Държавата плаща по 52 000 лв. за социално жилище в ромските махали

Трета година МРРБ не приема готовата Национална жилищна стратегия за 90 000 лв.

Строежът на едно социално жилище в ромска махала излиза на държавата средно около 52 000 лв. Това стана ясно от отговора на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова на въпрос на депутата от БСП Никола Динков за изграждането на общински наемни жилища.

Повече от две десетилетия, с малки изключения, общините не строят жилища за отдаване под наем, а обикновено се дава общински имот на частен инвеститор, който в замяна дава жилища на местната власт.

През първия програмен период (2007 - 2013 г.) пилотно стартира проект за осигуряване на социални жилища за ромите във Видин, София, Дупница и Девня и с 16.6 млн. лв. са осигурени 334 жилища, в които живеят 684 роми, отчете министър Аврамова. Така едно социално жилище за уязвими групи от населението е излязло средно по 49 700 лв. на държавата, като средствата са осигурени през оперативна програма "Регионално развитие".


Социалният квартал за роми във Видин

Във Видин например бяха построени два квартала. Сградите са едноетажни, а площта на едно жилище е 46 кв.м. В тях бяха настанени основно роми под наем. Всяко едно от жилищата е напълно оборудвано с електроуреди и мебели. Малко след откриването на новите жилища роми се оплакаха, че тогавашният кмет на Видин Огнян Ценков е настанил в тях не хора от бедни и уязвими групи, а "баровци" и "тузари". От общината обаче отрекоха тогава информацията, но по-късно ГЕРБ не подкрепи Ценков за нов мандат.

През настоящия програмен период 2014 - 2020 г. обхватът на програмата е разширен и по нея ще се възползват 21 общини - Пловдив, Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград, Шумен, Перник, Враца, Кърджали, Ловеч, Смолян, Разград, Казанлък, Гоце Делчев, Силистра, Търговище, Петрич, Свищов, Велинград, Лом и Хасково. В тях ще бъдат построени 1026 социални жилища на обща стойност 53.4 млн. лв., каза Аврамова. Така цената на едно жилище достига 52 000 лв.


Социално жилище в община Благоевград

Социалните жилища са само един от елементите на жилищната политика на България. През 2017 г. по поръчка на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) беше разработена Национална жилищна стратегия на страната с хоризонт до 2030 г.

Документът, за който МРРБ плати 90 000 лв., беше изработен от Националния център за териториално развитие, който е под шапката на ведомството на министър Петя Аврамова.

Вече трета година, по неясни причини, документът отлежава в някое чекмедже в МРРБ. Не е ясно дали министър Аврамова е запозната с този факт. В петък от парламентарната трибуна тя обяви, че МРРБ работи по проект на нова Национална жилищна стратегия.

От съобщението на МРРБ не става ясно кой я прави и дали става въпрос за нов документ. Посочено е единствено, че проектът за Национална жилищна стратегия е "според световните и европейски тенденции за развитието на сектора, като за постигане на заложените в стратегията специфични цели ще бъдат разработени целеви програми".


Социално жилище в Благоевград

Изпълнението на стратегията цели да бъдат подобрени жилищните условия на уязвимите групи от населението и да бъде намален относителният дял на бездомните и на нуждаещите се от социално жилище граждани, каза Аврамова.

Водещата жилищна политика на МРРБ през последните двата мандата на премиера Бойко Борисов е санирането на частни жилища за 2 млрд. лв., но не на уязвими групи, а само на около 2000 блока.

Споделяне

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?