Държавата трябва да сложи ред в собствената си къща и да не пречи на бизнеса

Основният фундамент в икономическата програма на ГЕРБ е, че тя е дясна. Това означава държавата да изпълнява функциите си на преразпределител в публичния сектор, в здравеопазването, социалните грижи и прочие, и колкото може по-малко да се меси в икономиката. С други думи, ролята на държавата е да създава правила, да съблюдава спазването им, а не да участва като икономически играч.

И тук е голямата и драматична разлика с т.нар. "План Станишев". Ние не искаме държавата да е голям икономически играч.

Ние искаме държавната администрация да се реформира, защото след 20 години капитализъм или по-точно преход, тя не е реформирана. С тази администрация, с тази съдебна система всяко активно участие на държавата в икономиката е същото като да вкараш слон в стъкларски магазин – стават само бели.

Ограничаването на ролята на държавата ще позволи белите да са по-малко. Върху този фундамент са стъпили мерките, които предлагаме.

Кои са основните предложения?

Четири са основните положения в нашата програма. Първото е антикризисно подпомагане на реалната икономика. Второто – сериозно подобряване на бизнессредата. Третото – държавата да не се пъне като икономически играч, а да се концентрира върху усвояването на парите от европейските фондове. Не възразяваме тя да кофинансира оперативните програми, но не да изземва ролята им, каквото правеше правителството в последните три години. Цяла година то си бърка в носа, на 15 декември вижда колко е излишъкът и 80% от него го изплясква без ЗОП, без нищо – за "социално-отговорни" важни проекти.

Ако до миналата година това можеше да се прави, защото имаше излишък, тази година такъв няма да има. Следващите две години ще са ужасни. Аз не виждам в програмата на БСП, където се казва "ние ще направим еди какво си, а държавата – еди що си", откъде ще се вземат тези пари.

Точно затова ние ще се придържаме към ясни десни принципи.

Четвъртото или най-важното в нашата програма е виждането, че както държавата регулира частния сектор, така тя трябва да сложи ред и в собствената си къща. Смятаме, че най-силната антикорупционна мярка ще бъде урегулирането на държавното участие. Заради лошото или умишлено лошото управление на държавните предприятия и на администрацията се трошат ужасно много пари и смятаме, че знаем как да поправим това.

Какво включват антикризисните мерки?

Под антикризисно подпомагане на реалния сектор ние разбираме усилията да бъдат насочени към запазване на максимум работни места. 7.5% безработица ще ни се видят песен в края на годината. Очакваме, че ако няма активна намеса, тя ще стигне 10%. Ако това стане, и от временната безработица се мине към трайна, това означава, че държавата наистина ще изпадне в депресия. И трябва да се пазим това да не се случи.

Основният механизъм за противодействие, според нас, е обратният на "Плана Станишев" – държавата да налива пари в инфраструктурата и тя да решава как да запази работни места. Ние смятаме, че тези въпроси трябва да реши бизнесът. А той ще запази работни места, ако има кеш.

Големият проблем в българската икономика сега не е банковата или финансовата криза, а липсата на оборотни средства. Банките не кредитират, има много голяма междуфирмена задлъжнялост. На този фон правителството не възстановява ДДС. От отчета на финансовото министерство се вижда, че в края на април невъзстановеният ДДС се е увеличил с 350-360 млн. лв. спрямо април миналата година, когато е бил 280 млн. лв.

Умишлено ли е задържането на ДДС?

Не можем да кажем. Такива са фактите. Смятаме, че с намаляване на осигуровките в компаниите ще останат повече пари и те ще могат да запазят повече работни места. Трябва да се ускори връщането на ДДС, да се сложи и обратна клауза – ако държавата се забави повече от определен период да върне на изряден платец ДДС, тя да му дължи лихва, също както той ѝ дължи лихва, ако се забави.

Резерв виждаме в Българската банка за развитие и мислим, че тя е много добра институция, която обаче не работи добре. От тези 500 млн. лв., които правителството отпусна на банката, по кредитни линии към банките са тръгнали 220 млн. лв., а колко от тях се влезли в икономиката, ние не знаем.

Петстотин млн. лв. не са много пари, но заедно с 600-те млн. лв. ускорено върнат ДДС, правят един милиард оборотни пари, които ще помогнат на компаниите, буквално притиснати до стената.

Трябва да се обърне внимание и на Агенцията за експортно застраховане, която подпомага износа. Защото в период на криза трябва да се стимулира износът и онези отрасли, които вкарват свежи пари.

Туризмът сред тези отрасли ли е?

Ние считаме туризма за експортен отрасъл. За него имаме ясни идеи. Не смятаме, че липсата на министерство на туризма или на много пари за туристическа реклама са основният проблем на отрасъла. Основният проблем на туризма е липсата на инфраструктура или по-общо – липсата на визия какво ще се прави с него. В последните 20 години България няма концепция за туризма. Ние не знаем морска дестинация ли сме или планинска. Не може държава, в която туризмът дава 12% от БВП и осигурява 15% от заетостта, да няма представа какво иска от този отрасъл.

Не може такъв отрасъл да бъде крепен от една агенция, а да е регулиран в 11 министерства, като агенцията да има рекламен бюджет от 6 млн. лв. Това е нелепо.

Затова смятаме, че основният начин да се развива туризмът е да има концепция, след това инфраструктура.

В Турция миналата седмица бе пуснат експресен влак с 300 км в час от Истанбул до курорта Бодрум. Ето така се прави туризъм. Не просто да даваме някакви пари където могат да се усвоят, а да инвестираме в инфраструктура на туристическите обекти. Не да инвестираме в някакви пречиствателни станции, а да се направи пречиствателна станция на Слънчев бряг, да се изгради път до Перперикон. Не просто да усвояваме, а да го правим умно.

Да не забравяме, че в последните 20 години в туризма са инвестирани 40 млрд. евро, а продуктът, създаден от него, е за 2 млрд. евро, което е направо нелепо.

Не трябва да държим ръката на туристическия бизнес. Реалната помощ на държавата е да може потребителят да стигне до туристическите обекти. Вече не е актуален типът туризъм, развит у нас – отиваш за 20 евро на ден на морето и стоиш целия ден на плажа.

Към антикризисните мерки спада и специалното внимание към инвеститора. Искаме да вдигнем статута на инвестициите. В момента държавата може да подпомага с инфраструктура и ускорено връщане на ДДС инвеститори с проекти над 50 млн. евро. Ние смятаме, че това трябва да се прави и за по-нисък клас проекти, което стои в програмата на ГЕРБ от доста време. На агенцията трябва да се дадат изпълнителни права, тя да може да налага на даденото ведомство да прокара канал до дадения обект, да го глоби или да приложи принудително действие.

Нашето виждане е, че на Агенцията за инвестиции трябва да се даде друг статут, за да могат инвеститорите действително да бъдат третирани като важни, независимо дали са чужди или български. Разширяването на правомощията на агенцията е важна мярка да имаме сравнително предимство в региона.

Защо посочвате инвестиционната политика като част от антикризисните мерки, тя не трябва ли да е постоянно действаща?

Ние гледаме на тази криза и като на добра възможност. В Европа масово се затварят предприятия и ако в следващите няколко години успеем да подобрим законодателната база и бизнессредата, ще можем да привлечем част от тия производства. У нас има евтина работна ръка, валутен борд, който е предимство и трябва на всяка цена да го запазим, но съдебната система, инфраструктурата и корупцията, са трите неща, които притесняват инвеститорите.

Какво разбирате под подобряване на бизнессредата, което е втората част от икономическата програма на ГЕРБ?

България има институционален проблем. Държавата не работи. Тя не изпълнява ангажиментите, заради които бизнесът и гражданите плащат данъци. Затова мислим, че подобряването на бизнессредата трябва да стане абсолютен фокус в следващите четири години.

На практика от началото на прехода държавната администрация не е намаляла чувствително, при условие, че отношението частен към държавен сектор вече е три към едно. България не може да поддържа такава администрация. Ние не искаме да я съкращаваме, а умно да премахнем припокриващите се функции между министерствата. Например регулацията на водите се извършва от четири министерства плюс НЕК. Регулацията на информационните технологии се извършва от министерството на държавната администрация, от агенцията за информационни технологии, а има и координационен център към министър-председателя. В резултат нищо не се случва в този отрасъл.

Друга диспропорция е застъпването на правомощия по отношение на инфраструктурата – там се "борят" министерствата на регионалното развитие и транспорта, като не е ясно кой носи отговорност.

Като се махне дублирането ще останат по-малко хора, които ще бъдат обучени да работят с компютри, да знаят английски, ще получават повече пари. Не може да се очаква, че при средна заплата в администрацията от 634 лева, тя ще пази държавните интереси.

Какво място заемат регулаторните режими в програмата на ГЕРБ?

Те са в бедствено положение. На хартия бяха намалени, в същото време се създават нови. Затова смятаме, че начинът, по който държавата управлява администрацията си, трябва да се промени радикално.

Част от промяната в бизнессредата е въвеждането на електронното правителство. Тука има огромен брой възможности. Електронизацията ще помогне видимо да спадне корупцията, защото ще се намали до минимум прекия допир с администрацията.

Какво разбирате под оползотворяване на парите по оперативните програми, което е заложено като трети опорен пункт в програмата на ГЕРБ?

Тук е най-голямата ни разлика с програмата на БСП. Те смятат, че могат цяла година да не работят и да имитират дейност пред Европейската комисия и в края на годината да похарчат едни пари за едни кръгове от фирми. Това е самоубийствен подход и ролята на държавата е изключително важна, но трябва да се ограничи в това да кофинансира европейските програми, тоест да даде тези 15 или 20%, а не да харчи всичките пари. Ако съумеем да се подготвим и да оползотворим европейската помощ, комбинирано с останалите мерки, кризата няма да се отрази толкова силно. Ако се провалим с еврофондовете, бюджетът за 2010 и 2011 г. ще бъде под огромно напрежение.

Как конкретно ще работите с европейското финансиране?

Искаме държавата да си върне ролята в изготвянето на проектите. Ако тя си беше свършила работата на входа, ако бе обяснявала на дадената община, че има правила, че този проект се прави с европейски норми на разходи, а не както Доган им е казал, нямаше да я докараме дотук.

Трябва да се повиши капацитетът на работа на отделните оперативни програми и контролните органи. В момента у нас има 80 хиляди души чиновници. От тях по еврофондовете работят само 2400. Те трябва да бъдат обучени, много по-високо заплатени и ясно мотивирани с процент от усвоените, а не от договорените пари. Знаем как да направим това.

Какви промени предвиждате при управлението на държавната собственост?

Държавата все още има собственост за милиарди. Трябва да се помисли как тази собственост ще се приватизира, но не на всяка цена. Преди това обаче трябва да се реши въпросът с корупционния интерес на самата държава. С едната си ръка министерствата провеждат политики на регулация в даден сектор, с другата си ръка притежават предприятия в същия сектор. Междувременно всички зам.-министри, а и шефове на отдели стоят в бордовете на държавните предприятия, които са част от същия този пазар. Същите хора регулират и пазара.

Нашата идея е да съберем всички държавни предприятия в холдингова структура, която да се управлява професионално, тоест мениджмънтът на това дружество да е подчинен направо на министъра на икономиката или на министър-председателя и да се наема на професионален принцип, като на държавните предприятия се поставят такива цели като на подобни предприятия по света и на частни предприятия в България.

Тази мярка ще има много добър ефект за държавните финанси, ще има и много силен антикорупционен ефект.

През последните години думата "концесия" се превърна в синоним на скандали, корупция и непрозрачни договорки...

Това е подобна дупка. Концесии се дават от няколко министерства. Те трябва да се концентрират на едно място, например в агенция, а държавата да има политика в тази област.

Тук трябва да се обърне внимание и на Агенцията за обществените поръчки. На практика ЗОП е така направен, че буквално всяка поръчка може да се направи за определена фирма и това няма да се окаже незаконно и наказуемо. Така че знаем къде са дупките в закона и можем да ги поправим бързо, за да спре страхотното крадене.

А каква е визията на ГЕРБ за стратегическите направления в икономиката?

Повтарям, че основното в нашата икономическа програма е държавата да не пречи. Все пак виждаме някои сравнителни предимства, които трябва да се насърчават. Първият отрасъл, за който вече говорихме, е туризмът. Вторият е земеделието и преработвателната промишленост. Умна политика в земеделието до някаква степен ще неутрализира ефекта от кризата.

В условията на отворен пазар нашият аргосектор се сблъсква с голяма външна конкуренция

Така е, но да видим какви селскостопански стоки влизат у нас. Основно от Македония и Турция. Спирането на контрабандния внос ще насърчи местното производство.

Една от големите разделителни линии в програмите на сегашните управляващи и опозицията е по отношение на енергетиката. Какъв е планът на ГЕРБ?

За нас приоритет е зелената енергетика. Каквото и да говорят социалистите, имаме поне с 50% повече енергийни мощности, отколкото ни трябват. Но пък имаме проблем, че не покриваме критериите за отделяне на въглероден двуокис.

Инвестициите ни трябва да са във възобновяеми източници и държавата да подпомага този процес като натиска държавните енергийни предприятия да си изпълняват задълженията. Миналата седмица от НЕК заявиха, че имало много вятърни паркове, много ВЕЦ-ове и тя не можела да ги присъедини. Това е антиполитика, като знаеш, че си държавата с най-много вредни емисии.

Каква ще е съдбата на АЕЦ "Белене"?

Смятаме, че България трябва да подкрепи строежа на централата, ако се намери инвеститор, който да харчи парите за строежа, а не държавата.

Трябва да се концентрираме върху подобряването на енергийната ефективност на предприятията и публичния сектор. Тези мерки могат да доведат до такова спестяване на енергия, че да нямаме нужда от втора АЕЦ.

Проектът "Белене" вече стартира и донякъде позицията ви към него е предопределена

Няма такова нещо. Построяването на една атомна централа не може да започне при едно правителство, а второ да го спира. Но ако липсват парите в бюджета, няма да се правят чудеса от храброст. Ние няма да дадем държавна гаранция. Ако дадем гаранция за 4 млрд. евро, на следващия ден кредитният рейтинг на страната ще падне с два пункта. При сегашния БВП и при ситуацията, в която се намираме, е абсурд да дадем държавна гаранция.

* Допреди десетина дни Бисер Боев беше изпълнителен директор на "Икономедиа" (издател на "Дневник" и "Капитал"). Боев е един от създателите на в. "Капитал", работил е и като финансов журналист. Завършил е Международни икономически отношения в УНСС, има опит в областта на корпоративните придобивания и сливания, както и в корпоративния мениджмънт.