Държавата се разбърза да спира договорите с американските ТЕЦ до 30 юни

После механизъм за капацитет и освобождаване на цените до 2025 г.

Държавата се разбърза да спира договорите с американските ТЕЦ до 30 юни

Два месеца преди края на мандата си правителството на ГЕРБ поставя невъзможни цели за прекратяване на дългосрочните договори за изкупуване на ток от двете т. нар. американски въглищни централи – "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3", до 30 юни 2021 г., както и въвеждането на следващия ден - 1 юли, на механизма за капацитети, който ще позволи държавно субсидиране на електроцентрали. Това предвижда план за енергийни реформи на Министерството на енергетиката, публикуван за обществено обсъждане само преди два дни и със срок за предоставяне на становища до утре – 11 февруари.

И за прекратяването на договорите за ток, и за механизма за капацитет се говори от повече от две години, но реално по нито една от двете теми нищо конкретно не е свършено. През септември 2019 г. правителството натовари вицепремиера Томислав Дончев и министрите на финансите и на енергетиката Владислав Горанов и Теменужка Петкова да преговарят с двете американски централи за спирането на контрактите, задължаващи НЕК да купува електроенергията им до 2024 и 2026 г., а след това да я продава на регулирания пазар. Двата договора неведнъж са сочени от бизнес, синдикати и политически партии като причина за високите цени на тока за бита, но практиката сочи, че тарифите им са съизмерими с постиганите на борсата за ток. Въпреки обявения старт на преговори, такива и до днес не са започнали и е неясно как правителството си представя да финализира този процес за четири месеца, при положение, че не са направили нищо за година и половина. Освен ако не реши едностранно да ги прекрати, което ще е коз за двете дружества да си търсят правата по съдебен ред и да претендират за обезщетения.

Още по-парадоксалното е, че само преди около три седмици ГЕРБ отхвърли в парламента същото предложение, но внесено от ДПС в закона за енергетиката, както и други идеи, които управляващите са лансирали през години, а сега отново присъстват в предложения на ЕК план за енергийни реформи.

Подобно е положението и с механизма за капацитет. През октомври 2019 г. от енергийното министерство казаха, че са започнали преговори с ЕК за тази възможност, която ще позволи предоставянето на държавни субсидии на въглищните централи поне до 2025 г., каквато е заветната цел на правителството, за да спаси затъналата в дългове ТЕЦ "Марица Изток 1"

Интересен е подходът на енергийното министерство първо да постави развалянето на дългосрочните договори, после механизма за капацитет, при положение, че препоръките на експертите са първо да се проведат конкурсите, в които ще могат да участват и двете американски централи. Освен това самото ведомство в плана си за реформи посочва, че в момента свободният ни пазар има сериозни проблеми, а "предстоящото прекратяване на тези договори предизвиква допълнителна несигурност за бъдещите пазарни условия."

В документа пише още, че "установените пазарни недостатъци поставят под съмнение способността на пазара само на енергия да осигури необходимите инвестиции, дори след въвеждане на предложените реформи".

В свое становище по плана за енергийни реформи Институтът за енергиен мениджмънт (ИЕМ) посочва, че е "абсолютно необходимо да се обърне повече внимание на необходимостта от синхронизиране на каквито и да са стъпки към прекратяването на дългосрочните договори и от тяхното интегриране по подходящ начин с другите набелязани пазарни промени, най-вече с въвеждането на механизми за капацитет".

"Това обаче предполага, че трябва надлежно да се отчетат разполагаемостта и ролята на тези договори както от правна, така и от политическа гледна точка. Предвид това, както и предвид сложността на предвижданите търговски преговори между двете централи, от една страна, и институциите и НЕК, от друга, свързани с прекратяването на договорите, препоръчваме посоченият фиксиран срок 30 юни 2021 г. да бъде заменен с по-гъвкава дефиниция. Тази дефиниция трябва ясно да обвързва срока с намирането на взаимно приемлив за всички страни подход към договорите, който също ще позволи ефективно и непротиворечиво въвеждане на механизъм за капацитет", пишат в становището си от ИЕМ.

Според експертите в института паралелното въвеждане на механизмите за капацитет и на прекратяването на дългосрочните договори ще улесни преговорите и ще опрости процеса на интеграция към пазара, предстоящ за двете централи. А гъвкаво определените и даващи необходимото пространство за успешни преговори срокове ще допринесат за подобряване на инвестиционната среда и намаляването на политическия риск. "Това, обаче, предполага яснота относно механизма за капацитет, който трябва да бъде приложен преди прекратяването на договорите, съчетан с необходимите пазарни реформи, позволявайки по този начин адекватно поддържане на енергийната система като цяло", коментират от ИЕМ.

Те обръщат внимание, че още през 2015 г. българският електроенергиен пазар беше определен от ЕК като "крайно неликвиден и непрозрачен". Босата за ток е доминирана от трите дъщерни дружества на държавния енергиен холдинг - АЕЦ "Козлодуй, ТЕЦ "Марица изток 2" и ВЕЦ на НЕК.

Според ИЕМ директното пренасочване на енергията от двете централи към борсата за ток няма да промени нещата на свободния пазар. Влияние в посока увеличаване на ликвидността се очаква при предстоящото разширяване на свързаността на борсата ни за ток с още съседни държави.

От "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" неведнъж са посочвали, че едностранно спиране на техните договори от държавата ще е изключително лош сигнал към чуждите инвеститори. Спожред тях участието им в механизма за капацитет ще реши проблема със задължителното изкупуване на тока им от НЕК, затова първо трябва да се проведе конкурса.

Вместо това правителството тръгва по обратния ред и представя двете централи, които са най-екологичните въглищни мощности в страна, като основния проблем за пълната либерализация на пазара и освобождаването на цените. Еврокомисията от години настоява да се спре регулирането на цените на тока в страната, която е единствената в ЕС с такава защита за домакинствата. Правителството обаче постоянно отлага това. Последно се очаква пълното отпадане на регулираната цена на тока от 2025 г. Все още не е изработен механизъм за поетапното излизане на клиентите на свободния пазар. Последно всички малки фирми са длъжни да си намерят доставчик на ток, различен от обществените снабдители, до 30 юни 2021 г.

Каква ще е следващата стъпка за изваждане на следващата вълна клиенти, предстои да се види.

До началото на лятото правителството обещава да са готови и дълго отлаганите помощи за енергийно уязвимите клиенти, с което да се разшири кръгът на помощите за социално слабите и болни хора. За това настоява Световната банка от години, но нещо все пречи на правителството да предложи адекватен механизъм за подпомагане на енергийно бедните.

В сегашния документ се посочва, че "регулираните цени биха могли да останат за уязвимите и енергийно бедните потребители. България обаче първо трябва да дефинира понятията "енергийна бедност" и "уязвимост", а също и да гарантира, че разходите за предоставянето на регулирани цени (в сравнение с пазарно базираната цена на дребно) се възстановяват по недискриминативен начин (например чрез държавния бюджет или чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система)".

В него се признава още, че "в България няма яснота относно въвеждането на интелигентни измервателни уреди и въвеждането на време на използване на тарифите", както това е в повечето европейски държави. В същото време нищо не се предлага в тази посока, а от Института за енергиен мениджмънт това е изключително необходимо.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес