По идея на правителството

Държавата ще отпуска пари само на бедните, пострадали от бедствия

Средствата ще идват от данъка върху застрахователните премии, няма да се дават за незаконни къщи

Държавата ще отпуска пари само на бедните, пострадали от бедствия

Приходите от данъка върху застрахователните премии да се използват за възстановяване на жилищата на засегнати от природни бедствия социално слаби ще предложи правителството. Така реално тези, които отделят средства да застраховат имуществото си, ще осигуряват пари за възстановяване на домовете на бедните, които нямат застраховки.

Идеята, представена от финансовия министър Владислав Горанов, е да се подпомага възстановяването само на домовете на хора с ниски доходи, а преценката кой да получи средства ще се прави от звената на Агенцията за социално подпомагане.

Хората, които могат да си позволят да застраховат жилищата си, но не са го направили, няма да получават държавна помощ и ще трябва да се справят с последствията от бедствията сами, обясни Горанов и добави: "Собствеността не е задължение, а право, което носи последствия".

Няма да се дават пари за възстановяване на незаконни къщи или на такива, които не отговарят на конструктивните и технически законови изисквания. Така от схемата реално отпадат ромските квартали, където голяма част от постройките са незаконни. "От неспазване на правилата не трябва да се черпят права", коментира Горанов.

Парите ще зависят от данъчната оценка

Отпуснатите пари за възстановяване ще зависят от данъчната оценка на имотите, а не от реално нанесените щети от наводнения, земетресения, бури или други природни бедствия, обясни финансовият министър. Тази помощ ще замени отпусканите сега еднократно 325 лв. на семействата по Закона за социалното подпомагане, когато става въпрос за подпомагане в следствие на бедствия. Според Горанов тези пари се дават без оценка на социалния статус.

Според Горанов фондът за подпомагане на бедните може да се финансира само от данъка върху застрахователните премии, от който по думите му се събират по около 25 млн. лв. годишно. В бюджета за тази година са предвидени над 30 млн. лв. "Те не са твърде малко на фона на данъчните оценки на имотите на хората, които биха получили средства", смята Горанов, според когото фондът за помощ при бедствия може да заработи още от лятото. Той няма да замени работата на междуведомствената комисия по подпомагане към Министерския съвет, за която в бюджета за тази година са отделени 70 млн. лв. Те обаче ще се използват само за възстановяване на публични сгради и инфраструктура.

Неясни критерии

Към момента не са ясни критериите, по които ще преценява дали един човек няма финансова възможност да застрахова имуществото си и може да се възползва от подпомагане от бъдещия фонд. Според Горанов могат да се прилагат критериите за отпускане на енергийни помощи, да се оцени освен финансовото и имущественото състояние на кандидатстващите за средства.

Няма окончателно решение и кой ще разпределя парите - местните комисии по възстановяване от бедствия или централната такава. Финансовият министър е на мнение, че процесът трябва да е по-скоро децентрализиран.

Засега не се обмисля и увеличение на данъка върху застрахователните премии за увеличаване на постъпленията или пък осигуряване на допълнителни приходи за бъдещия фонд.

Стимулиране на доброволното застраховане

Създаването на фонд, финансиран през данъците на застрахованите, реално означава, че държавата се отказва от дискутираната от години идея за задължително имуществено застраховане. За сметка на това правителството смята да стимулира доброволната защита на дома без обаче да е ясно как точно ще става това. По данни на Асоциацията на застрахователите едва 7% от жилищата у нас са застраховани, като това са основно имоти, за които има отпуснати ипотечни заеми, а условие на банките по тях е сключването на полица. За сравнение в съседна Румъния, където има задължително застраховане, процентът е 25, а във Франция, където застраховането е доброволно, е 86.

Застрахователите са на мнение, че застраховането на имуществото трябва да остане доброволно, но да бъде стимулирано от държавата. Това обаче трябва да върви ръка за ръка с поддържане на язовири и речни корита, с изготвянето на надеждни карти за риска от бедствия, според които да се преценява застрахователния риск, със спазване на изискванията за устойчиво на земетресения строителство.

Според Владислав Горанов предлаганият от правителството фонд не би трябвало да конкурира частното застраховане, тъй като то ще остане по-изгодно. Причината е, че компаниите изплащат сумата на нанесените от бедствия щети, докато държавата ще дава на бедните средства спрямо данъчната оценка, а социално слабите не притежават къщи или апартаменти, оценени скъпо. Освен това този механизъм щял да стимулира общините и собствениците да не занижават изкуствено оценката на имотите, за да плащат по-малки данъци.

371 млн. лв. за бедствия за 4 години

Около 371 млн. лв. от държавния бюджет са дадени за бедствия през периода 2010- 2014 г., каза вицепремиерът по икономическата политика и евросредствата Томислав Дончев. Той добави, че 250 млн. лв. от сумата са отишли за неотложни възстановителни работи след бедствия, а парите за превенция на риска от наводнения са доста по-малко - около 50 млн. лв. "Трябва да обърнем модела", коментира Дончев.

През последните 4 години най-много пари от бюджета са дадени заради наводнения - 216.86 млн. лв. За преодоляване на последствията от земетресения са отделени 38.55 млн. лв., а за свлачища - 34.3 млн. лв. Към момента в комисията са постъпили исканията за покриване на щети от бедствия за 450 млн. лв., а по неофициална информация реално щетите са за 800 млн. лв. 

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?