Държавата ще компенсира фермери със заразно болни животни

Държавата ще създаде фонд за компенсиране на земеделски производители, чийто добитък е измрял от заразни болести или се е наложило да бъде унищожен, за да ги не разпространява. Това ще бъде записано в проекта за Закон за ветеринарно-медицинския контрол, който мина на първо четене през парламента и предстои окончателното му приемане, съобщи Жеко Байчев, директор на Националната ветеринарно-медицинска служба (НВМС). В сряда министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева се срещна с колегата си Нихат Кабил и неговата администрация, за да обсъдят как да се ускори изпълнението на евроангажиментите на България в областта на селското стопанство.

С министерството на финансите е постигната принципна договореност още в бюджета за догодина да се отделят 17 млн.лв. срещу епизоотичен риск, каза Байчев. Само от спирането на ваксините срещу класическа чума при свинете от догодина, което е изискване на ЕС за достъп на месото до пазара на общността, фермерите ще понесат загуби за 8 млн. лв. Останалите 9 милиона са за обезщетяване на селскостопански производители, чиито животни са измрели или са унищожени, за да не пренасят други видове заразни болести.

До 1 януари 2007 г. България ще има осем гранични пропускателни пункта за ветеринарен контрол, категоричен бе Бюрхан Абазов, зам.-министър на земеделието. Фактът, че към момента страната ни има само един – на ГКПП-Капитан Андреево, притесни Европейската комисия и в предупредителното писмо от юни този ни ангажимент като бъдеща външна граница на съюза бе посочен като проблем.

За седем месеца успяхме да наваксаме изоставането в тръжната процедура за седемте ветеринарни пункта и вече има избрани изпълнители за строежа на трите от тях, каза Байчев. Сроковете за изграждането на съоръженията в Бургас, Варна и Калотина изтичат на 30 юни 2006 г. До края на годината ще има изпълнители и за пунктовете Гюешево, Златарево и Брегово, допълни шефът на НВМС. По план процедурата за избор на строител на тези ГКПП-а е 15 октомври. Пунктът на Летище София е малък и лесно ще се изгради, добави той.

Забавянето при изграждането на екарисажи за унищожаване на животинските трупове Байчев обясни и с това, че в момента в екоминистерството се разглеждат докладите за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на двата избрани терена за съоръженията. След евентуалното им одобряване, екооценките трябва да бъдат подложени на обществено обсъждане в Угърчин, Ловешко, и в Куклен, Пловдивско, където се предвижда да се строят екарисажите. 14.5 млн. евро ни дава ЕС за тяхното изграждане, 4.5 млн. евро е българското съфинансиране от хазната.

Байчев посочи като проблем и незадействалата още система ЕВРОВЕТ за идентификация на добитъка. Животните са маркирани със специалните ушни марки, чрез които се идентифицират, но още не е изграден информационния център, от който ще се проследяват и контролират. Шефът на НВМС каза, че до две седмици пристигат новите сървъри за системата и до 30 октомври тя ще заработи.

Евроминистърът Меглена Кунева посочи, че срещата с колегата ѝ Кабил е част от поредицата разговори във всички ведомства, които тя води за набелязване на мерките за ускоряване на изпълнението на евроангажиментите ни.

Меглена Кунева заяви, че в България се самонавиваме за закъснения и забавяния за ЕС. “Никога досега от Еврокомисията не са ни казвали, че пропускаме срокове. По-скоро изявленията са били, че в България трябва да имаме чувството за неотложност при изпълнението на поетите задължения в хода на евроинтерграцията”, каза Кунева, която пред последните две години лично и нееднократно е обявявала публично за закони или други нормативни или административни мерки, с които България закъснява спрямо съгласувания график с ЕС.

Едно от закъсненията, посочени от нея тази пролет, бе за приемането на новия ветеринарен закон. Днес Кунева го посочи като най-важния закон, по който в земеделското министерство е създадена организация да се работи паралелно и по нормативната база за прилагането му. Като следващ приоритет тя посочи Закона за храните.

Трябва да се вземе важното решение къде ще се осъществява контролът върху храните, каза земеделският министър Нихат Кабил. В момента той е в правомощията на три министерства – неговото, на икономиката и на здравното.

В земеделското министерство предстои сериозна административна реформа и преструктуриране на службите така, че да се намалят чиновниците при издаването на разрешителните за сметка на по-голям последващ контрол върху дейностите на земеделските производители. Ще се прегледат дублиращите функции в системата и ще се изготви нова структура, отговаряща на европейските изисквания, като това трябва да стане преди влизането ни в ЕС, за да може да се отработи механизма на работа, допълни министърът. 

Кунева и Кабил са обсъдили и структурирането на Разплащателната и интервенционна агенция, чрез която ще се получават директните плащания от ЕС за фермерите ни, сформирането на Интегрираната система за администриране и контрол на тези плащания и обменът на информация между митници, МВР, земеделското и екоминистерството при ветеринарния контрол.