на критиките Караджова обяви, че до края на годината ще се изготви програма за ускоряване на газификацията със заложени в нея конкретни законодателни и нормативни мерки, с финансови инструменти за подпомагане на населението и срокове за изпълнение. Тя и зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Георги Прегьов обещаха, че ще бъдат облекчени процедурите по Закона за устройството на територията и ще отпаднат излишните изисквания и съгласувания за газификацията.

Марий Косев пък обяви, че също до края на 2011 г. “Булгартрансгаз“ ще изготви десетгодишния си инвестиционен план за развитие на преносната си мрежа и в него ще е предвидено изграждането на отклонения на магистралните газопроводи .

Диловска също така препоръча за газификация да се предвидят 300 млн. евро от средствата в Международен фонд “Козлодуй“, отпуснати като компенсация за затварянето на малките реактори на ядрената ни централа, част от предвидените за енергоенефективни мерки от страна на бизнеса 200 млн. евро от оперативна програма “Конкурентноспобосност“, както и да се прехвърлят 4 на сто от европарите за регионално развитие. Друг механизъм за развитие на газоснабядването са средствата от продажба на въглеродни емисии, от които България очакваше 1 млрд. евро.

Министър Караджова обаче оцени тези прогнози като преекспонирани и обясни, че международната конюнктура е за спад на търсенето на парникови квоти заради икономическата стагнация. От друга страна в периода 2008-2009 г. Чехия и Полша са осъществили много добри сделки във въглеродната търговия, а пазарът предпочита сигурните продавачи пред новопоявили се като България.

Караджова все пак остава оптимист, че страната ще реализира подобна сделка до есента на тази година. каквито и да са приходите от нея, те ще отидат за финансиране на проекти за позеленяване. По този повод екоминистърът призова общините да подават в министерството на околната среда зелени проекти. Тя прикани и бизнесът да помисли дали вместо да газифицира домакинство по домакинство не е по-разумно и печелившо да разработва проекти за централно отопление на населените места, което също ползва синьото гориво като ресурс.