Държавата откри, че инвеститорите бягат заради тежки административни процедури

Държавата откри, че инвеститорите бягат от България заради тежки административни процедури, свързани с разрешенията за строеж, често променящите се закони, липса на пътища, корупция и отсъствие на правосъдие.

Това става ясно от анализ за пречките за нарастване на инвестициите у нас, който беше одобрен от правителството. Той е изготвен в контекста на инициативата на Европейската комисия "Инвестиционен план за Европа", която е основен елемент на цялостната стратегия на ЕС за насърчаване на заетостта, икономическия растеж и инвестициите. Документът не е публичен, като от Министерството на финансите не можаха да отговорят дали ще бъде публикуван.

В анализа са установени 10 проблемни области пред инвеститорите у нас. До края на януари 2016 г. трябва да са готови законодателни и административни мерки за преодоляване на пречките, се казва в съобщението на правителството.

Пикът на чуждите инвестиции у нас беше през 2008 г., когато по данни на НСИ те са били над 4 млрд. евро. След това следва спад, който достигна до 306 млн. евро през 2012 г. През следващата последва подобрение, но от началото на тази година инвестиците отново намаляват на годишна база. Данните на БНБ сочат, че за периода януари – май 2015 г. са близо 617 млн. евро, което е спад с над 5 млн. евро в сравнение с година по-рано.

Проблемните области

Присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура - електричество, газ и вода е най-големият проблем за инвеститорите у нас. Разходите за това са големи, сроковете не се спазват, а нужният брой документи, за да се вържеш към мрежата на монополистите, е огромен, жалват се предприемачите.

Веднага след този проблем се нарежда изваждането на разрешително за строеж. Тук отново инвеститорите се сблъскват с броя процедури и тяхното изпълнение. Допълнително неудобство е различната практика в отделните общини по прилагането на Закона за устройство на територията, както и високите такси в общините, към които има инвеститорски интерес.

Бизнесът се оплаква още и от несъгласуваността на административните процедури, свързани с реализацията на инвестиционните им намерения. Предоставянето на услугите от централната и местната администрация се бави, сочи още анализът на правителството.

Често променящото се законодателство е посочено като четвърта пречка пред инвеститорите.

Те се оплакват още и от липсата на пътища, а там, където ги има, те са в лошо състояние.

Другият проблем е свързан с намирането на кадри. Липсата на специалисти в търсени от бизнеса области и лошо качество на професионалното образование също е пречка за инвеститорите, показва анализът.

Едва на седмо място е поставена независимостта на съдебната система и корупцията у нас.

Ниска ефективност на правната рамка за решаване на спорове също спъва инвестициите в България.

Административните процедури във връзка с международния стокообмен и съпътстващите разходи при внос и износ пък са големи.

Доста време се изисква и за плащане на данъци.

Решението

За да бъдат отстранени пречките пред инвеститорите, ще бъдат създадени работни групи с определени от Министерския съвет водещи ведомства, се казва в съобщението на правителството.

В срок до края на януари 2016 г. те трябва да предложат конкретни законодателни и административни мерки за преодоляване на проблемите пред нарастването на инвестициите в страната.

Правителството на Пламен Орешарски беше приело програма за намаляване на регулаторната и административна тежест на бизнеса, като периодично се отчиташе пред обществото какво е свършило по нея.

Регистрирани в чужбина български фирми са основните инвеститори

Интересът на инвеститорите към страната ни е минимален от 2009 г. насам, сочат данните на БНБ и НСИ. Структурата на паричните потоци пък сочи, че голяма част от т.нар. преки чужди инвестиции на практика са български, като парите минават през офшорни компании, най-вече от Холандия. За първите пет месеца на годината по този начин са дошли 490 млн. евро от общо 616.9 млн. евро чужди инвестиции, сочат данните на БНБ.

Останалите са минали през дружества, регистрирани предимно в Белгия и Великобритания, като крайният собственик е офшорка.

Предприемачите все по-малко гледат на страната ни като на дългосрочна инвестиционна цел, показват данните на БНБ. Причината е, че инвестициите са предимно в дялов капитал и в т.нар. друг капитал, в който влизат кредитите, отпуснати от чужди компании на българските им дружества, като по този начин се формира вътрешна задлъжнялост.

Средствата могат да са дадени за повишаване на производителността на местния бизнес, но могат и да са за оборотни нужди. По този начин излизането от подобна инвестиция може да стане много по-бързо, отколкото, ако трябва да се продава дял от дружеството, коментират анализатори.