Държавата отне от общините преотстъпените данъци

Държавата отне от общините преотстъпените данъци

По-малко от шест месеца след като в конституцията бе дадено правото на общините да определят сами в определени граници размера на местните данъци и такси, тройната коалиция реши да ревизира прогласената политика за децентрализация на местната власт.

В петък Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за общинските бюджети, с които се премахва правото на общините да оперират свободно с преотстъпените от държавата пари от платения на тяхна територия данък върху доходите (ДОД). Също в петък на първо четене бяха приети и промените в Закона за местните данъци и такси, според които общините сами ще определят имуществените налози и патентния данък, но в определени от държавата коридори.

В момента по-големите и богати общини получават от правителството преотстъпване на между 20 и 50 процента от платения доходен данък на тяхна територия. Те имат правото сравнително свободно да оперират с тези пари като финансират определени дейности. С останалите пари от събрания данък се финансират по-бедните общини с по-голяма безработица и по-ниски приходи.

Така през 2007 година на София бяха преотстъпени около 160 милиона лева или малко над 22 процента от платения на нейната територия доходен данък. Тази сума формира 23 процента от целия бюджет на града. За 2008 година прогнозираните средства бяха в рамките на 190 милиона лева.

След приемането на промените в Закона за общинските бюджети преотстъпването ще бъде прекратено. За сметка на това държавата ще събира всички пари от ДОД и след това ще ги дава на местните власти под формата на субсидии за делегирани дейности като образование и здравеопазване. Това ще премахне възможността на общините да правят вътрешни преразпределения в рамките на тези средства.

Този ход постави под съмнение и политическия извод на БСП и ДПС, че са съответно първа и трета партия в местната власт след последните избори. С премахването на това право на местната власт, те практически отнемат правото за вземане на решения на техните представители в нея.

Мотивите към проектопромените в Закона за общинските бюджети, изложени от Министерския съвет, са, че субсидирането ще подобри финансирането на делегираните от държавата дейности и ще даде по-голяма стабилност на общините.

При обсъждането в залата опозицията се противопостави на промените. Според независимия депутат Елеонора Николова това е тенденция на отказ от финансова децентрализация. Бившият кмет на София и депутат от БНС Стефан Софиянски заяви, че ДОД и имуществените данъци са двата основни налога, които гарантират независимото финансиране на местната власт. Той видя конфликт между промените в този закон и последните конституционни промени.

Лидерът на ДСБ Иван  Костов коментира приемането на децентрализацията, заложена в Закона за местните данъци и такси, като крачка напред, а промените в Закона за общинските бюджети като две назад. Според него делегираните държавни дейности са бюджет в бюджета на общините и по никакъв начин това не е елемент на местна самостоятелност.

Депутатът от БСП и бивш кмет на Севлиево Йовко Йовков обясни, че общините, които могат с местните си данъци да издържат делегираните от държавата дейности като образованието и здравеопазването, са не повече от 20 в цялата страна. По думите му има риск за по-голямо недофинансиране в тези области, ако се запази настоящото положение.

Местните данъци от догодина – до два пъти по-големи от сегашните

От догодина общинският съвет ще определя размерите на местните данъци в посочени минимални и максимални граници, предвиждат промените в Закона за местните данъци и такси, приети на първо четене от парламента. Измененията, внесени от Министерския съвет, бяха подкрепени от 133 депутати, 51 бяха против и 10 се въздържаха.

Минималният размер на имотните данъци, данъка за дарение, наследство и за възмездно придобиване ще бъде сегашният, а максималният – до два пъти сегашния. За данъка върху колите коридорът е от сегашния размер до три пъти по-висок.     

Местните данъци не могат да се променят през текущата календарна година. Когато до края на предходната година общинският съвет не е определил размерите на местните данъци за текущата година, те ще се събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.

В проектозакона е записано още, че по отношение на основното жилище общинският съвет може да определи различен размер на данъка върху недвижимите имоти отново в граници - от 0,75 промила върху данъчната оценка на недвижимия имот до размера на данъка, определен от общинския съвет за останалите недвижими имот, и от 0,4 промила за лица с увреждания със и над 50 на сто намалена работоспособност.

Патентният данък вече става местен. Размерите ще се определят от общинските съвети в предвидени минимални и максимални граници. За минимален в проектозакона е записан досегашният най-нисък размер, а за максимален - най-високият размер за страната. Предложено е още за дейностите, за които се дължи патентен данък в твърд размер, минималният данък за догодина да е равен та действащия в момента, а максималният да е два пъти по-висок.

Основните възражения на опозицията, която не подкрепи промените, бе че на практика правомощията на общините да определят сами местните данъци са орязани с тесния коридор, в който те имат право да фиксират данъка. Според Евгени Чачев от ДСБ е необходимо да се разработи изцяло нов закон за местните данъци и такси, който да отговаря на европейските изисквания. Той поиска още държавата да компенсира общините в случаите, когато с други закони се въвеждат режими на облекчения.

За първи път се тръгва към децентрализация и пак се прави хилаво, отбеляза съпартиецът му Веселин Методиев. Въпросът е за законовата възможност местната власт да маневрира, допълни той.

Още от България