Държавата отрича да е сринала КТБ с масирано теглене на пари

МИЕ съобщи, че фирмите му не са местили депозити, а само се разплащали

Държавата отрича да е сринала КТБ с масирано теглене на пари

Кризата в Корпоративна търговска банка (КТБ) не е предизвикана от държавни фирми, чиито депозити са там. Такива уверения, целящи да отхвърлят отговорност на държавата за умишлен срив на четвъртата по големина банка, дадоха във вторник председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев (ДПС) и Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ).

 

Преди ден председателят на БСК Божидар Данев призова МИЕ и БНБ да кажат "кой е теглил парите от банките в деня Х, по чие нареждане, какви са сумите, дали са теглени от текущи сметки или от срочни депозити", както и да се търси отговорност.

 

Държавните дружества от системата на МИЕ не са премествали своите банкови депозити през последните две седмици, а единствено са извършвали операции по разплащане с контрагентите си през разплащателните си сметки, съобщиха от министерството на Драгомир Стойнев във вторник.

 

Според неофициална, но достоверна информация от източни в енергийни дружества под шапката на МИЕ, е имало разпореждане да теглят пари от сметките си в КТБ непосредствено преди 20 юни, което е създало проблеми с ликвидността и БНБ постави кредитната институция под специален надзор.

С изявлението си министерството фактически не отрича извършването на операции със средствата на държавните фирми, а обяснява, че "обичайните дейности на държавните дружества в икономиката и в групата на БЕХ ЕАД в енергетиката се извършва чрез използването на разплащателни сметки и салдата по тези сметки се променят всеки ден". "Промяната в даденото салдо за период от няколко дни представлява единствено разплащане с контрагенти", допълва ведомството.

МИЕ посочва, че неговите дружества стриктно спазват изискванията на Министерския съвет за деконцентрация на паричните им средства, според които те трябва да се държат поне в четири различни банки.

"Всички решения на МИЕ в последните две седмици категорично са подкрепяли стабилността на банковата система", заявяват от министерството и призовават за "разумно отношение от страна на политиците". "С непремерените си коментари и чрез разпространяването на неистини се провокира и поддържа нестабилност", заключават от МИЕ.


"На срещата при президента (в неделя -бел.ред.) беше докладвано дали държавни фирми са теглили средствата си масово от КТБ. Управителят и подуправителят на БНБ казаха, че това не е факт. Няма такова теглене извън лимита от 25%, който трябва да е в една банка. Онова, което е предизвикано в КТБ, не е от теглене на средства от държавните фирми", заяви по-рано във вторник шефът на парламентарната бюджетна комисия Йордан Цонев пред БНР.

 

От думите се разбира, че все пак теглене е имало, но отделен е въпросът дали банката е разполагала с необходимия лимит от средства, за да отговори на заявките.


Одитът в КТБ, който ще покаже кой е теглил пари от банката, ще бъде готов до края на седмицата, допълни Цонев.


По думите му Комисията за финансов надзор е била на мястото си, а действията ѝ са били безкомпромисни.

 

Цонев увери, че политическите сили в парламента подкрепят предложението на БНБ за затвор на разпространителите на неверни слухове за банковата система. Такива промени в Наказателния кодекс бяха внесени преди ден от БНБ и според Цонев ще станат факт до около две седмици.

 

"След като липсата на превенция допусна такава атака, би трябвало сега да подходим по този начин, за да успокоим нещата и за да има ред в тази система. И в Европа, и в САЩ тези неща се наказват. Хората там разбират, че трябва да пазят банковата система, защото това са парите на всички хора и стабилността и устоите на държавата", каза Цонев.

Българската народна банка поиска създаването на нов текст в Наказателния кодекс, който да преследва със затвор от две до пет години разпространението на заблуждаваща или невярна информация за банки или финансови институции, които могат да доведат до паника сред населението.

 

Към момента властите твърдят, че банковата паника е предизвикана от злонамерени слухове, пускани чрез есемеси и по интернет от отделни лица. Прокуратурата повдигна обвинения за подаване на невярна информация на двама души от инвестиционния посредник "Глобал маркетс". И двамата са на свобода с мярка за неотклонение "парична гаранция" от по 3000 лв. През уикенда бяха задържани още няколко човека, но всички бяха освободени.

 

Засега разследващите не казват с какви мотиви и по чия поръчка са действали "вредителите".

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?