Държавата умува как да сметне "реалните цени” на основните храни

Държавата умува как да сметне "реалните цени” на основните храни

До края на седмицата Комисията за защита на потребителите трябва да измисли методология за изчисление на реалните цени на 15 хранителни продукта, които да бъдат съобщавани всяка седмица като превантивна мярка срещу  спекулата. Това е наредил министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров (БСП), който в петък обяви намерението си подопечното му ведомство да анализира цените на основните стоки и разликите им.

Тогава Димитров каза, че ще събират данни за 25 вида стоки в 10-15 градове в страната, за да информират потребителите колко в действителност струват продукти като хляб, олио, сирене, кашкавал, месо, колбаси и др. Така клиентите щели да са наясно какви са разликите между изчислените от държавата цени и тези в търговската мрежа.

Според асоциации на производители на различни видове стоки, подобна мярка няма да има никакъв реален ефект, защото обявените седмични цени от ведомството няма да отразяват истинската динамика при формирането на стойностите на хранителните продукти.

Финансистът Милети Младенов също смята, че такъв административен подход надали ще окаже натиск върху цените. Според него е много важно министерството да обявява регионалните цени, защото в отделните райони печалбата е различна, стойностите зависят и от транспортните разходи, цената на труда и др. фактори.

В понеделник икономическият министър редуцира до 15 броя на стоките, чиито цени ще се следят, и нареди на Комисията за защита на потребителите да изготви методологията за определяне на реалните им стойности.

"Реалните стойности на дадена стока са пазарните", коментира Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара. "Ако държавата тръгне да изчислява цени, това ще е по-скоро себестойност, а не цена, която отразява търсенето, очакването и тенденциите на пазара", допълни той. Според него по-скоро министерството може да обявява движението на цените на конкретните производители, за да могат потребителите да направят сравнение между тези стойности и предлаганите им в търговската мрежа и да се ориентират в избора си.

По данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) през миналата седмица поредно повишение бележат олиото, яйцата, кашкавалът, шпековият салам и доматите, а лек спад се наблюдава при замразеното пиле и кравето сирене, а по-сериозен – при кренвиршите и други малотрайни колбаси.

На едро олиото вече се продава средно за 2.35 лв. за литър, което е с 3.5 процента повече от предишната седмица, но в магазините определени марки се търгуват по 3.30 лв. Кашкавалът "Витоша" е скочил с 4.7 на сто от 8.29 лв. на 8.68 лв.средна търговска стойност, но някои производители вдигнаха цената си над 10 лв. Шпекът поскъпнал за седмица със 7.7 на сто от 7.51 лв. за килограм до 8.09 лв. средна цена на едро. Потребителите обаче по-често го купуват за около 9-10 лв. в зависимост от марката.

Някои сирена са на път да достигнат по цени вносните сини сирена, въпреки че ДКСБТ отчита поевтиняване с 1.6 на сто от 5.08 лв./кг на 5 лв. средна стойност на едро. По-качествените млечни продукти обаче се продават за 7-10 лв.

Пак според статистиката на държавната комисия, най-скъпо кашкавалът се е продавал в Монтана, където на едро средната му цена е била 9.25 лв. В Русе е бил най-евтин - 7.20 лв./кг борсова цена. Пилешкото е било най-скъпо в Сливен и Пазарджик – 4.25 лв./кг на едро, цената в Монтана е била най-ниска – 3.46 лв. Във Велико Търново е регистрирана най-високата цена на едро на сиренето – 6 лв., докато в Кърджали се е търгувало за 4.20 лв. Брашното масово е вървяло по 90 стотинки, най-ниската му цена е 71 ст. и е регистрирана на сливенските борси.

Според Петър Димитров успокоение на цените щяло да има след като приключи туристическият сезон, който помпал търговските стойности.

Икономисти също смятат, че през есенните месеци ще се укроти пазарът и много по-вероятно е той да се регулира сам, отколкото в следствие на мерките, обявени от икономическия министър, чийто предшественик Румен Овчаров също щеше да бори спекулата в ценообразуването и дори се сформира междуведомствена комисия. Която временно напомпа имиджа на Овчаров като защитник на потребителските права, а всъщност само безпомощно регистрира състоянието на пазара.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?