Държавата трябва да върви към приватизация на университети

Държавата трябва да върви към приватизация на университети

Г-н Вазов, висшите училища у нас са критикувани за това, че не са прагматично ориентирани, че образованието няма връзка с бизнеса и е някак откъснато от реалностите. Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) е сравнително нова институция, с амбиции да дава европейско образование. Как точно става това?

Целта ни е да решим съществуващото още от Римската империя “противоречие” между образованието и практиката. Характерно за ВУЗФ е, че има много добри контакти и връзки с практиката. Повече от нашите студенти провеждат своите  стажове в най-големите застрахователни и банкови структури, в пенсионно и здравно-осигурителните дружества. Ние сме в много добри партньорски отношения с “Булбанк”, “Банка ДСК”, “ING банк”, “Булстрад”,  “Дженерали” (бившото “Орел-Г”), ЦКБ и др.

Доц. д-р Григорий Вазов е собственик на Висшето училище по застраховане и финанси и на консултантската къща “Вазов институт”. Той е декан на финансово-счетоводния факултет на УНСС.  Бил е зам.-министър на промишлеността в две правителства и член на Борда на МИБ и МБИС.

Имаме подписани договори за провеждане на студентски стажове. Много силно освен това работи кариерният ни център за развитие и предприемачество.

Какъв опит ползвахте за създаването на училището? Чужд или български?

Нашето училище е на 4 години. В основата стои опитът ни в България, но и външна практика, защото такива училища в Европа има много. Те имат своята пазарна ниша успоредно с големите университети и се радват на успех. Характерно за тези училища, както и за нашето е, че над 80% от възпитаниците им си намират работа по специалността. И всичко започва още от студентските стажовете. Тоест, отивайки в съответните банки, застрахователни компании или осигурителни дружества, студентите ни биват одобрявани и дори някои от тях още като студенти започват да работят за съответната институция.

Връщам се на противоречието, за което споменахме и което ще съществува навсякъде. Донякъде практиката смята висшето образование за длъжно да му произведе точно кадъра, който му е нужен. Всяка компания има своята корпоративна култура, има своя формула за организация на управление на финансите, която се различава от другите. А тези компании са стотици и хиляди в Европа, САЩ, в частност и в България. Кое ще е това учебно заведение, което ще подготви конкретен човек за конкретното работно място?

Развитите страни са решили проблема така: Функциите на университета е да даде университетско образование – да накара студента да може да мисли, да ползва литература, да може да се ориентира в съвременните обществени процеси. И когато отиде да работи на дадено място, започва неговото възпитание в корпоративна култура.

Така, че се връщаме на този тип специализирани училища, които са изходите за практиката. Не мисля, че нашите университети трябва да се нагаждат към практиката. Необходимо е обратното – практиката да стане активна, защото тя е субектът, на когото липсват кадри. Трябва да кажат -  тези учебни планове или по-точно определени дисциплини не ни устройват, те  вършат работа само в тази и тази част. Също така, практиката трябва сама да създава свои учебни центрове и всяка година с помощта на академични преподаватели и най-добрите в професията, да обучават в корпоративна култура своите служители. Или по друг начин – да насочват своите служители към учебни заведения като нашето – малки, мобилни и гъвкави – за продължаващо обучение в съответната област.

Това е решението. Не може един университет да обучи 5 студента в корпоративната култура на “Булстрад”, 5 – в корпоративната култура на “Булбанк”, 20 – на “Банка ДСК” и т.н. Ролята на университета е да възпита в основни принципи и в основни знания.

В този контекст как вашето висше училище обучава студентите?

Задава им се първо общата рамка, след това по време на стажовете те влизат в конкретиката на дадената корпорация. Така например от бившия “Орел-Г”, сега “Дженерали”, ползваха много наши стажанти. В процеса на самия стаж студентите започват да възприемат и да се ориентират, а бъдещите работодатели - да преценяват кой става и кой не.

Как изграждате учебния план и кое е по-различното?

На практика учебният план по финанси, застраховане и счетоводство доближава  учебния план в УНСС. Това е така, защото, образованието е консервативно. Това са учебни планове на лидера на икономическото образование в България. Мисля, че не само в България, но и на Балканския полуостров УНСС се оформи като лидер в това образование. Тези учебни планове във времето доказаха, че имат своето значение и функции.

Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ)

Откриването на ВУЗФ бе одобрено от Народното събрание през юли 2002 г. Първоначалният проект е на Добромир Гущеров и “Орел-Г холдинг”.

Първата учебна година на ВУЗФ е 2002/2003 г. През 2006 г. се дипломира първият випуск с образователна степен бакалавър. По договор и под егидата на УНСС, ВУЗФ вече обучава и магистри, които завършват с диплом от УНСС. В момента ВУЗФ изпълнява програма от мерки за откриване на институционална акредитация, съгласно Закона за Висшето образование. Освен това е в процес на сертификация по международния стандарт ISO 9001:2000. Отскоро училището разполага с нова модерно оборудвана сграда от 3600 кв.м. в кв. “Овча Купел”.  

http://www.vuzf.bg

Сега във ВУЗФ подготвяме три консултативни срещи със своите партньори от финансите, застраховането и счетоводството за прецизиране от практическа гледна точка на своите учебни планове.

Как е решен въпросът с преподавателския кадър във вашето училище?

Частното образование е по-гъвкаво и възможностите за решения са по-големи. По закон ние имаме ограничения – например – толкова хабилитирани лица, толкова хонорувани и т. н. В практиката има много хабилитирани лица, които заемат ръководни длъжности и които продължават да четат лекции, тоест продължават да поддържат научното си ниво и едновременно познават процесите в практиката. Такива кадри сме поканили за нашето училище. Ректор на ВУЗФ е доц. Георги Николов, който 9 и половина години беше председател на Сметната палата, декан е доц. Йордан Христосков, председател на НОИ, преподаватели са проф. Валери Димитров -настоящ председател на Сметната палата, зам.-министърът на труда и социалната политика доц. Горан Банков, проф. Сава Гроздев, проф. Михаил Динев, проф. Методи Христов, проф.Асен Ковачев, проф. Мирослав Дачев, доц. Румяна Нейкова, доц. Боян Дуранкев, доц. Светослав Масларов, Димитрина Захаринова и др. Всички те са доказани авторитети в своята област.

Колко струва годишното обучение във ВУЗФ?

За семестър обучението струва 700 евро, а за задочниците – 550 евро. Това е значително по-евтино от частното обучение в гимназия. Още повече, че имаме и прекрасна материална база, а скоро ще открием така наречения учебно-практически блок. Той дава възможност на студентите от нашето училище да работят в практическа лаборатория, която ще има договори за брокерство с всички институции от нашия бранш – застрахователни, финансови, осигурителни. Тя ще продава продукти на финансовата, застрахователната и осигурителна система, но чрез нашите студенти. Така те ще могат да получават доходи не като сервитьори, а като брокери. Ще могат да се запознават със специфичната документация – общи договори, условия, полици, които се издават от тези финансови институции.

Това е предимството на частното висше училище – че е гъвкаво и може да създаде такава лаборатория.

А каква е функцията на споменатия от вас Кариерен център. Той ще може ли да осигурява работа на завършващите студенти?

Неговата функция е на базата на подписани договори, да решава проблема със стажовете, с работа в съответните структури, така че да се достига много висок процент на професионална реализация на завършващите ВУЗФ. Запознавайки се с практиката на този тип училища в другите страни, сме стигнали до извода, че завършващите при нас бакалавърска и магистърска степен студенти, ще възстановят своята инвестиция за около пет години.

Каква е оценката ви за състоянието на висшето образование у нас от позицията на дългогодишен преподавател? Накъде трябва да се върви за подобряването на качеството му?

Всяка административно наложена реформа не винаги води до добър край. Администрацията трябва да регулира висшето образование в посока към по-голяма свобода на пазара.

Пазарът вече определя какво образование се търси. И друго. Все ми се струва, че държавата трябва да тръгне към приватизация на висшето образование и по-точно на голяма част от университетите. Държавата е длъжна да инвестира и то сериозно в няколко големи университети, а не да разпилява ресурс по малко на много ВУЗ-ове. А големите са УНСС, Софийският университет, Техническият, Медицинският, Химико-технологичният и др. Останалите могат да вървят към приватизация и не е необходимо това да става чрез чужди инвеститори, а чрез нормално акциониране на преподаващите, на служителите, на работещите. Така те ще станат съпричастни към това училище и резултатите вече ще са други.    

Още по темата
Още от Бизнес