Държавата влиза в бъдещата инсталация за злато до април

До края на март се очаква да бъде подписан договорът за създаване на смесеното дружество между канадската “Дънди Прешъс метълс“ и държавата, което ще е собственик на бъдещата инсталация за преработка на концентрата от златната мина в “Челопеч“, съобщи в понеделник пред журналисти Алекс Нестор, главен мениджър инвестиционни проекти на дружеството на “Дънди“ - “Челопеч Майнинг“.

Решението за публично-частното партньорство бе взето от двете страни преди година след поредица от сложни преговори, последвали отказа на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров за одобри оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционния проект на стойност 160 млн. долара. Той предвижда увеличение на добива в златната мина до 3 млн. т. годишно и построяването на инсталация за преработка на концентрата, добиван в мината, който сега се изнася в Намибия за извличане на златото. След поредица съдебни дела по ОВОС-а, държавата си осигури 25-процентно участие в проекта, като такъв ще е и делът ѝ от печалбата на бъдещото дружество. Парите ще постъпват в Сребърния фонд.

Нестор заяви, че проектът на споразумението е изпратен в Министерството на икономиката и енергетиката, с което се водят преговорите. Христо Казанджиев, директор на дирекция “Концесии“ в МИЕ съобщи пред Mediapool, че до края на февруари се очаква Министерският съвет да вземе решение за създаване на дружеството, но още няма яснота кой ще държи акциите на държавата. Вариантите са МИЕ или финансовото министерство, но е изключено принципал да е ековедомството. Третата възможност е съсобственик да стане някое държавно дружество, допълни Казанджиев. По думите му малко вероятно е това да е единственото добивно държавно дружество Мини “Марица Изток“.

Според “Дънди“ много вероятно е партньорът им да е Българският енергиен холдинг. Държавният участник ще трябва да осигури равно на дела си финансиране, предвижда предварителното споразумение. “Дънди“ вече преговаря с Европейската банка за възстановяване и развитие за кредитиране на своята част от инвестицията.

Любопитна подробност е, че не се предвижда участие на държавен представител в борда на директорите на бъдещото дружество. Планира се обаче при евентуален по-нататъшен отказ на държавата от участие в проекта, тя да е длъжна да предложи дела си първо на “Дънди“. Не е уточнено дали акциите ще се плащат по номинал.

По думите на Нестор държавата винаги ще има печалба от новото дружество, независимо от борсовата цена на металите. Това е така, защото на новата инсталация ще се плащат такси за преработката на концентрата от рудата на “Челопеч“, а крайната суровина ще си остава собственост на “Челопеч Майнинг“, която е концесионер на находището. Освен това се планира в бъдеще освен концентрата от мината в Челопеч, да се преработва и вносна суровина.

Подобни намерения със сигурност ще предизвикат брожения сред екоорганизациите, които и без това оспорват безопасността на одобрената технология за преработка на концентрата и на 18 февруари Върховният административен съд ще гледа делото по тяхна жалба срещу изработването на ОВОС.

Предвижданията са новата инсталация да заработи след период от 24 до 36 месеца, каза Нестор. Въвеждането в експлоатация зависи от бързината на отчуждаване на земите за изграждането ѝ и одобряването на разрешителното за строеж. Само тези процедури отнемат между 8 и 12 месеца.

До получаването на разрешително за строеж на съоръжението, сумите от договореното увеличение на концесионното възнаграждение, което плаща “Дънди“ на държавата, ще останат на доверителна сметка, обясни Петя Домбалова, главен юрисконсулт на “Челопеч Майнинг“.

През 2008 г. като част от решаването на проблема с новата инвестиция на канадците бе въведена плаваща скала за определяне на концесионното възнаграждение между 2 и 8 процента според цените на металите и рентабилността на дружеството. Дотогава дружеството плащаше концесионно възнаграждение в размер 1.6 на сто от печалбата си. За миналата година е изчислено възнаграждение от 2 процента, като разликата е внесена в банкова сметка и ще бъде изплатена след даването на разрешително за строеж.

Докато продължават процедурите по отчуждаване на терените за инсталацията и самото строителство, концесионерът на златната мина ще влага в модернизацията и увеличаването на добива в Челопеч. Плановете са до догодина той да бъде вдигнат до 1.2-1.5 млн. т., като за целта ще бъдат вложени 6 млн. долара. Заради реконструкциите през 2009 г. добивът ще намалее на 850 хил. т., докато през миналата година са извадени над 900 хил. тона руда. От тях обаче ще бъдат произведени 65 хил. т концентрат, което е повече в сравнение с миналогодишните 54-56 хил. т., посочи Нестор.

Придвижване има и по другия проект на “Дънди“ в България – разработката на златното находище в Крумовград. Той също бе зациклил заради споровете на концесионера и държавата покрай Челопеч. В момента компанията прави оценка за съответствие на инвестиционния проект, оценяван на 120 млн. долара, с изискванията на европейската екомрежа НАТУРА 2000. Находището, освен че попада в НАТУРА-зона, е в близост до съседна зона от екомрежата и трябва да се оцени влиянието му и върху нея. Очаква се до лятото да приключат оценките за съответствие и корекциите на изготвяния ОВОС за Крумовград, каза Ирена Стамболиева, директор екология в “Челопеч Майнинг“. След това на ход е Министерството на околната среда и водите.

Нестор обяви, че откритата в Крумовград златна руда е възможно най-чистата и при преработката ѝ ще се получава едва 1 милиграм цианид на литър, което било 10 пъти под европейската норма.

Именно цианидната технология за директния добив на злато от рудата, а не на концентрат, който да се преработва допълнително, предизвиква недоволството на екоорганизациите и на част от обществеността в близките на находището населени места. Компанията обаче смята да предложи на Общинския съвет на Крумовград и съседните селища компенсационна програма за инвестиции в общински проекти по подобие на изпълняваната в момента в селищата край Челопеч.

За 2008 г. компанията е предоставила 810 хил. лв. за инфраструктура и рехабилитация на сгради в Челопеч. 390 хил.лв. на община Чавдар и 90 хил. лв. на село Кърлиево, каза главният мениджър на “Челопеч Майнинг“.