С обещание за двойно повече пари до 2020 г.

Държавата пробва да отнеме автономността на вузовете

Анелия Клисарова. Сн: БГНЕС

Двойно увеличение на държавните пари за образование и тройно на тези за наука до 2020 г., финансиране на вузовете според качеството на преподаване и постиженията на дипломиралите се студенти, спиране на "хвърковата чета" на преподаватели от университет на университет, но и създаване на университетски бордове, в които 70 процента ще са външни хора, назначени от правителството. Това предвижда проект на стратегия за висшето образование, представен в четвъртък от просветния министър Анелия Клисарова на премиера Пламен Орешарски, ректори и представители на БАН, синдикатите и студентски съвети.

Бюджетът за образование през 2014 година представлява 3.8 процента от брутния вътрешен продукт, а средствата за наука са едва 0.27 на сто от него. За да отговорят на положенията в проекта на стратегията, която обхваща периода до 2020 година, управляващите през следващите години ще трябва да увеличат средствата до 6 на сто от БВП за образование и 3 на сто за наука, посочи Клисарова по време на дискусията.

Плановете за увеличаване на финансирането за образованието бяха приветствани от Съвета на ректорите, но председателят му Ваньо Митев, който е ректор на Медицинския университет, определи като погазване на автономията на висшите училища намерението на държавата да назначава 70 процента от ръководствата на университетите като слага на постовете външни хора..

Отново опити "а ла Дянков" да се отнеме самостоятелността на вузовете, коментира Митев и настоя университетите да бъдат оставени да решават сами каква ще е структурата им на управление.

Категорично, щом ректорите са решили, че няма да има университетски борд, както предвиждаше проектът на стратегията, няма да го има, свири отбой образователният министър Анелия Клисарова.

Скелет, който чака мускули и сърце

Стратегията ще бъде обсъждана на различни нива до 15 януари догодина, когато е крайният срок заинтересованите институции и организации да излязат със становище по нея. "Сега поставихме скелета на стратегията, предстои да ѝ сложим мускули и сърце", коментира Клисарова.

Тя посочи като един от ключовите проблеми, за които стратегията търси решение, промяната във финансирането на университетите. По думите ѝ, ще се търси начин то да бъде тясно обвързано с качеството на преподаване и нуждите на трудовия пазар.

Пламен Орешарски посочи пред участниците в дискусията, че за 2014 г. са предвидени 21 милиона лева от бюджета за подобряване на качеството на висшето образование у нас. От тях 75 процента ще се разпределят според рейтингите на университетите, а останалите ще бъдат за стимулиране на приоритетни специалности - педагогика, инженерни науки, растениевъдство и изкуствата.

Критиката в общественото пространство към качеството на висшето образование у нас Орешарски определи като "преекспонирана в отделни аспекти" и отбеляза, че "доста наши възпитаници намират добра реализация не само в страната, но и в чужбина".

Стимули за преподаване на дефицитни професии

Драстично е разминаването между профила на подготвените специалности във висшите училища и реалното търсене на пазара, добави Клисарова. По думите ѝ, по-малко от 30 процента от завършилите студенти се реализират в професията, за която са учили. По този повод образователният министър заяви, че правителството "има желание да увеличи поръчките и финансовите стимули" за университетите, в които се преподават професии с хроничен дефицит на пазара на труда.

По брой на висши училища сме сред първата половина на ЕС, а по брой на младежите, получаващи висше образование, сме доста назад - във втората половина, каза премиерът. При 51 висши училища на територията на страната, към момента делът на хората у нас между 30 и 34-годишна възраст, които имат висше образование, е 26.9 процента. Стратегията предвижда той да достигне 36 на сто през 2020 година.

Други проблеми в системата на висшето образование у нас, които изтъкна Анелия Клисарова, бяха недостъпността ѝ за най-бедните младежи, както и фактът, че все повече нараства интересът на младите към висше образование в чужбина.

Факт е, че голяма част от младите ни хора предпочитат да завършват висшето си образование в чужбина, каза Орешарски и заяви, че "трябва да направим така, че да приравним качеството на нашето образование до водещите университетски центрове". Той посочи още, че това ще направи България атрактивна и за повече студенти от чужбина, "за които завършването на български висши училища ще бъде гордост и чест".

Край на договорите с няколко университета

В дадени университети има дисбаланс в съотношението между броя на преподавателите и студентите, както и в броя на завършилите средно образование спрямо обявените квоти за прием на студенти във висшите училища, каза още Клисарова и припомни, че и тази година в много от университетите е имало повече места за прием, отколкото кандидат-студенти.

Ще мислим вариант за спирането на "хвърковатата чета" от преподаватели на основен трудов договор в няколко университета, обеща Клисарова, но предупреди, че това ще е трудно, защото съдът понякога възстановява такива служители на работа.

Работният вариант на стратегията за висшето образование ще бъде публикуван на сайта на образователното министерство, обещаха у правляващите.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?