Държавата в неведение за опасността от бедствия и аварии

Държавата в неведение за опасността от бедствия и аварии
Неточни метеорологични прогнози, спиране на системите за ранно предупреждение за природни бедствия, влошаване качеството на прогнозите, които се подават към гражданската и военна авиация, както и неточност при експертизите за ядрена безопасност. Това са само част от негативите, които следват от режима на работа в БАН след орязването на бюджета на институцията, предупредиха в четвъртък от академията и обявиха намерения за нови протести наесен.

В много институти е въведено непълно работно време за служителите, в други по два-три дни в месеца служителите са в неплатен отпуск, но това не е достатъчно да се преодолее недостигът на средства за заплати и възнагражденията в някои звена са орязани до 50%. Именно намаленото работно време и липсата на средства е причината да се влоши качеството на прогнозите и изследванията, които правят някои от ключовите институти на академията.

Директорът на Института по метеорология и хидрология на БАН Георги Корчев съобщи, че в ръководеното от него звено недостигът на средства за работни заплати е 1.4 млн. лева, а за издръжка не достигат близо 300 хил. лева. Заради това служителите в оперативните звена на института, които извършват всекидневни наблюдения, са принудени да минат от осемчасов на шестчасов работен ден.

Във всички други звена до края на годината служителите трябва да ползват петдневен неплатен отпуск. По думите на Корчев повече съкращения в неговия институт не могат да се правят, защото наблюденията се извършват ръчно, а за пълно автоматизиране са необходими десетки милиони левове. Според Корчев подобен “драматичен режим“ на работа в института има за първи път в 120-годишната му история и дори по време на двете световни войни звеното е работила непрекъснато.

“С намаленото работно време информационния поток, на базата на който ще се правят прогнозите, ще е по-малък, освен това някои станции ще останат за шест часа без охрана, което също крие опасности“, обясни той. Корчев заяви, че всичко това ще доведе до “рязко влошаване на качеството на прогнозите“, спиране на ранното предупреждение за опасни явления, спиране на информационния поток към екоминистерството за състоянието на реките, смущения в режима на работа и временни спирания на потока от хидрометеорологична информация, която се подава към българската гражданска авиация и Военновъздушните сили и метеорологичните служби на Македония, Румъния, Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия.

Директорът на Геофизичния институт към БАН Николй Милошев също заяви, че значително ще се влоши качеството на всекидневно предоставяната оперативна информация. Митко Гайдаров от Института за ядрени изследвания каза, че от икономиите ще пострадат изследванията и експертизите, които звеното прави за ядрената безопасност, радиационната защита и др.

Учените се стягат за нови протести наесен

Още за гласувания в края на миналата година бюджет за БАН от 75 млн. лева беше ясно, че няма да е достатъчен за издръжката на академията, но с намалението му на 59 млн. лева учените се вдигнаха на протест през пролетта. Оттогава досега обаче нищо не се е променило, а опитите на ръководството на академията за диалог с управляващите удряли на камък.

Заради това за есента учените подготвят нови протести, съобщи Ермак Димов, представител на синдикатите в БАН. Той заяви, че в много институти учените работят с намалени заплати и взимат 25%-50% от възнагражденията си. И докато доскоро средната заплата в академията е била 628 лева, то сега един научен сътрудник получава около 300 лева.

Димов посочи, че учените ще потърсят правата си в Европейския съд по правата на човека, тъй като държавата като работодател им дължи пари според трудовото право.

Според него с отношението към БАН държавата демонстрира, че не са ѝ нужни учени, а “охранители и жени за забавление“.

От БАН искат 21 млн. лева за да не спрат ключови дейности

Научният секретар на БАН Владимир Димитров съобщи, че са нужни 21 млн. лева, за да продължи нормалното функциониране на академията. Най-голям е недостигът за работни заплати и осигуровки, който възлиза на 9.8 млн. лева.

Освен това са необходими близо 500 хил. лева за отоплението на Ботаническата градина, 2 млн. лева за извозване на ядрени отпадъци по правителствени споразумения, 460 хил. лева за сеизмологичен мониторинг, 267 хил. лева за екологичен мониторинг, и др.

Освен това от академията си искат обещаните 3.8 млн. лева за обезщетения на пенсионираните 430 учени. 2.8 млн. лева от парите вече са изплатени от бюджета на БАН, предназначен за други разходи.

Още по темата
Още от България

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?