Държавата плаща още 222 700 евро за изгубени дела в Страсбург

Държавата плаща още 222 700 евро за изгубени дела в Страсбург

Министерският съвет гласува в сряда изплащането на обезщетения от 208 100 евро по поредните 8 изгубени дела пред Европейския съд по правата на човека. Държавата ще изплати други 14 600 евро за сключени пет споразумения по заведени дела в Страсбург, които предварително изглеждат обречени.

Най-големите обезщетения отново са свързани с т.нар. "казус със запетайката" - за нарушено право на собственост на българските граждани. Министерският съвет отпусна 183 000 евро като обезщетения за нанесени имуществени и неимуществени вреди по делата "Пешеви срещу България" и "Гюлева и други срещу България".

През 1993 г. на семейство Пешеви е уважен иск за реституция на отнета от комунистическия режим собственост. Одобрението на иска обаче е подписано от държавен служител, който няма право на това и в последващо дело съдът обявява реституционния договор за нищожен. Същият е случаят и при делото "Гюлева и други срещу България".

Прецедентът по този тип казуси възникна след издаването на осъдителната присъда срещу България по делото "Великови и други срещу България". За последните три години правителството е изплатило общо 600 000 евро обезщетения само за "казуса със запетайката".

Останалите обезщетения са изплатени по дела, свързани с "традиционни" за българските власти нарушения на човешките права - прекомерно задържане на хора в арестите, лошо отношение в затворите, бавни съдебни процеси и протакане на досъдебните производства.

Правителството ще изплати и 2400 евро след сключване на приятелско споразумение по делото "Райков срещу България", което засяга актуални теми от последния проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс. През 1997 г. срещу Николай Райков е образувано следствено дело за това, че в качеството си на директор на търговско дружество е превишил служебните си задължения и е сключил неизгодни за държавата договори. Делото се влачи 4 години и 5 месеца докато на него му се повдигнат обвинения пред съда и близо 6 години от образуването на прокурорската преписка.

Тази обичайна практика по времето на предишния главен прокурор Никола Филчев стана публично известна като поддържане на "вечни обвиняеми". Сегашният НПК дава право на лицата, срещу които се водят досъдебни производства, да поискат от съда тяхното прекратяване след изтичането на срок от 2 години. Министерският съвет вече гласува отпадането на тази норма от НПК, която защитава гражданите от прокурорски произвол.

Споделяне
Още от България