Държавата ще прибере само половината от печалбата на фирмите си

Служебното правителство ще прибере само половината от печалбата на държавните фирми за 2022 г., а не както предварително беше обявено цялата. Очакванията са в бюджета да влязат над 871 милиона лева до 15 май, съобщи правителствената информационна служба.

Министерският съвет реши отчисленията да са в размер на 50 % от печалбата за финансовата 2022 г. на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала.

Преди дни финансовият министър Росица Велкова лансира прибиране на цялата печалба от държавните фирми с цел да се свие огромния дефицит в държавния бюджет до тавана за влизане в еврозоната от 3%.

Подкрепа на идеята ѝ имаше и от "Продължаваме промяната - Демократична България", които видяха в повишаването на дивидента буфер за допълнителни постъпления в бюджета за свиването на дефицита.

Масово обаче служебните министри са се обявили срещу по-високия дивидент за държавата. Аргументът им е, че фирмите не само няма да могат да изпълнят инвестиционните си програми, но има риск и за текущата им дейност.

"Да върнем обратно в бюджета 100% от печалбата на държавните предприятия изглежда примамливо, но крие сериозни рискове. Отговорното управление на държавата предполага обмислени, а не лесни решения", коментира служебният премиер Гълъб Донев в началото на заседанието на Министерския съвет.

Все пак от превеждане на дивиденти в държавния бюджет са освободени лечебните заведения, ВиК дружествата заради изпълнение на водните си проекти с еврофиннасиране, както и държавните предприятия, които не са търговски дружества.

Запазва се и възможността за публичните дружества да разпределят междинен 6-месечен дивидент, при спазване на изискванията на чл. 115в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

По повод критиките на политическите сили към проектобюджета на служебното правителство Гълъб Донев коментира, че числата в бюджета отразяват реалността, с която трябва да се съобразяваме, независимо дали ни харесва или не.

"Проектът на Закона за държавния бюджет за 2023 г. е разработен в съответствие с действащото законодателство, както в приходната, така и в разходната си част. Казано иначе - в този бюджет се оглеждат решенията на Народното събрание от последните две години. Когато политиците критикуват служебното правителство за бюджета, те всъщност критикуват собствените си законодателни решения, довели до 6.4% бюджетен дефицит. В мотивите към законопроекта са посочени възможни мерки за намаляване на дефицита до 3%, но те не са включени в разчетите за 2023 година. В случай, че сред посочените мерки има такива, които привлекат вниманието на народните представители, тяхното финансово въздействие върху бюджета ще бъде отразено в план-сметката на държавата", обеща Гълъб Донев.

По думите му "Министерството на финансите е в готовност да предостави на политическите партии детайлна информация ред по ред, перо по перо".

"Всяка идея на финансист или политик за общите ни пари е необходимо да срещне разбиране в Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, а впоследствие да получи парламентарна подкрепа. Всичко друго е надприказване с нулева стойност", каза служебният министър-председател.