Държавата пропусна да спечели международната общественост за СПИН-делото

Вече осем години пет българки са задържани в либийски затвор.

Срещу тях са повдигнати ужасяващи обвинения за умишлено заразяване на деца със СПИН. Общественото напрежение в Либия, породено от трагедията на обречените деца, и особеностите на правосъдието в тоталитарната Джамахирия правят потвърждаването на смъртната присъда над българките безмилостно реалистично. На този фон политическата импотентност на управляващите в България добива измерения на гротеска.

Времето необратимо е размило отговорността на политиците и специалните служби при възникването на либийската криза. Тогава видни държавни мъже обясняваха липсата на държавна позиция по СПИН-аферата с възможността българките все пак да са виновни. Сега оправданията, като горещ картоф, се премятат между Иван Костов, Надежда Михайлова и специалните служби, които са били длъжни да анализират и да предвидят генезиса на проблема.

При управлението на НДСВ бяха извършени някои странни „движения” с твърде съмнителен смисъл. По почти конспиративен начин правителството изпрати в Либия трима нови защитници на сестрите. За да бъде акцията по-респектираща, дори им беше назначен координатор, каквото и да означава това в един наказателен процес. Остана неясно защо и как беше сменен първият адвокат на българките Владимир Шейтанов. Загадка е и дали осъдените българки са имали решаващо участие при избора на новите адвокати. Това съмнение се подсилва от оповестеното преди няколко дни желание на Валя Червеняшка и Нася Ненова да бъдат защитавани отново от  адвокат Шейтанов.

Хаос в политическите послания

На фона на невижданата по мащабите си гражданска инициатива „Не сте сами”, хаосът в политическите послания на държавните институции е отчайващ. Така и не се разбра какъв точно беше смисълът на пътуването на зам.-министъра на правосъдието Маргарит Ганев в Триполи. Вероятно, след като друг зам.-министър – Феим Чаушев, непосредствено след втората смъртна присъда, пожела на българките весела Коледа, друг представител на държавата трябваше да ги поздрави с Новата година и с членството на България в ЕС.

По същото време Прокуратурата на Република България обяви, че ще образува дело срещу либийските надзиратели, изтръгвали с мъчения самопризнания от българките. От Прокуратурата обаче пропуснаха да обяснят защо това се прави едва сега и как се разследват престъпления, при които и обвиняемите, и преките свидетели са в Либия. Едва ли някой там е наясно какъв би бил следващият ход, ако българският съд признае мъчителите на сестрите за виновни. Осезаемо е предчувствието за безсилие, поради невъзможността такава присъда да бъде изпълнена.

За разлика от САЩ, България едва ли би могла да разчита на Шести американски флот за освобождаване на нашите сестри. Въпреки това, една добре координирана и целенасочена институционална политика би могла да има много по-полезен ефект за спечелване на международната общност за българската кауза. Първото условие за такава подкрепа е хората и международните институции да бъдат информирани в детайли за процеса в Либия. Не може да се разчита само на презумпцията, че щом Либия не е демократична държава, процесът срещу българките е несправедлив.

Общественост за материалите по делото

Необходимо е час по-скоро на интернет-страниците на Министерския съвет и на Министерството на правосъдието, на български и на английски език, да бъдат публикувани обвиненията срещу българките, експертните заключения на професорите Ив Монтание и Виторио Колици, за вероятните причини за разпространението на СПИН – епидемията, адвокатските пледоарии и мотивите към присъдите на либийските съдилища.

Само така международни правозащитни организации със световен авторитет биха могли да бъдат убедени, че българките действително са жертви на политически процес. Публикуването на материали от делото би провокирало и ангажирало независими коментари и становища от влиятелни медии и експерти в областта на правото и медицината. Техните гласове не само биха подпомогнали юридически защитата на българите, но и биха направили осезаем натиска на хората и гражданското общество към техните правителства за икономически и политически санкции спрямо Либия.

Така, освен спорадичното и по правило задкулисно лобиране, нашите сестри биха могли да разчитат на истинска международна подкрепа. За разлика от България, където политиците с лекота игнорират волята на хората, истинските държавници в старите демокрации едва ли биха си позволили да пренебрегнат мнението на избирателите. Затова, паралелно с българския модел на задкулисни политически действия и непрозрачни решения, управляващите би трябвало да се поучат от световния опит и да станат инициатори на мащабна международна обществено-държавна кампания за спасяване на българските заложнички в Либия. Първите условия за успеха на такава акция са публичното огласяване на фактите около процеса и яснотата на политическите послания.

Заглавието е на редакцията на Mediapool.bg
Авторът е представител на “Асоциация за европейска интеграция и човешки права”

Още от България