Държавата ще плаща 10% на всеки, който разкрие укрит данък над 3000 лв. (обновена)

Финансовият министър Асен Василев предлага екзотична и трудно изпълнима идея, за да стимулира разкриването на данъчни измами или на избягване на облагане. Въвежда се финансов стимул от държавата за фирмите и гражданите, които подадат информация за укриване на данъчни или осигурителни задължения, така че да се стигне до допълнителен приход за бюджета. Това предвиждат промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), предложени от финансовия министър Асен Василев.

Лицата, които подадат информация, съдържаща "конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества", ще получават 10% от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията.

На първо четене мярката изглежда много трудно изпълнима в българските условия, в които Националната агенция за приходите (НАП) предимно регистрира данъчните измами, вместо да ги предотвратява. Доказването на укрити данъчни задължения със задна дата се оказва сложно, а още по-сложно - реалното им събиране. Не е ясно и как ще бъдат защитавани от саморазправа лицата, които сигнализират на данъчната служба за по-сериозни злоупотреби.

Покрай гласуването на Бюджет 2023 Василев предложи и други екзотични идеи за вдигане на данъчната събираемост, но ключовите от тях не срещнаха подкрепа в парламента заради неприложимостта си. Министърът предлагаше "безплатен обяд" в ресторантите, които не издават касова бележка, но мярката отпадна с аргумента, че може да се окаже противоконституционна. Друга идея - за "безплатни" банкови сметка при получаване на заплати и пенсии, пък бе приета, но по такъв начин, че на практика не работи.

Сега Василев опитва да предложи няколко нови необичайни хрумвания в пакета данъчни закони към Бюджет 2024. 

Бонусът ще е само ако НАП събере укрития данък

"Укриването и избягването на плащането на данъци и задължителни осигурителни вноски е проблем на всички развити икономики, включително и на държавите членки на Европейския съюз. Този проблем е особено значим и за България, където събираемостта на тези публични вземания все още не е на необходимите нива и следва да се използват всички позволени от закона средства, за да се обезпечи събирането им. В тази връзка е необходимо да се създадат и стимули за гражданите да информират данъчната администрация за неизвестни за нея факти и обстоятелства, които могат да спомогнат за увеличаване събираемостта на данъците върху доходите и имуществото, както и на задължителните осигурителни вноски", коментира Министерството на финансите.

Според мотивите подобна уредба е налице в законодателството на редица държави, като най-цялостна уредба в тази област имат САЩ и Великобритания. Целта е да бъдат допълнително мотивирани лицата, които разполагат с информация за укрити или недекларирани доходи или други незаконосъобразни дейности, да уведомят компетентните органи и да предоставят доказателства. Най-често това са служители или партньори на нарушителя, които разполагат с вътрешна информация и достъп до информация и документи.

"Практиката показва, че гражданите не са достатъчно активни в подаването на информация, които да е свързана с данъци и осигуровки, които Националната агенция за приходите не може да събере. В тази насока е необходимо да се вземат мерки, като един ефективен начин за стимулиране на гражданите да подават такава информация е финансовият стимул", допълват от ведомството на Василев.

Предвидени са и определени условия, на които подадената информация трябва да отговаря, за да се приложи нормата за възнаграждението – необходимо е тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите. По този начин се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага.

Възнаграждението от държавата ще се изплаща, ако събраната сума от НАП е поне 3000 лв., което е сумата за данък в големи размери по смисъла на Наказателния кодекс. "По този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни конфликти", посочват още от МФ.

Предвижда се и административно наказание за трикратно подаване на невярна информация за едно и също лице, с цел недопускане използването на режима за злепоставяне на лица, с които подалото информацията лице има конфликт или отношение на неприязън, както и за предотвратяване ненужното разходване на обществени средства и служебно време на съответните органи за проверки по такава информация.

Бонуси за регистрирани в НАП касови бележки

След като през лятото депутатите отхвърлиха предложението на Асен Василев клиентите да не плащат сметката си в ресторант, ако не получат касова бележка, този път министърът е доразвил идеята си. И в новия си вариант обаче тя не изглежда особено изпълнима. 

Въвежда се данъчен бонус за хората, които регистрират получените от тях касови бележки в НАП. Те ще могат да ползват облекчение под формата на приспадане от годишната данъчна основа на 0.5% от платения от човека ДДС, но не повече от 100 лв. месечно.

Това обаче на практика е нищожна отстъпка. Ако се вземе пример с гражданин, който получава 2000 лв. нето на месец и харчи цялата сума за стоки и услуги с ДДС, той би платил 400 лв. ДДС. Така реалната отстъпка би била 0.5% върху тази сума, което прави 2 лв. на месец. Логично е да се допусне, че подобна нищожна сума трудно би стимулирала повечето граждани да се заемат с регистрацията на стотици касови бележки.

"Необходимо е да се въведе стимул за потребителите да изискват издаването на фискален или системен бон, с което да се постигне по-висока степен на изсветляване на някои сектори, както и да се повиши събираемостта на приходите", гласят аргументите на Министерството на финансите. 

Засилен контрол върху гъбари и билкари 

Друго нововъведение на МФ е специална мярка за засилване на събираемостта на данъка върху доходите на гъбари и билкари. Това ще стане чрез въвеждане на патентен данък. 

"Съгласно действащата нормативна уредба лицата, събиращи диворастящи семена, гъби
(включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях се
облагат с данък върху доходите по Закона за данъците върху доходите на физическите
лица. Също така се наблюдават понастоящем доказани в практиката опити за избягване на данъчно облагане чрез негодно за данъчна документиране на придобиването на диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения
или части от тях. Документирането и доказването на дейностите е в изключителна тежест на лицата, които изкупуват тази продукция", обяснява МФ. Заради практическите трудности по събирането на данъка той се заменя с патент. 

Облекчение за доходите от скрап

За разлика от билкарите и гъбарите, хората, които си докарват доходи от предаване на отпадъци за вторични суровини, ще бъдат облекчени. През 2012 г. се въведе данък върху дохода им, който се удържаше от фирмите за скрап, но от 2024 г. той ще отпадне. Аргументът са целите на ЕС за насърчаване на зелените политики и кръговата икономика. 

Предлага се и увеличаване на прага на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лв. на 1 200 лв. на година на физическо лице. В момента разплащанията по сделки с отпадъци от черни и цветни метали се извършват по безкасов път, като има изключение, ако стойността на сключените от едно физическо лице сделки не надвишава 100 лв. за година.

"Чрез увеличаването на прага на касовите разплащания на сделките с метални отпадъци ще се улесни осъществяваният контрол от страна на регионалните органи по околна среда, доколкото ще бъде улеснен процесът по проследяване пътя на предадения отпадък, което ще доведе и до намаляването на нерегламентираните сделки и извършването на сделки в сферата на сивата икономика", обясняват от МФ.