Държавата я няма

Баналната досега констатация, че престъпността превзема България, придобива нови измерения на фона на разрастващото се напрежение в управляващата коалиция и липсата на каквито и да е политически алтернативи за овладяване на ситуацията.

От година насам шефовете на МВР обясняват убийствата на малки и големи бандити и стрелбите из столицата с разчистване на сметки и подялба на територии, сякаш за да успокоят гражданите, че процесът на преразпределение един ден ще приключи, а междувременно престъпниците взаимно ще се изтребят.

В същото време вече и за децата е ясно, че престъпниците действат все по-нагло, все по-безнаказано и че властите няма как да не знаят какви точно нелегални бизнеси си делят мутрите.

Ясно е също така, че тези дейности не могат да процъфтяват без политическо покровителство и че блокажът на властта да се разправи с престъпността не идва толкова от слабостта на законите, а от липсата на воля за решаване на проблема. Размерът на бедствието е от такива мащаби, че не може да бъде овладян с обичайни средства на полицейско сплашване, отнемане на лиценз за охранителна дейност и т.н.

В подобни ситуации се изисква мобилизация на цялата държавна машина - правителство, парламент, президент, съдебни органи - които да действат в една посока и с обща цел. Проблемът обаче е, че в момента няма държава.

Правителството и самото вътрешно министерство, което има ключова роля за изпълнение на политиката в борбата с престъпността, са блокирани от вътрешни противоречия и борба за надмощие на политически и икономически лобита.

Коалиционният партньор в кабинета Ахмед Доган притиска премиера с исканията за контрол над еврофондовете и правителствени смени. Все повече депутати от НДСВ също искат смени на министри и твърдят, че биха подкрепили вот на недоверие срещу правителството. Опозиционният клуб в НДСВ "Новото време" настоя за оставката на вътрешния министър дни след като ОДС излезе със същото искане. В същото време Доган и вътрешният министър са поискали от премиера да освободи главния секретар на МВР Бойко Борисов, според източници от правителството. От лидера на нововремци дойде и идеята да се върне бившият вътрешен министър Богомил Бонев - вероятно защото се справи добре навремето, като насочи мутрите към легални дейности и ги предупреди да се скрият и да не се набиват на очи.

На този фон премиерът заяви пред парламента, че престъпността всъщност заплашва най-вече самите престъпници - изявление, което по своята наглост и абсурдност граничи с призивите на главния секретар отпреди месец гражданите да напускат заведения, ако там се появят видни босове с охраната си.

Критичността на ситуацията се допълва от факта, че в момента няма и опозиционна сила, която да предлага смислени алтернативи за решение на проблема. Оставката на вътрешния министър е почти задължително действие на фона на лавонообразно нарастващите проблеми с престъпността, но в крайна сметка и нов министър няма да се справи със задачата, ако няма зад гърба си подкрепата на премиера, правителството и на всички институции.

Показателно е, че нито един политик или политическа сила не посмя да назове нещата с истинските им имена, казвайки какво точно се случва и как точно Самоковеца, Маргина и останалите могат да бъдат спрени.

Може би на никой в момента не му изнася да си навлича гнева на силовите групировки и едрия бизнес, които все повече командват парада и на политиката, и на бизнеса и не се знае дали утре на днешната опозиция няма да се налага да влиза в сделки с тях.

Едва ли ще станем и свидетели на деня, в който и президентът ще излезе от позиционната битка с правителството и мнозинството и ще ангажира институцията с някаква смислена дейност.

И тъй като един от най-сериозните проблеми в борбата с престъпността са съмненията за това на чия страна е прокуратурата, националноотговорно би било да се спре с пожелателните призиви за единодействие на правораздавателните органи и дежурното смъмряне на парламента, а тези органи да бъдат притиснати от всички страни за решаване на конкретните проблеми.

Ето защо настоящата ситуация е тест и изпитание - най-вече за властимащите, но и за опозиционните политически сили, които най-сетне трябва да покажат на дело какво разбират под принципност, конструктивност, прозрачност, честност и всичко останало, което говорят по предизборните си кампании.

Още от България

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?