Държавата отваря вратата за бизнес с офшорки

Министерството на финансите внася спорните промени в закона за офшорките на Йордан Цонев

Държавата отваря вратата за бизнес с офшорки

Правителството се готви да ревизира закона на депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски, известен като Закон за офшорките, така че 10% от капитала на банките, медиите, застрахователните и пенсионните дружества, публичните компании, футболните отбори, социологическите агенции и др. да могат да бъдат притежавани от дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.

Поправките засягат 14 сфери на дейност и се предлага да влязат в сила от 1 януари 2016 г.

С тях се разрешава още офшорни фирми да участват в търговско дружество с държавно и общинско участие, в публично-частни партньорства и да получават клас за инвеститор.

Внесените от Министерството на финансите промени в Закона за икономическите и финансовите отношения с офшорни дружества почти покриват предложенията на депутата от ДПС Йордан Цонев, внесени в предишния парламент с цел да коригират първоначалния му закон с Пеевски. Те минаха на първо четене през юли 2014 г., но за второто не се събра кворум. С тези промени на Цонев законът се обезмисля, коментира тогава Георги Кадиев от БСП.

Сега същите промените се правят с цел да се улесни бизнесът и да не се допусне нарушаване на правото на ЕС, мотивират се от Министерството на финансите. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в сезона на отпуските, като срокът за коментари е до 7 септември.

От правна гледна точка важен проблем на закона се оказа твърде широката дефиниция на понятието за "свързани лица". Сега финансовото министерство предлага то да се замени с "контролирани лица", като посочва, че под "контрол" ще се разбират допълнителните разпоредби от параграф 1 на Търговския закон, който посочва свързани лица.

Повечето експерти и политици, към които Mediapool се обърна за коментар, отказаха такъв с аргумента, че не са запознати с промените и в момента си почиват.

Законът за офшорките, приет по времето на управлението на БСП и ДПС и влязъл в сила от 1 януари 2014 г., на практика не действа. Първоначално негов автор бе шефът на тогавашната бюджетна комисия Йордан Цонев, но при внасянето му като законотворец се записа и Делян Пеевски, за когото от години има основателни съмнения, че контролира редица активи чрез поставени лица и офшорни компании. Целта на закона бе да внесе яснота кой стои зад крупни сделки и поръчки. Това се случи малко преди да има сделка за най-голямата пенсионно-осигурителна компания "Доверие" и след като офшорки станаха собственици на структуроопределящи компании като "Булгартабак", "Дунарит", "ПСТ груп" и навлязоха мощно в медиите и футбола, като покупките бяха финансирани с държавни пари през фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ).

Така се стигна до забраната офшорките и свързаните с тях фирми да не могат да участват в 28 дейности - банки, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, мобилни оператори, хазартни игри, печатни медии, социологически агенции. Забрани им се да кандидатстват за концесии и обществени поръчки, да търгуват със стоки за двойна употребя, както и да участват в приватизационни сделки, да притежават земи и гори и др.

Споровете дали законът е действал продължават и до днес.

"На практика от чужди търговски регистри научаваме повече за за структурата на български холдингови дружества", коментира пред Mediapool финансовият анализатор Владислав Панев.

Смекчава се забраната за офшорки в 14 бизнес дейности

Държавата предлага да се въведе праг за дялово участие, над който задължително да се разкриват акционери в офшорни компании. Най-ниският праг за разкриване на акционер е, ако има 10%. Аргументът на финансовото министерство е, че ще се избегнат ситуации, в които заради притежание на една акция в банка, застрахователна компания или пенсионен фонд, регистриран в офшорна зона, може да се стигне до отнемане на лиценз поради необявяване на данни за действителен собственик.

От 28 забранителни режима в момента за половината рестрикциите се смекчават. Това са банки, застрахователни и пенсионни дружества, инвестиционни и публични компании, медии, футболни клубове, мобилни оператори, социологически агенции.

На практика предложението, ако офшорната компания има под 10%, да не разкрива собственика си, обезсмисля закона. Така например, ако 10 офшорки на един и същи притежател, държат по 9.9% от собствеността, той ще има дял от 99%, без да обявява самоличността си, коментира Георги Кадиев от БСП, след като това предложение на Йордан Цонев бе прокарано миналото лято на първо четене в парламента.

Законопроектът на финансовото министерство сега е ограничил пълната забрана за участие на офшорки до концесионни процедури, обществени поръчки, приватизационнни сделки, както и за секторите енергетика, хазарт и стоките с възможна двойна употреба.

Разширяване на кръга на изключенията

Промените предвиждат и разширяване на кръга на изключенията, при които компании с офшорно участие ще могат да осъществяват посочените в закона дейности в България. Това се прави, за да бъдат спазени правилата в ЕС, мотивират се от финансовото министерство.

Законът няма да действа, когато фирма в офшорна зона е в държава от ЕС или осъществява дейностите си чрез клон в държава от ЕС. Това изключва фирми, регистрирани в Лихтенщайн и Гибралтар. Великото херцогство е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а Гибралтар членува в ЕС от 1973 г. като част от членството на Обединеното кралство.

Изключение за участие в обществени поръчки ще се въведе и за фирми от държави, които са страни по Споразумението за държавните поръчки на ЕС - Лихтенщайн, Андора, Монако, Сан Марино и др. Целта е да бъдат спазени мерките на ЕС за сътрудничество с тези страни.

Изключение има и за дружества, регистрирани в отвъдморски страни и територии - Британските Вирджински острови, Ангуила, Каймановите острови, Монсерат и др., но само за дейностите, за които е приложимо Решението на ЕС от 25 ноември 2013 г. за асоциирането им към ЕС.

Изключение ще има и за компании от държави, с които България има търговско или икономическо споразумение.

Собствениците на офшорките се скриват зад спецрегистър

Собствениците на офшорни компании ще останат скрити от обществото. Това до голяма степен е така и в момента, но сега се предприемат допълнителни мерки.

Предвижда се собствениците на офшорките да не се вписват в Търговския регистър, а в нов регистър, който ще се води от Агенцията по вписванията.

Информация от него обаче ще се дава при поискване само на дружества, в които участват офшорки, както и на НАП, ДАНС, БНБ, КФН и други компетентни органи.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?