Чрез неправомерен натиск с разрешенията за концесии

Държавата обсебва местния добив за “Булгаргаз“ и пречи на свободния пазар

Български пазарен парадокс – най-високи цени на едро, най-ниски на дребно

Държавата обсебва местния добив за “Булгаргаз“ и пречи на свободния пазар

Държавата принуждава компаниите, които са открили природен газ в България, да подписват договори с обществения доставчик “Булгаргаз“, че ще му продават основната част от количествата си, за да получат концесия за добив. Така изкуствено се затвърждава монополът на държавната газова компания и се демонстрира нежелание за отваряне на газовия пазар и за свободни търговци, което би повишило конкуренцията и би понижило цените.

 

Това коментира във вторник по време на конференция за газовите перспективи в региона Пола Найденова, изпълнителен директор на “Дексиа България“. Компанията е първият свободен търговец на газ в страната, която успява да доставя газ от местните находища директно на индустрията, покривайки между 5 и 10 на сто от общото потребление у нас. От началото на 2013 г. на либерализирания газов пазар играе и “Овергаз Инк.“, която до края на миналата година бе основният доставчик на руски газ, преди “Булгаргаз“ да подпише нов газов договор само с “Газпром експорт“.

 

Политически натиск върху свободните търговци

 

В момента няма свободно предлагане на местния газ, той основно е предназначен за “Булгаргаз“ и с годините процентът за обществения доставчик расте и то понякога след директната намеса на енергийното министерство“, заяви Найденова. По думите ѝ така е при договорите с добивания от “Мелроуз“ газ в Черно море, както и с контракта за предстоящия добив от находището “Девенци“ на “Дайрект петролеум“.

 

80 процента от газа на “Дайрект Петролеум“ са резервирани за “Булгаргаз“, заяви представителят на “Дексиа“. По думите ѝ практика е да се подписват договорите за местния добив преди даването на концесията. Тя каза още, че върху нейната компания е оказван политически натиск да се откаже от своите договорени количества от местния добив в полза на “Булгаргаз“.

 

Тъй като синьото гориво, добивано у нас, е с около 30 на сто по-евтино от вносния руски газ, държавата има интерес да вземе възможно най-много от обемите за обществения доставчик, за да може така да натиска цената на природния газ на вътрешния пазар и съответно тарифите на топлофикациите. Така обаче не остават количества за свободния пазар и на практика не може да има конкуренция, тъй като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя цените на “Булгаргаз“.

 

Защо не се обявят свободни търгове за количествата от местните находища и да се вземат най-добрите предложени условия от търговците?“, попита Светослав Иванов, зам.-изпълнителен директор на “Овергаз Инк.“. Той обясни, че лично е давал два пъти оферта на “Мелроуз“ за изкупуване на количества, но безуспешно и сега внася руски газ директно на петима свои клиенти до 50 точки. Според представителя на "Овергаз Инк." проблем за свободната търговия с природен газ е не само липсата на правила, чието изработване ДКЕВР забави, а Брюксел съобщи, че завежда дело срещу България в съда на ЕС. Това бе и формалният повод премиерът Бойко Борисов да уволни председателя на регулатора Ангел Семерджиев.

 

Иванов заяви, че газовата инфраструктура също не е пригодена за свободната търговия.

 

Пазарен парадокс – най-високи цени на едро, най-ниски на дребно

 

Според изпълнителния директор на “Булгаргаз“ Димитър Гогов свободният газов пазар остава години наред на хартия и защото у нас не се стимулира битовото потребление на синьо гориво. По думите му парадоксалното е, че страната ни е с най-високите цени в Европа на природния газ на едро и същевременно с най-ниските цени на дребно. Роля за това има регулаторът, които определя тарифи под себестойността им, уточни Гогов.

 

В България проблемът е, че търсенето на енергоресурси е по-малко от предлагането“, смята той. Думите му бяха потвърдени от Светослав Иванов, който посочи, че у нас търсенето на природен газ е за 2.8 млрд. куб. м годишно, а предлагането за 3.7 млрд. куб. м, но ненормалното е, че при пазарни условия това би трябвало да доведе до падане на цените на суровината. Директорът на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Делисивков също посочи, че въпреки постигнатите по-добри условия в новия договор с “Газпром“, цената на газа остава висока, не следва тенденциите на останалите пазари и това създава проблем за потреблението.

 

Безполезни интерконектори

 

Пола Найденова коментира още, че интерконекторните газови връзки със съседните държави, на които правителството възлага толкова надежди да разнообразят газовите доставки у нас и да намалят цените за вътрешния пазар, също няма да решат проблема със свободния пазар, конкуренцията и високите цени. Тя посочи, че в газовата връзка с Румъния, която се очаква да заработи през май тази година, има разлика в налягането на тръбите на българска и румънска територия, освен това липсвали уреди за измерване качеството на природния газ. Румънският бил с по-лоши характеристики от руския и това при евентуален внос ще създаде проблеми за българските предприятия. “Освен това, ако в България има проблем с доставките, които 90 на сто са руски, то такъв ще има и в Румъния, където също основните количества са от “Газпром“, посочи шефът на “Дексиа“.

 

Относно връзката с Турция, за която премиерът Бойко Борисов обяви, че ще започнем да строим самостоятелно с идеята да стане част от газопровода “Набуко“, Найденова посочи, че има технически несъответствия между параметрите на двете тръби и трудно в този им вид може да се интегрират. Тя коментира още, че в южната ни съседка също 2/3 от количествата газ са руски и надали Анкара ще си позволи да си развали отношенията с Москва, за да ни доставят или транзитират количества природен газ. Интерконекторът с Гърция се бави, а и са неясни източниците на газ за тази тръба. Компанията “Едисон“, която участва в този проект, явно няма количества, след като газопроводът ITGI, в който също е акционер, бе отхвърлен като вариант за трасе за доставка на азерски газ от каспийското находище “Шах Дениз“, смята Найденова. Според нея е притеснително и това, че гръцката ДЕПА, която е другият партньор на “Българския енергиен холдинг“ за строежа на гръцката връзка, се приватизира и основен претендент за активите ѝ с най-висока оферта е руската “Газпром“.

 

Диверсификацията не е панацея за пазара

 

Пазарът е този, който определя цените, а не чистата диверсификация на източниците и трасетата на природния газ, смята и Димитър Гогов. Той посочи, че по принцип и в момента българската газова инфраструктура позволява виртуална търговия с различни по произход количества, но “Газпром“ няма интерес от това.

 

Все пак, след като изтекат първите шест години от новия 10-годишен договор с “Газпром експорт“, от “Булгаргаз“ ще могат да намаляват заявките си за руски газ с повече от сегашните 20 процента, получени от местния добив. Императивно се намаляват количествата с процента местен добив, отделно с още до 20 процента можем да ползваме по-малко руски газ по силата на клаузата “take or pay”, която позволява до една пета от заявените обеми да не се ползват без за това да се дължи санкция. Затова и “Булгаргаз“ договорил с руснаците твърди 2.9 млрд. куб. м годишни заявки, което е под сегашното потребление в страната, а все пак надеждите са икономиката да расте, а с нея и газовата консумация.

 

Смъртната присъда за обществените доставчици

 

След като е ясно, че дните на доставчици като "Булгаргаз" са преброени (заради изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС), компанията възнамерява да брани пазарния си дял, трансформирайки се в търговец. Димитър Гогов отново отбеляза, че държавната компания води различни преговори с други доставчици на природен газ от Азербайджан, включително и за внос на втечнен газ от гръцки или турски терминали, но надали с транспортните разходи цената му може да е конкурентна на руския газ. Шефът на “Булгаргаз“ посочи също, че макар газопроводът ITGI, който планираше да доставя азерски газ през Турция и Гърция до Италия, да бе отхвърлен от консорциума “Шах Дениз“ като маршрут за доставки в Европа, проектът все още не е прекратен.

 

При подобряване на политическата ситуация в Иран и Ирак преговори може да се водят и с компании, които разработват тамошни находища, каза още Гогов. По думите му дали консорциумът “Шах Дениз ІІ“, разработващ едноименното находище в Каспийско море, ще избере да транспортира от 2019 г. газа си по “Набуко Запад“ или по Трансадриатическия газопровод (ТАП), за “Булгаргаз“ няма значение. Можем да доставяме количества и от българо-турската и от турско-гръцката граница, заяви Гогов.

 

Двата газопровода се състезават за 10 млрд. куб. м от “Шах Дениз ІІ“, като предпочетеният маршрут ще стане ясен през лятото на 2013 г. По думите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев, който също се включи в газовата конференция, “който предложи по-добри условия на “Шах Дениз“, ще бъде избран“. “Силната страна на “Набуко“ е, че не само има политическа подкрепа от всички държави, през чиято територия ще минава тръбата, но и дава достъп до много по-голям пазар, отколкото ТАП. “Набуко“ (който ще стига до австрийския газоразпределителен център “Баумгартен“ - бел. а.) отива до сърцето на Европа, а ТАП (който ще минава през Гърция, Албания до Италия – бел. а.) е в периферията“, каза Добрев.

 

По думите на министъра важно за превръщането на интерконекторната българо-турска връзка в част от “Набуко Запад“ е участието на акционерите в газопровода ТАНАП (Трансанадолския газопровод), който се очаква да е връзката между “Шах Дениз“ и “Набуко Запад“.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?