Държавата с мъгляви цели за образованието на малцинствата

Близо една пета от ромчетата не учат, 4000 деца прекъсват заради емиграция на родителите

Държавата с мъгляви цели за образованието на малцинствата

Изправена пред висок процент отпадащи от училище деца от малцинствата и все повече прекъсващи образованието си деца заради трудовата миграция на техните родители, държавата си поставя лишени от всякаква конкретика най-общи цели да повиши броя на посещаващите училище и детска градина. Това става ясно от Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020), публикувана от образователното министерство в сряда.

Въпреки постигнатите известни успехи в приобщаването на ромските деца към обучението, 23% от тях не посещават училище. Сериозно предизвикателство пред системата са и 4000 деца годишно, които прекъсват образованието си заради емиграция на семейството, чието връщане след това е съпроводено с бюрократични пречки.

Обхванатите в детска градина деца са се увеличили със 7.5% за 11 години

Документът отчита постигнатите досега успехи в образователната интеграция, сред които е повишеният обхват на децата в детските градини след въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за пет и шестгодишните.

За последните 11 години броят на децата, посещаващи детска градина, се е увеличил от 201 145 на 240 622, като обхванатите деца са нараснали от 78 % до 85.5 %.

В същото време по данни на Националното представително проучване "Равенството – път към прогрес“ едва  30.9% от ромските деца от 3 до 6 години посещават детска градина.

Един от 20 ученици от пети до осми клас не посещава училище

В същото време се наблюдава тревожна тенденция за спад на записаните деца в начален и прогимназиален етап. През учебната 2013-2014 година записаните от I до IV клас са били 97.2 % от децата в тази възраст, а от тези в V-VIII клас са обхванати 95.1 %.

Т.е. един от всеки двадесет ученици на възраст за V-VIII клас, по една или друга причина, не е в класната стая.

23% от ромските деца не ходят на училище

Според данни от преброяването през 2011 година от децата в задължителна училищна възраст от 7 до 15 години тези от ромски произход, непосещаващи училище, са 23.2%, децата от турски произход – 11.9%, етническите българи – 5.6%.

Голяма част от децата, чийто майчин език е различен от българския, срещат трудности в процеса на обучението, което често води и до социалното им изключване в училищната общност.

Поетапното въвеждане на целодневното обучение е отразило благоприятно върху качеството на обучение и възпитание на всички ученици, но безспорна е ползата от него за учениците от уязвимите етнически групи, отчитат авторите на стратегията.

Наблюдава се ясна тенденция за увеличаване на броя на младите хора от най-многочислените етнически групи – българи, турци и роми, които успешно завършват средно и висше образование.

Въпреки това, проучвания и анализи показват, че равнището на записване във всички степени на образование при ромите е много по-ниско в сравнение с всички останали етноси.

Като свой успех от МОН отчитат ограничаване на практиката здрави деца от семейства в неравностойно положение, изключително от ромски произход, да се насочват към помощни училища по социални причини. Протича успешен процес на извеждането на такива ученици и адаптирането им в общообразователна среда.

Известен успех се постигна и в областта на десегрегирането на детски градини и училищата, в които преобладават ромски деца и ученици в обособени ромски квартали.

Поради липсата на нормативен регламент, на дългосрочно целево финансиране, както и на последователна институционална и обществена подкрепа, процесът на закриване на сегрегирани детски градини и училища обаче е спрял, а положителните резултати от него до значителна степен са минимизирани от последвалата в повечето случаи вторична сегрегация, отчита стратегията.

Авторите на документа посочват още, че откриването на средищни училища е осигурило по-добро качество на образованието за децата и учениците в това число и от етническите малцинства.

4000 деца годишно прекъсват образованието си заради емиграция на родителите

Всяка учебна година средно около 4000 ученици, включително от етническите малцинства, които са били записани в началото на съответната година, напускат образователната система, тъй като родителите им заминават в чужбина.

Това поражда сериозни проблеми, тъй като липсва механизъм за проследяване на децата и проверка дали посещават училище в друга държава. Освен това има огромни бюрократични трудности да се запишат отново в българско училище след тяхното завръщане. Експертите отчитат, че като цяло малко деца посещават българските неделни училища в чужбина.

На фона на очертаните проблеми държавата си поставя твърде общи цели. Сред тях са повишен обхват в детски градини и училища на подлежащите на задължително образование между 5 и 16-годишна възраст, както и намален дял на преждевременно напусналите образователната система между 18 и 24 години под 11%. Цел е и намаляването на отпадналите в задължителна училищна възраст до 16 години, без да се посочва с колко. Повече успешно интегрирани деца и ученици в мултикултурна образователна среда в приемните детски градини и училища извън ромските квартали, е друг очакван ефект от прилагането на стратегията. Очакванията са повече деца от етническите малцинства да завършват основното и средното си образование, но без да се посочва конкретна цел на ръста на образованите малцинствени групи.

Сред набелязаните в стратегията мерки са разработване на учебни помагала за развиване на културната идентичност на децата от малцинствата и обогатяване на учебния материал с елементи от историята и културата им, разкриване на експертна длъжност в министерството по изучаване на майчин език. Предвижда се допълнителна квалификация за учители за работа в мултикултурна среда, насърчаването на ниво общини процеса по десегрегация на училищата и др.

Неясно е и точно какво финансиране стои зад изпълнението на мерките, тъй като срещу повечето от тях не стоят конкретни суми.

Споделяне
Още от България