Държавата се замисля дали да не субсидира АЕЦ "Белене"

Решението ще зависи от доклада на БАН, реакцията на ЕК и инвеститорския интерес

Държавата се замисля дали да не субсидира АЕЦ "Белене"

Разработен е бизнес модел за изграждане на АЕЦ "Белене", който допуска възможността за субсидиране на цената на произвежданата електроенергия чрез Фонда за сигурност на електроенергийната система, в който правят отчисления всички производители на ток и държавните мрежови оператори и където влизат приходите от продажба на държавните парникови емисии. Това стана ясно от думите на Валентин Николов, депутат от ГЕРБ и зам.-председател на енергийната парламентарна комисия, при откриването в сряда на поредното издание на Българския атомен форум.

Досега обявяваните от държавата условия за размразяване на спрения през 2012 г. ядрен строеж изключват държавно финансиране, държавни гаранции и дългосрочно изкупуване на тока от АЕЦ "Белене". След като миналия декември бяха платени 1.17 млрд. лв. за произведеното ядрено оборудване за проекта и така платената досега сметка набъбна на 3 млрд. лв., кабинетът усилено работи за размразяване на проекта, но на базата на нова икономическа и финансова обосновка. Такава бе поръчана в началото на 2017 г на БАН и за нея енергийното министерство ще плати 2.5 млн. лв., които за финансово закъсалата академия не са малък ресурс.

Анализът, който се очаква услужливо да потвърди предварително спуснатите от правителството препоръки, трябва да е готов през септември. След това, както му е редът, ще бъде подложен на обществено обсъждане. Едва тогава правителството ще прецени какво да предприеме, коментира пред журналисти зам.-министърът на енергетиката Красимир Първанов. Изпълнителният директор на "Българския енергиен холдинг"(БЕХ) Петьо Иванов допълни, че този анализ ще разгледа и правните аспекти по отделянето на активите на АЕЦ "Белене" от тези на "Националната електрическа компания" във фирма, която евентуално ще се предложи на частни инвеститори. Иванов обаче уточни, че последните разговори с потенциален инвеститор са водени миналата година и към момента не се знае какъв би бил интересът към проекта.

Шефът на БЕХ посочи още, че от водените досега разговори с различни потенциални кандидати за АЕЦ "Белене" е станало ясно, че всички до един искат държавата да е ангажирана с проекта или като акционер, или за изкупуване на електроенергията и дофинансиране на цената ѝ.

Явно затова и е изработен представеният от депутата Николов бизнес модел за евентуално договаряне на субсидии за тока от бъдещата ядрена централа.

Представителят на ГЕРБ още на миналото издание на БулАтом през 2016 г. промотира възможността част от цената на тока от АЕЦ "Белене" да се поеме от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Както става ясно, година по-късно вече е избистрена идеята държавата да сключи с бъдещия инвеститор и оператор на АЕЦ "Белене" договор, според който разликата в цената на тока от централата и постигнатата на свободния пазар да се доплаща от държавния фонд.

Изчисленията показват, че токът от нова ядрена мощност би струвал 79 долара за мегаватчас при сегашна пазарна цена на електроенергията от 42 долара, информира Валентин Николов. Именно тази разлика може да се поеме от Фонда за сигурност на електроенергийната система. Депутатът посочи, че с намаляването на плащанията от този фонд към НЕК за изкупуване на тока от американските топлоцентрали по дългосрочните договори и на възобновяема енергия ще се освободят 100 млн. лв. годишно, които биха могли да отиват за субсидиране на АЕЦ "Белене".

Такъв механизъм за подпомагане е приложен за строежа на британската АЕЦ "Хинкли пойнт".

Петьо Иванов обаче посочи, че за да се случи подобна схема и у нас, трябва одобрението на Европейската комисия, тъй като става въпрос за държавно подпомагане.

Макар движение по въпроса за АЕЦ "Белене" да не се очаква в следващите месеци, от изявленията пред ядрения форум се разбра, че по него се мисли и в контекста на одобрените в края на април 2017 г. от Европейската комисия нови по-стриктни норми за изхвърляните във въздуха вредни емисии от въглищните централи. Тяхното прилагане у нас е оценено на 1 млрд. лв., което би довело до поскъпване на тока между 27 и 35 на сто. Другият вариант е да се договори удължаване на срока за изпълнение на новите стандарти, които влизат в сила от 2021 г. Възможното отлагане е до 2030 г., каза зам.-министър Красимир Първанов.

"Каквато и дерогация да договорим, въглищните централи ще бъдат затворени", заяви депутатът от БСП Иван Генов, който е бивш директор на АЕЦ "Козлодуй". "Обратното броене започна", каза той и призова за бърз политически консенсус около енергийна стратегия на България до 2050 г.

По такава също се работи - последно енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че е поканили всички политически сили да излъчат свои представители в работна група за изготвянето на този стратегически документ.

"Енергийната стратегия е възлова. Без такава, подкрепена от всички политически сили, инвеститор в енергетиката няма да дойде", заяви Генов. И директно обяви: "бъдещата енергийна стратегия трябва ясно да покаже, че ядрената енергетика е безалтернативна". Според него въпросът в момента въобще не е дали е изгодно да се дострои АЕЦ "Белене", а че това трябва да стане, тъй като съществуващите у нас над 5 хил. МВ въглищни мощности трябва да бъдат затворени. Той дори смята, че освен двата блока в АЕЦ "Белене" трябват още два, за да компенсират затворените ТЕЦ-ове.

Красимир Първанов обаче контрира, че не бива да се прави такова пряко свързване между двете теми.

Валентин Николов коментира още, че възобновяването на строежа на АЕЦ "Белене" трябва да се гледа и през призмата на световните политики по опазване на околната среда. Той припомни, че най-големите автомобилни концерни работят усърдно за производство на електрически коли, както и че редица държави започват да ограничават използването на дизелови автомобили, като в бъдеще не е изключено същото да стане и с бензиновите.

"Това ще промени тотално потреблението на електроенергията и пиковите нива вече ще са през нощта, когато хората ще зареждат електромобилите си. Тогава ще има нужда от базова и балансираща енергия", посочи в подкрепа на АЕЦ "Белене" депутатът на ГЕРБ, който също беше за известно време шеф на АЕЦ "Козлодуй".

Към момента у нас е доставено част от произведеното от руската компания "Атомстройекспорт" (АСЕ) ядрено оборудване за "Белене", до края на август – началото на септември се очаква да пристигне и останалата част от съоръженията, за които НЕК плати 1.17 млрд. лв.

В момента НЕК и АСЕ преговарят по договора за преконсервация на това оборудване. Шефът на БЕХ Петьо Иванов коментира, че поисканата от руснаците цена е прекалено висока и се водят разговори за намаляването ѝ. В рамките на този договор ще се разопакова и провери доставеното оборудване и ще се преконсервира, става ясно от думите му. Той не пожела да влезе в детайли като само посочи, че при нужда ще се назначи и допълнителна охрана на площадката на АЕЦ "Белене" и ще се наемат подизпълнители.

Вадим Титов, директор на "Росатом Централна Европа", коментира пред журналисти, че очаква договорът да бъде сключен в най-скоро време. По него се водят интензивни преговори, каза той, но също не пожела да коментира цената на договора.

Още по темата
Още от Бизнес