Държавата търси решение за заплати, стари заеми и СО2 емисии на бъдещия въглищен холдинг

До края на август 2026 г. активите на държавните дружества "ТЕЦ "Марица Изток 2" и "Мини Марица Изток" трябва да бъдат извадени от капитала на сегашния им собственик – "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), и обособени в отделен своеобразен въглищен холдинг. Целта е да се спасят 1 млрд. евро безвъзмездно финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост. Получаването им е пряко обвързано с реформата в БЕХ, изисквана от Брюксел, за да се спре субсидирането на губещите и замърсяващи въздуха мини и ТЕЦ с приходи от печеливши дъщерни дружества на холдинга като АЕЦ "Козлодуй", "Електроенергийния системен оператор", "Булгартрансгаз".

Реформата бе дълго отлагана и дори блокирана от предишното мнозинство на ГЕРБ, ДПС, ИТН и БСП в парламента. Но с наближаващото приключване на изпълнението на реформите и проектите по ПВУ, от което зависи колко пари от Европа ще влязат с отънялата държавна хазна, ножът е опрял до кокал.

Страшно много работа за под три месеца

Затова и миналата седмица правителството на Румен Радев даде мандат на енергийния министър Ива Петрова да предприеме действия по изваждането на двете дружества от структурата на БЕХ. Сега екипът ѝ има по-малко от два месеца и половина да реши сложното уравнение как да се обезпечат заплатите на хилядите работници в две губещи предприятия, които в момента се плащат от компанията майка БЕХ. Освен това пред двете дружества няма перспективи за развитие. Те отдавна са със затихващи функции.

Ако ТЕЦ "Марица Изток 2" не пласира скъпата си енергия в общ пул с евтината ядрена от АЕЦ "Козлодуй" и водната от НЕК на пазара за бита, централата ще затъне тотално.

Още по темата

Въглищният ток е под 5% в 19 страни на ЕС, България е близо до ВЕИ преврат

22 януари 2026 08:07

"Мини Марица Изток" пък съвсем са свили пазара си, след като работата си спряха двете въглищни централи на AES и "КонтурГлобал". Днес въгледобивното предприятие продава само на държавната ТЕЦ и ТЕЦ "Бобов дол" на Христо Ковачки. Така че е доста илюзорно ТЕЦ-ът и мините да издържат до 2038 г., както премиерът Румен Радев обяви след разговорите си с председателката на Еврокомисията Урсула хон дер Лайен.

Но не е само това – изваждането на мините и въглищната електроцентрала от капитала на БЕХ означава намаляването му. Съответно това е сигнал към облигационерите на емисиите на холдинга за 1.4 млрд. евро. Отделен е въпросът със задълженията на мините към компанията майка.

Огромни разходи за затихващи дружества 

Въгледобивното предприятие реално от 2024 г. г. е на хранилка в БЕХ, който директно плаща заплатите на над 6350 служители, добиващи суровина за работата на едва четири блока - три на държавната ТЕЦ и един на "Бобов дол". Според данните на енергийното министерство техните заплати и осигуровки са коствали над 364 млн. лв. през 2025 г. Затварянето на т.нар. американски въглищни централи през февруари 2024 г. и май 2026 г. не доведе до свиване на персонала на мините, нищо че работата им намаля драстично.

Според последния публичен финансов отчет на БЕХ – за деветчесечието на 2025 г., холдингът има поредица от сключени договори за заеми от общо 250 млн. лв. за "Мини Марица Изток". Повечето от тях са просрочени. Самото въгледобивно дружество във финансовия си отчет за първото тримесечие на 2026 г. отбелязва, че има пасиви за общо 220 млн. лв., от които 173.7 млн. лв. са към собственика му. Загубата му за януари-март тази година е над 21 млн. лв.

При ТЕЦ "Марица Изток 2" положението не е по-розово. Чистата загуба за деветмесечието на 2025 г. е 235.7 млн. лв., докато година по-рано тя е била близо 61 млн. лв. Централата също има дългосрочни задължения за над 86 млн. лв. към онзи период, но поне е изчистила немалките си предишни дългове към БЕХ. В централата работят над 2200 души. Разходите за техните заплати и осигуровки през 2025 г. са били за влизо 161 млн. лв.

Сметки с европейски и бюджетни пари

Още по темата

Изкуственият интелект може да преобрази старите газови и въглищни централи в Европа

5 август 2025 15:53

"За да се отделят реално двете дружества от корпоративната структура на "Българския енергиен холдинг" към август месец тази година, трябва да свършим страшно много работа", коментира енергийният министър Ива Петрова пред Mediapool. По думите ѝ не става въпрос за просто изваждане на едни дружества: "Това изпълнение трябва да бъде съпроводено с ясен план за финансиране на тези дружества, с инвестиционен план, визия как се случва трансформацията им, която да е част от интегриран план за целия комплекс "Марица изток", защото става въпрос за свързани активи".

От думите ѝ става ясно, че финансовият план за бъдещия въглищен холдинг се гради около предвидените в Плана за справедлив преход на въглищните региони 243 млн. евро за рекултивация на мините, както и около изпълнението на решение на парламента от преди две години за отпускане от държавния бюджет на 250 млн. лв. в продължение на четири години със същата цел.

И двете финансирания обаче са още "в морето".

За 243-те милиона евро от Фонда за справедлив преход регионалното министерство, което управлява европейските и ноционалните средства в него, беше обявило процедура за набиране на проекти от държавната и други мини. Те трябваше да подават до 19 февруари 2026 г. своите намерения, но "има една обърканост с изискванията на процедурата, в резултат на което не са могли да получат никакво финансиране". "Взели са ново решение създадено е едно дъщерно дружество, но и едно евро не е получено от мините към момента", каза енергийният министър.

Проспаното време

Тя отбеляза, че откакто е взето решението за бюджетните инжекции за мините преди две години нищо не е направено по одобрението на тази държавна помощ от Европейската комисия. А без него не може парите да се предоставят на въгледобивното предприятие. Вече обаче са започнали техническите срещи с Брюксел по нотификацията. Но паралелно с това енергийното ведомство трябва да изясни и въпроса със запазването на въглищни мощности като стратегически резерв и ползване от "Електроенергийния системен оператор" при необходимост от балансиране на доставките – особено зимата.

Още по темата

Мръсната синдикално-политическа игра за въглищата (видео)

12 октомври 2023 08:00

Според Петрова, въпреки лошото състояние на бюджета, трябва да се осигурят средства за въглищните предприятия, тъй като реформата при тях на свой ред ще отключи плащания за 1 млрд. евро от Брюксел в хазната, която е на минус 2.5 млрд. евро към края на май.

По думите ѝ нещата с облигационните заеми на БЕХ засега не изглеждат проблематични, но се правят финансови и правни анализи.

Енергийният холдинг в момента има емитирани две облигационни емисии – една през 2021 г. за 600 млн. евро и втора от 2025 г. за 800 млн. евро. Те са с падежи през 2028 г. и 2030 г., в момента се плащат само годишни лихви по тях. Последният кредит обаче има условие, че при промяна на структурния капитал на холдинга, той става предсрочно изискуем. А махането на мините и ТЕЦ-а е именно промяна на капитала.

Петрова каза пред Mediapool, че се водят разговори за това с облигационерите.

Рисковете

Тя признава, че основен риск пред бъдещата въглищна структура е цената на въглеродните емисии, които се купуват, за да може ТЕЦ "Марица Изток 2" да работи, без да бъде санкционирана за прекомерно замърсяване на въздуха. Затова се работело върху инструмент за хеджиране на този риск. По думите ѝ въглищната централа вече сама си купува тези парникови квоти, след като до преди няколко години това ставаше със средства на БЕХ.

Друго предизвикателсто е получаването на комплексно разрешително за работа на ТЕЦ "Марица Изток 2", след като съдът отмени сегашното ѝ. Причината беше, че това разрешително позволява на дружеството да изхвърля вредни газове далеч над европейските допустими норми и при издаването му не са взети редица обстоятелства около мерките за качеството на въздуха.

Още по темата

Енергиен кръстопът: Бум на мощности, две твърде различни ТЕЦ и сложен баланс

26 март 2026 06:43

Петрова не се ангажира с коментар как би изглеждала съдбата на държавната ТЕЦ, ако не е регулираният пазар за бита. В момента изключително високите ѝ цени се компенсират от това, че централата продава заедно с АЕЦ-а и НЕК енергия за обществените доставчици "Електрохолд", ЕВН и "Енерго-Про". Изискването на Брюксел да се махнат предишните квоти за производство на електроенергия за бита също е част от ПВУ- Еврокомисията настоява и за пълната либерализация на пазара, но преглътна защитата на домакинствата с държавно определяни цени на тока в замяна на ангажимент за подпомагане за енергийно бедните българи.

"При тази ситуация на пазарите, при тези волатилни цени на енергията, е най-разумно да продължат защитните механизми за домакинствата. Но в същото време се работи и по механизма за енергийната бедност и допълнителна целева подкрепа на тези хора. До края на тази година това трябва да заработи", коментира Ива Петрова. Според нея следващата стъпка трябва да е темата с транспортната бедност и трудността на хора да плащат карти за ходене на работа.