Държавата с мъгляви цели за образованието на малцинствата

Близо една пета от ромчетата не учат, 4000 деца прекъсват заради емиграция на родителите

Държавата с мъгляви цели за образованието на малцинствата

Изправена пред висок процент отпадащи от училище деца от малцинствата и все повече прекъсващи образованието си деца заради трудовата миграция на техните родители, държавата си поставя лишени от всякаква конкретика най-общи цели да повиши броя на посещаващите училище и детска градина. Това става ясно от Стратегията за образователна интеграция на деца и ученици от етническите малцинства (2015-2020), публикувана от образователното министерство в сряда.

Въпреки постигнатите известни успехи в приобщаването на ромските деца към обучението, 23% от тях не посещават училище. Сериозно предизвикателство пред системата са и 4000 деца годишно, които прекъсват образованието си заради емиграция на семейството, чието връщане след това е съпроводено с бюрократични пречки.

Обхванатите в детска градина деца са се увеличили със 7.5% за 11 години

Документът отчита постигнатите досега успехи в образователната интеграция, сред които е повишеният обхват на децата в детските градини след въвеждането на задължителна предучилищна подготовка за пет и шестгодишните.

За последните 11 години броят на децата, посещаващи детска градина, се е увеличил от 201 145 на 240 622, като обхванатите деца са нараснали от 78 % до 85.5 %.

В същото време по данни на Националното представително проучване "Равенството – път към прогрес“ едва  30.9% от ромските деца от 3 до 6 години посещават детска градина.

Един от 20 ученици от пети до осми клас не посещава училище

В същото време се наблюдава тревожна тенденция за спад на записаните деца в начален и прогимназиален етап. През учебната 2013-2014 година записаните от I до IV клас са били 97.2 % от децата в тази възраст, а от тези в V-VIII клас са обхванати 95.1 %.

Т.е. един от всеки двадесет ученици на възраст за V-VIII клас, по една или друга причина, не е в класната стая.

23% от ромските деца не ходят на училище

Според данни от преброяването през 2011 година от децата в задължителна училищна възраст от 7 до 15 години тези от ромски произход, непосещаващи училище, са 23.2%, децата от турски произход – 11.9%, етническите българи – 5.6%.

Голяма част от децата, чийто майчин език е различен от българския, срещат трудности в процеса на обучението, което често води и до социалното им изключване в училищната общност.

Поетапното въвеждане на целодневното обучение е отразило благоприятно върху качеството на обучение и възпитание на всички ученици, но безспорна е ползата от него за учениците от уязвимите етнически групи, отчитат авторите на стратегията.

Наблюдава се ясна тенденция за увеличаване на броя на младите хора от най-многочислените етнически групи – българи, турци и роми, които успешно завършват средно и висше образование.

Въпреки това, проучвания и анализи показват, че равнището на записване във всички степени на образование при ромите е много по-ниско в сравнение с всички останали етноси.

Като свой успех от МОН отчитат ограничаване на практиката здрави деца от семейства в неравностойно положение, изключително от ромски произход, да се насочват към помощни училища по социални причини. Протича успешен процес на извеждането на такива ученици и адаптирането им в общообразователна среда.

Известен успех се постигна и в областта на десегрегирането на детски градини и училищата, в които преобладават ромски деца и ученици в обособени ромски квартали.

Поради липсата на нормативен регламент, на дългосрочно целево финансиране, както и на последователна институционална и обществена подкрепа, процесът на закриване на сегрегирани детски градини и училища обаче е спрял, а положителните резултати от него до значителна степен са минимизирани от последвалата в повечето случаи вторична сегрегация, отчита стратегията.

Авторите на документа посочват още, че откриването на средищни училища е осигурило по-добро качество на образованието за децата и учениците в това число и от етническите малцинства.

4000 деца годишно прекъсват образованието си заради емиграция на родителите

Всяка учебна година средно около 4000 ученици, включително от етническите малцинства, които са били записани в началото на съответната година, напускат образователната система, тъй като родителите им заминават в чужбина.

Това поражда сериозни проблеми, тъй като липсва механизъм за проследяване на децата и проверка дали посещават училище в друга държава. Освен това има огромни бюрократични трудности да се запишат отново в българско училище след тяхното завръщане. Експертите отчитат, че като цяло малко деца посещават българските неделни училища в чужбина.

На фона на очертаните проблеми държавата си поставя твърде общи цели. Сред тях са повишен обхват в детски градини и училища на подлежащите на задължително образование между 5 и 16-годишна възраст, както и намален дял на преждевременно напусналите образователната система между 18 и 24 години под 11%. Цел е и намаляването на отпадналите в задължителна училищна възраст до 16 години, без да се посочва с колко. Повече успешно интегрирани деца и ученици в мултикултурна образователна среда в приемните детски градини и училища извън ромските квартали, е друг очакван ефект от прилагането на стратегията. Очакванията са повече деца от етническите малцинства да завършват основното и средното си образование, но без да се посочва конкретна цел на ръста на образованите малцинствени групи.

Сред набелязаните в стратегията мерки са разработване на учебни помагала за развиване на културната идентичност на децата от малцинствата и обогатяване на учебния материал с елементи от историята и културата им, разкриване на експертна длъжност в министерството по изучаване на майчин език. Предвижда се допълнителна квалификация за учители за работа в мултикултурна среда, насърчаването на ниво общини процеса по десегрегация на училищата и др.

Неясно е и точно какво финансиране стои зад изпълнението на мерките, тъй като срещу повечето от тях не стоят конкретни суми.

Споделяне

Още от България

Какво трябва да се направи, за да се ваксинират повече хора?