Държавата призна регулаторната си немощ при горивата

Намерението на правителството да прави "Държавна петролна компания" и да продава горива на собствена верига бензиностанции би могло лесно да се пласира на електората, тъй като една от заявените цели е да се поддържат ниски цени. В действителност обаче то е признание, че институциите, призвани да регулират и контролират този пазар, не работят и парите на данъкоплатците за издръжката им отиват на вятъра. А този пазар е ключов както за останалите икономически дейности, така и за приходите в бюджета.

Дори финансовият министър Владислав Горанов не се притесни директно да признае на пресконференецията в понеделник, че държавата предпочита да влезе на пазара на горива, отколкото да се меси в "независимия" орган Комисията за защита на конкуренцията.

От думите му са разбра, че намира за напълно нормално държавата чрез своята компания едновременно да се конкурира с останалите играчи на пазара на горива и да ги контролира.

Забележително е, че през предишните си управленски мандати ГЕРБ отказваше да се вслуша в многобройните критики и предложения на независими експерти и опозиционни политици за необходимостта от адекватна регулация, контрол и мерки, които да гарантират, че секторът работи на светло, конкурентно и по правилата. Вместо това премиерът Бойко Борисов регулярно отправяше хвалебствени слова към органите на финансовото министерство, на МВР, прокуратурата и службите за преборването на контрабандата, докато спазарената на партийно-бизнес принцип антимонополна комисия все проверяваше и все не откриваше проблем в този сектор.

Но сега внезапно – в разгара на битката с коронавирусната епидемия – правителството реши да признае не само наличието на системен проблем, за който самото то носи отговорност, но и да предложи решение, което изглежда доста съмнително по отношение на крайния ефект.

В деня на разкритите от Васил Божков SMS-и с Vladi Goranov за работата на Комисията по хазарта, Министерството на финансите съобщи, че предлага създаването на държавната петролна компания с верига бензиностанции. После вицепремиерът Томислав Дончев каза, че те ще продават на минимална надценка, а в понеделник икономическият министър Емил Караниколов обяви, че така държавата ще е балансьор на петролния пазар и стандарт за качество.

Накрая финансовият министър Владислав Горанов смени акцента. Каза, че най-важното е всички търговци да бъдат допуснати до складовете на Държавния резерв, като начин за засилване на конкуренцията. По този начин ще се решава проблемът с концентрираната собственост при данъчните складове, каза Горанов.

Различни експерти са алармирали през годините, че близо 80% от данъчните складове в страната, които служат за внос на горива с отложено плащане на акциз, са собственост на "Лукойл". Това дава възможност на един играч, който е и най-големият търговец на горива в страната, да ограничи дейността на алтернативни доставчици, като им откаже достъп до складовете.

Още в първия мандат на премиера Борисов тогавашният министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков искаше да направи законови промени за решаване на проблема, но не успя. Едно от неговите несъгласия с Бойко Борисов бе именно по въпроса за "Лукойл" и данъчните складове. Осем години по-късно кабинетът "Борисов -3" се позова на препоръката на антимонополния орган от 2019 г. за данъчните складове.

"Нормално ли е да имате производител, лицензиран складодържател и собственик на огромна верига бензиностанции и всичко това да е едно – не го забранява законът", възмути се министър Горанов, все едно честава дума за природно явление без връзка с управленската политика. След това зададе риторичния въпрос "кое е по-рисковото по отношение на пазара" - съществуващото положение или предлаганата нова държавна компания.

Другият проблем, който ще решава "Държавната петролна компания", са високите цени на горивата, каза финансовият министър. Това принципно не изисква изграждането и на държавни бензиностанции, за които не е ясно от къде ще дойдат парите, след като няма да са от бюджета, кой ще ги строи и какво се има предвид под привличане на инвеститори.

Защо се вадят пари за бензиностанции вместо да се стегнат правилата и регулациите?

Представителите на кабинета продължават да изтъкват, че държавните бензиностанции ще продават евтино гориво. Но не уточняват, ако сега виждат проблем с цените на дизел и бензин, защо не се намеси Комисията за защита на конкуренцията, която следи за спазване на пазарните правила, а трябва държавата да прави своя верига бензиностанции? От къде ще се зарежда държавната компания, та ще може нейното гориво да е по-евтино и да е еталон за качество, както заяви Караниколов?

Горанов посочи, че вижда в момента разлика от 50 стотинки между различните бензиностанции, което означавало, че бизнес моделът излизал. В същото време пък големите бензиностанции твърдят, че по-ниските цени на дребните им конкуренти са заради укриване на данъчни приходи и участие в контрабанда.

А относно спазването на стандартите: Какво пречи на Агенцията за метрологичен и технически надзор да гарантира и в момента качеството на горивата както по големите, така и по малките бензиностанции? Още повече, че в предходни години бяха направени редица проверки спазват ли се стандартите, но явно всичко е било кампанийно.

Сегашното правителство демонстрира огромен апетит и размах в създаването на държавни мастодонти и да налива в тях милиарди от парите на данъкоплатците, за да коригира пазарни и бизнес процеси, за които има правила, закони, регулаторни и контролни органи, но очевидно се провалят. Създаването на държавните компании до момента не е изсветлило нито една дейност – тъкмо обратното, то е удобно прикритие за разпределяне на порциите към частни играчи без търг и конкурс (каквато например е практиката на държавната строителната компания "Автомагистарли"), вероятно, за да няма въпроси защо нормалните търгове се печелят от фирми с "витаещи съмнения" за реалните им собственици.

Грижа за потребителя или за нови играчи

Вероятно това е причината мнозина да предположат, че ходът с държавните бензиностанции е прикрита схема за наместване на нови частни играчи в пазар, на който премиите на участващите в него достигат 1 млрд. лв., по оценки на експерти.

Действията на правителството съвпадат с нововъведеното изискване към "Лукойл" да раздроби, лицензира и оборудва с измервателни уреди досегашния си данъчен склад на продуктопровода, свързващ базите на най-големия дистрибутор на горива. Тази закъсняла, но правилна стъпка, също се коментира като нелишена от "втори план" - опит за пренареждане на пазара, но не с равни шансове за всички, а за конкретен нов играч или съществуващ такъв, който да се възползва от отслабването на позициите на "Лукойл".

Едно от предположенията е, че става дума за доставчика "Инса Ойл". Тази фирма на Георги Самуилов преди две години влезе в тежък конфликт с "Лукойл" и Българската петролна и газова асоциация, заради техните опити да се въведат регистрация и банкови обезпечения за работата на всяка фирма за търговия с нефтопродукти. В тази организация членуват и световни компании като "Шел" и "О Ем Ви". Асоциацията на дребните търговци на горива, към която "Инса Ойл" се присъедини след разкола в БПГА, подкрепи плановете за държавни бензиностанции. Същото стори и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), чийто председател Кирил Домусчиев държи на концесия пристанището в Бургас, през което "Инса Ойл" доставя горива, и се счита, че тази инфраструктура и нейният именит концесионер са важна част от пренареждането на пъзела и че зад схемата отново изплува корпулентната фигура на именит политик от ДПС.  

В същото време КЗК през годините периодично прави проверки за нарушения на пазара за горива и картелни договорки. И тъкмо потребителите да решат, че след месеци одити и анализи комисията ще открие ключа към проблема, накрая тя неизменно констатира, че всичко е наред. Това създава съмнения, че КЗК е принудена да изпълнява съвсем друга роля, от определената ѝ по закон.

Но вместо да помисли как да реформира антимонолния орган, който очевидно не си върши работата в полза на пазара, а на определени играчи (като се имат предвид решенията на КЗК по сделките за ЧЕЗ, Нова телевизия и "Дунарит"), държавата решава да прави своя верига бензиностанции.

Що е то минимална надценка?

Надценката ще е минимална и разумна, твърдят и вицепремиерът Томислав Дончев, и Горанов, Според финансовият министър тя ще покрива само разходите на държавната компания и рузамна печалба. В края на април финансовият министър Владислав Горанов в отговор на парламентарен въпрос от БСП цитира анализ на Агенция "Митници", според който разликата от цената на горивата в складовете спрямо тази на бензиностанциите е 30 ст./л.

Много ли е, малко ли е, в отговора не се посочва. А това е ключово както за дейността на досегашните играчи, така и на бъдещия държавен. Защото принципно КЗК може да се задейства и при определяне на дъмпингови цени на пазара. Досега антимонополният орган има няколко решения за санкции срещу компании, предлагащи стоки и услуги на цени под себестойност, за да си осигурят влияние и дял от пазара.

При сегашния състав на КЗК никой не може да гарантира, че ако държавните бензиностанции изземат дял от пазара, няма да се стигне отново до вдигане на цените, което лесно може да бъде оправдано със световните борси.

Ако пък държавната компания работи с минимална печалба ще се върнат направените инвестиции в нея, които при това засега се съобщава само, че ще са собственик средства на компанията? А откъде ще дойдат те, не се казва, он изглежда най-вероятно да се дадат като капитал от бюджета, както това стана със сформирането на държавната компания за поддръжка на язовирите и на държавния ВиК холдинг  Звучи доста приятно за потребителите, че ще зареждат евтино, но каква ще е в крайна сметка цената, която най-вероятно ще плащаме всички през бюджета? Горанов и Караниколов така и не отвърнаха на въпроса дали петролната компания ще тегли заеми за бензиностанциите, но ако е така, това означава, че кредиторите ще искат определена възвръщаемост на инвестицията си, което не е сигурно, че би се вместила в представата за минимална печалба.

Очевидно ГЕРБ и премиерът се готвят да открият предизборно следващата пролет "евтина" бензиностанция, която след спечелването на вота вече да не е чак толкова евтина или пък да се окаже, че държавата се отказва от този бизнес и го продава на някого.   

Икономическият министър твърди, че целта на планираната "Държавна петролна компания" е да бъде коректен партньор и играч в сектора, а продаваното от нея гориво да покрива стандарт за качество и по него да се водят останалите играчи.

Тези думи може да се тълкуват и като признание, че в момента подопечната му Агенция за метрологичен и технически надзор не може да гарантира качеството на горивата. Нещо повече, той дори казва директно, че "на определени етапи по-малки играчи често създават проблеми на автомобилите ни". Така ли? И защо никой не ги спира?

"Няма как държавата да изкупува готова, вече изградена мрежа от бензиностанции, затова ще изгради своя. Готова, изградена мрежа не е нашата концепция, няма как да покрием всички областни градове. Има различни варианти", заяви Караниколов и уточни, че правителството иска да покрие големите градове и районите, в които липсват обекти за зареждане, за да е балансьор на пазара.

Ако държавата не използва терени своя собственост в градовете и в сервитутите на магистралите за реализацията на тази идея, тя не може да се реализира в обявения от Караниколов двегодишен срок.

Прекалено много неясноти и съмнения

Колко ще струва изграждането на държавните колонки все още не е ясно. "Съвсем скоро ще излезе проектът на закона, с анализите към него. Различни са хипотезите като стойност. Трябва да направим модела, формата, логото и да имаме ясна концепция как ще действаме", каза икономическият министър.

Предстои да се види какъв ще е моделът на държавната компания, която ще поеме и задължителните петролни запаси, които в момента се управляват от Държавния резерв. Този аспект от дейността на поредната държавна мегакомпания засега избягва от общественото полезрение, а и принципно удобно е скрит под завесата на "държавната тайна", спусната над дейността на Държавния резерв. Ще има ли възможност, и ако да, при какви условия, да ползват държавните бензиностанции досегашните петролни складове на Държавния резерв, не се знае.

Законопроектът за държавната петролна компания, ако се спазват правилата, трябва да бъде пуснат първо на обществено обсъждане, преди да се одобри от Министерския съвет и се внесе в парламента, което означава, че ще отнеме известно време. Освен ако депутати от ГЕРБ не го депозират набързо директно в Народното събрание. Или правителството просто вземе решение за създаване на държавната компания, както стори това в началото на януари 2020 г. за "Български ВиК холдинг", заради водната криза в Перник. На 5 май държавното ВиК дружество е регистрирано с капитал от 1 млрд. лв., предоставени от държавния бюджет. Това е солидна сума за провеждане на обществени поръчки за водна инфраструктура, които могат да бъдат разпределяни в удобни порции.

Създаването на поредната държавна структура в значим сектор показва само, че правителството на ГЕРБ е безпомощно да използва регулаторните си органи, за да създава адекватни пазари, а вместо това се намесва директно в тях по съмнителен начин, прокламирайки, че прави това в полза на обществото и потребителите. Схемите зад тези намерения обаче рядко стават известни.