Държавата се оттегля от пазара на енергия

Инвеститорите трябва да поемат пазарния риск, а не държавата и потребителите, смятат в енергийното ведомство

Оттеглянето на държавата от пазара на енергия и конкретните мерки за създаването на конкурентна среда са най-важните акценти в концепцията за енергийна стратегия, която подготви Министерството на енергетиката. Намерение за демонополизация и прилагане на пазарни правила в енергетиката беше заявено и от предишното правителство. Въпросът е, че така и не бяха разработени и утвърдени конкретните нормативи, институции и механизми, които да направят тази задача възможна.

Концепцията за нова енергийна стратегия, макар и твърде обща на този етап, показва, че този проблем вече е на път да бъде разрешен. Документът формулира основните принципи и насоки, които ще бъдат разширени и конкретизирани в новия документ за развитие на енергетиката. След одобряването на концепцията от правителството и от парламента, което се очаква да стане до два месеца, ще бъде подготвен и нов енергиен закон, който ще стъпи на изцяло нова философия и принципи, съобщиха от Министерството на енергетиката. Целта е да се сложи край на симулацията на реформи в отрасъла и най-после да се тръгне към реалното създаване на енергиен пазар в България. Едно от най-важните решения в тази посока е въвеждането на

Разрешителен режим за изграждане на нови енергийни мощности

за производство на електричество. Идеята е по този начин да се ограничи ролята на държавата при взимането на инвестиционни решения.

В условията на свободен пазар инвестиционните решения се взимат от инвеститора и са съобразени с неговата преценка за търсенето на съответната стока. Досега при многобройните трансформации на енергийното законодателство и на предприятията в отрасъла към уж по-пазарни модели, този принцип винаги беше пренебрегван от българските правителства и енергийните власти. Наши специалисти и външни консултанти през последните години неведнъж критикуваха закона за енергетиката и енергийната стратегия от 1999 г., които наложиха непазарен модел за взимане на инвестиционни решения. За да се построи централа, сега инвестицията се планира от държавата, одобрява се от енергийното ведомство, след което се възлага (най-често по непрозрачен начин) на определен инвеститор, с който се сключва дългосрочен договор за изкупуване на енергията. При съществуващия модел "единствен купувач" частните инвеститори нямат достъп до крайните консуматори, пазарната реализация на продукцията им зависи изключително от държавната електропреносна компания (НЕК) и затова те изискват гарантирани от държавата дългосрочни споразумения за изкупуване на произведената електроенергия.

Предишното правителство договори две големи инвестиции, преди в страната да са създадени пазарни отношения. Това концентрира пазарните и ценовите рискове изцяло в държавата, съответно в крайните потребители, и при неблагоприятно развитие на електроенергийния пазар ще се достигне до оскъпяване на крайните цени на електрическата енергия, е записано в концепцията. Според документа подписаните дългосрочни договори за новата централа "Марица-изток 1" (670 мегавата) и за рехабилитация на централата "Марица-изток 3" (860 мегавата) ограничават бъдещия пазарен сегмент до 40% от общото потребление на електричество.

За да се предотвратят подобни проблеми в бъдеще, концепцията предвижда въвеждане на разрешителен режим за изграждане на нови мощности. При него ролята на държавата ще се ограничава до издаване на разрешение за изграждане на централи, без да се поемат ангажименти за изкупуване на тази енергия за регулирания сектор. Това означава, че инвеститорът сам прави маркетинг на пазара и ако прецени, че съответната мощност ще бъде икономически ефективна, също сам взима решение за построяването ѝ, като поема изцяло пазарния риск. В този случай държавата само ще издава разрешение за строежа. За да може да се приложи този модел обаче, без да се прекрати напълно инвестиционната дейност в отрасъла, трябва да се освободи и пазарът на енергия.

Концепцията предвижда паралелно с въвеждането на разрешителен режим да се изготви ясен график за отваряне на вътрешния и външния пазар на електрическа енергия, който ще бъде регламентиран с новия закон за енергетиката. Така инвеститорът ще има свободата да взима самостоятелни решения и съответно да поема пазарния риск, който произтича от тях, обясни министърът на енергетиката Милко Ковачев. Според него типичната досега инвестиционна политика, основана на планираното снабдяване, трябва да се трансформира в инвестиционна политика, основана на търсенето. Поради несигурните дългосрочни прогнози за потребление и динамично променящия се пазар на еленергия

Рисковите скъпи инвестиции трябва да се отложат във времето

Това е и една от основните препоръки на Световната банка в оценките ѝ за развитието на енергийния сектор в България. Това означава, че при алтернатива да се рехабилитират на по-ниска цена съществуващи мощности или да се строят скъпи нови централи, изборът ще пада на първия вариант. Тъй като инвестициите ще се отразят на разходите, съответно на цените на енергията, вниманието не трябва да се фокусира върху самоцелното привличане на инвестиции, а върху осигуряването на последователност за изграждането на големи и по-рискови проекти, е записано в концепцията. Три са основните направления, по които ще се работи в тази област:

- Намаляване на капиталовите разходи, респективно на изискваната от инвеститорите възвращаемост. За тази цел с промени в законодателството трябва да се създаде нерискова за инвеститорите среда.

- Пренасочване на пазарния и ценовия риск от държавата към инвеститорите. Това според авторите на стратегията ще стане с промяна на търговския модел "единствен купувач" и създаване на пазарни структури и правила.

- Ще се преустанови подписването на дългосрочни споразумения за изкупуване на енергия, които са бариера пред въвеждането на ефективен и интегриран енергиен пазар и концентрират преобладаващите рискове върху държавата и крайните консуматори.

Наскоро министърът на енергетиката, а след това и негови заместници подчертаха, че във връзка с формирането на инвестиционната политика на правителството трябва да се направи оценка какъв да бъде моделът на българската енергетика - дали тя да продължи да се развива като експортноориентиран отрасъл, да се насочи към покриване нуждите на вътрешния пазар, или да внася електроенергия. Това до голяма степен ще зависи от резултатите от проучване на енергийния пазар и прогнозите за потребление в страната и в региона. Досега такова проучване не е правено, но от енергийното ведомство съобщиха, че по този въпрос вече се работи. Не е тайна, че енергийна стратегия на предишното правителство беше построена на базата на фалшиви прогнози за потребление на енергия. Това предизвика безпокойство в международните финансови институции, защото предполага напрегната инвестиционна програма и при модела "единствен купувач" залага сериозни рискове за държавата. Резултатите от такова проучване в значителна степен ще повлияят и върху бъдещите решения на инвеститорите за финансиране на проекти в българската енергетика.

Създаване на вътрешен енергиен пазар

Според концепцията това ще стане на няколко етапа. Първоначално ще се създаде пазарен сегмент чрез разрешение за свободен достъп до преносната и разпределителната мрежа на производителите на електрическа енергия и за директно договаряне между тях и избрани "по ясни прозрачни критерии" крайни потребители. Така чрез отварянето на пазара ще бъдат създадени условия за конкуренция между производителите (доставчици) и за свободен избор на доставчик от избраните потребители, се сочи в документа.

Пазарният сегмент ще се развива чрез увеличаване на клиентите с право на избор по определен график. Графикът ще се съобрази със схемата за присъединяване на страната ни към ЕС и с изискванията на европейската директива за електроенергията.

Предвижда се също въвеждане на ясни и прозрачни регулирани цени за пренос, системни услуги и разпределение на договорената директно електроенергия и правила за справедливо и недискриминационно използване на мрежата. Това е една от основните предпоставки за създаването на ефективна и неизкривена конкуренция. В концепцията се подчертава, че друга такава предпоставка е наличието на нормални тарифни цени на електрическата енергия, които съответстват на присъщите разходи за електроснабдяване на отделните категории потребители. Предвижда се това да бъде постигнато в средносрочен период.

Предвижда се също създаване на пазар на едро на електроенергия. Това ще стане чрез включване на електроразпределителните дружества в категорията на клиентите с право на избор. Друга пазарна опция, която ще бъде изградена в средносрочна перспектива, е пазар за краткосрочни сделки.

Като дългосрочен приоритет и крайна цел на развитието на вътрешния пазар се сочи създаването на пазар на дребно на ел. енергия. При него възможност за избор на доставчик вече ще имат и масовите консуматори.

В документа се предвижда също разрешаването на достъп на трета страна и до външните сделки - внос и износ на електричество. Това създава условия за по-силна конкуренция и по-ниски цени за клиентите, сочат авторите на концепцията. В документа е записано, че конкуренцията при вноса и износа ще бъде възможна след 2007 г.

Регулаторният орган ще има важна роля при развитието на енергийния пазар, се сочи в концепцията. Електроразпределителните компании имат признато право на монопол за обслужване на определена територия и ще продължат да бъдат обект на регулаторен контрол. По същата причина - монополна позиция - ще продължат да бъдат регулирани, а не пазарни и цените за услугата пренос, която ще предлага НЕК. Дори при изграждането на пазар на дребно, когато клиентите ще имат възможност да избират своите доставчици, цената на електрическата енергия ще съдържа регулиран елемент, свързан с разходите на преносното предприятие.

Приватизацията

Раздържавяването на електроенергетиката ще започне още през тази година от седемте електроразпределителни компании. През 2003 - 2004 г. ще се приватизират подвърховите електроцентрали Бобовдол, Русе и Варна. Националната електропреносна компания ще остане държавна. Предвижда се обаче тя да бъде преструктурирана, тъй като в момента се явява едновременно собственик на преносното предприятие, собственик на централи, единствен купувач и системен оператор. Целта на преструктурирането ще бъде по-лесното регулиране на монополиста и предотвратяване на възможна дискриминация при свободен достъп, е записано в стратегията.

Насърчаване на инвестициите в енергийна ефективност, както и на по-икономични алтернативи за отопление от електрическата енергия, предвижда още концепцията за стратегия. Предвижда се също "да се премахват изкривяванията на цените на различните видове енергия за отопление, така че действията и решенията на населението да са мотивирани от верни ценови сигнали и да се създадат стимули за енергоснабдяване".

Световната банка препоръча България да се ориентира към внос на електричество

България да се преориентира към внос на електричество, вместо да инвестира в изграждането на нови енергийни мощности. Това препоръчват експертите на Световната банка (СБ) в изготвения в края на миналата година преглед за състоянието на енергетиката от гледна точка на изискванията за опазване на околната среда. В доклада, който има за цел основно да констатира екологосъобразна ли е българската енергетика, се набляга предимно на някои противоречия между банката и българското правителство по отношение на политиката в сектора.

Според СБ преди 2006 г. на страната не е необходима нова електропроизводствена мощност. В този срок се планира да бъде въведена в експлоатация 650 мегавата мощност в ТЕЦ "Марица изток" 1, която ще замести блокове 1 и 2 на АЕЦ "Козлодуй". Централите на вносни горива могат да осигурят по-евтина и по-чиста електроенергия от централите на местни енергийни източници, смятат от Световната банка. Основната ѝ препоръка е да се реализират инвестиции първоначално в рехабилитацията на стари централи, а вложенията в изграждането на нови мощности да се отложат във времето. Ако съществуващите ТЕЦ се рехабилитират, те ще могат спокойно да покриват електропотреблението на страната до 2005 г. След този срок трябва да се ускорят инвестициите в модернизацията на отоплителните системи и въвеждането на енергоефективни мерки за намаляване на разходите за потребление. Тази схема би се утежнила, в случай че правителството реши да затвори 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г., както настоява Европейският съюз, се посочва в доклада на СБ. А също и при драстично увеличаване на експорта на електроенергия от страната. "Ако износът се удвои, нови мощности ще са нужни към 2003 г. При липса на такъв нови мощности няма да са необходими до 2009 г.", смятат експертите на СБ. Затова според банката вносът на електричество може да се окаже по-приемлив вариант за страната.

"Като намали зависимостта от вноса, страната ще срещне съпротива на търговските си партньори в контекста на присъединяването към ЕС", се подчертава в доклада на СБ. "Аз не споделям това мнение, защото всяка страна трябва да може да изгражда своята инфраструктура. Трябва да се прецени дали искаме да имаме експортно ориентирана енергетика и именно затова концепцията за развитие на енергетиката е предоставена за публично обсъждане. Ние не можем да разчитаме на внос на електроенергия обаче. Може някакъв процент да бъде анализиран, но при всички положения трябва да имаме собствени източници, тъй като и без това сме достатъчно зависими от външни доставки", коментира по този повод енергийният министър Милко Ковачев.

Още от Бизнес