Държавата забрави тежките осигурителни реформи

Пенсиите на силовите ведомства генерират всеки месец дефицит от над 20 млн. лева

Държавата забрави тежките осигурителни реформи

Държавата си остави за изборната 2013 година тежки и непопулярни осигурителни реформи в администрацията и силовите сектори. Въпреки, че през тази пролет трябваше да започне диалог със социалните партньори, да бъдат представени разчети и новите мерки да залегнат в бюджета за догодина, засега по тези теми се запазва пълно мълчание и едва ли ще се пристъпи към реални действия.

Бюджетната процедура вече е в ход, а осигурителните промени няма как да не се отразят на бюджета, освен ако не са козметични. Въпреки, че финансовият министър Симеон Дянков отдавна обяви, че има направени разчети, те засега остават в тайна както за широката общественост, така и за социалните партньори – синдикати и работодатели. Забавянето на диалога поставя под въпрос реализирането на реформите или поне предвещава взимане на решения “на парче“, в последния момент и “на коляно“, както вече се случи при гласуването на пенсионните промени през 2010 година и 2011 година. А въпросите за разрешаване са много.

През февруари работодатели и синдикати внесоха в Националния съвет за тристранно сътрудничество редица предложения за продължаване на пенсионните промени. Сред тях е идеята държавните служители, полицаи и военни да си поемат сами личните осигурителни вноски, да се преразгледат длъжностите, които имат право на ранно пенсиониране в силовите ведомства, да се увеличат осигуровките на полицаите и военните, за да се балансират приходите и разходите, които НОИ прави за пенсиите на пенсионираните силови служители.

Не сме стигнали до съгласие, защото няма реален диалог с аргументи. Не ни е подадена реална информация какъв персонал се осигурява в момента от държавата. Не са ни предоставени разчети дали държавата смята да направи някакви съкращения, за да си компенсира разходите. Нищо не ни е казано официално“, коментира пред Mediapool Тодор Воденов, председател на Националния синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа" . Според него промените са непопулярни и затова не се представят разчети публично, а и той е скептик, че ще се пристъпи към реформи, въпреки, че системите имат нужда от тях.

72 млн. лв. дефицит за тримесечието от пенсиите на силовите ведомства

По данни на статистическия бюлетин на НОИ към края на март близо 90 000 души от силовите системи получават пенсия за стаж и възраст. В това число влизат не само военните и полицаите, но и работещите в ДАНС, затвори, охрана на съдебната власт и др. Това са само хората, които получават пенсия за стаж и възраст, а не военноинвалиди и други работили в системите за сигурност, които са пенсионирали по други параграфи. От години има сериозен дисбаланс между приходите от осигуровки на работещите в силовите системи и разходите, които НОИ прави за пенсиите на вече пенсиониралите се служители.

За миналата година приходите от вноските на силовите служители са 217.5 млн. лв. докато разходът за пенсии на същата категория е 488.6 млн лева, сочи справка на НОИ, предоставена на Mediapool. За първото тримесечие на годината пък приходите от осигуровки са 50.4 млн. лв, а разходът за пенсии – 122.5 млн. лв. За миналата година дефицитът е по-нисък спрямо 2010 и 2009 година, но остава сериозен. Заради това работодателите настояват осигурителната вноска на полицаи и военни да бъде увеличена с 15 процентни пункта, за да може приносът от осигуровки да съответства на разхода за пенсии.

 

Дефицитът в силовите сектори обаче е само част от двумилиардния дефицит на НОИ, възникващ от това, че приходите от осигурвки на работещите не покриват разходите за пенсии. В същото време увеличението на вноските за останалите работещи изобщо не стои на дневен ред и бизнесът е твърдо против тази мярка.

 

Непопулярните мерки срещат подкрепа, но и съпротива

 

Според Воденов силовите ведомства трябва да си вдигнат разходите за осигуровки. "Този разход трябва да се повиши, тъй като в бъдеще ще страдаме всички ние, няма да има пари в пенсионните фондове", коментира той.

 

Мярката за вдигането на осигуровките се разглежда в пакет с предложението държавните служители, полицаите и военните да си поемат сами личните осигурителни вноски, които сега се плащат от държавата.

 

За миналата година държавата е платила 131.2 млн. лева за личните осигурителни вноски на осигуряваните от нея служители. За първото тримесечие на тази година разходът по това перо е 27.5 млн. лева. За същия период на миналата година той е бил 31.3 млн. лева или с 12% повече, сочат данните на НОИ.

 

В момента държавата осигурява изцяло за своя сметка около 120 000 души и по груби сметки ако те сами си поемат личните вноски заплатите им би трябвало да се увеличат с около 100 лева. Вместо да дава предложения как чиновниците да си поемат личните вноски, с промени в Закона за държавния служител, които влизат в сила от 1 юли, държавата поема осигуровките на още около 15 000 души от НОИ, НЗОК, Комисията за финансов надзор и други ведомства.

 

Работещите в редица комисии и ведомства бяха направени държавни служители като част от концепцията на финансовия министър Симеон Дянков за различно заплащане в държавната администрация. Със законовите промени заплатите на новите държавни служители се намаляват с размера на вноските, които се поемат от държавата. Подобна стъпка също поставя сериозно под въпрос намеренията на държавата да спре да плаща личните вноски на служителите.

 

Засега осигурителните промени се обсъждат под изричното условие, че заплатите на работещите няма да бъдат намалявани. Това обаче е свързано с още по-големи разходи за държавата като работодател на заетите в силовите ведомства, защото при вдигането на заплатата скача базата, от която се плащат и осигуровки, и различни обезщетения.

 

Валентин Попов, председател на Синдикална федерация на служителите в МВР, коментира пред Mediapool, че в системата не биха приели намаления на заплатите в никакъв случай.

 

"Това, което сме чували като идея, е възнагражденията ни да бъдат компенсирани по начин, по който нетната ни заплата да не се промени“, посочи той. Той допълни, че синдикатът би приел и вдигане на осигуровките, но отново единствено и само ако заплатите на служители на МВР не се променят.

 

Воденов обаче приема за нормално дори да се стигне до понижение на заплати. "Ще паднат заплати, сега какво да направим. Живеем в 21 век. Ще има съпротива, но няма как ние да им плащаме осигуровките, няма да издържи системата", коментира той.

 

Ако със същия бюджет се плащат по-високите разходи от ведомствата, трябва да направят структурни, административни реформи, да съкратят една част от персонала, както е нормално“, заяви той.

 

Пресяването на “шапкари“ и “чантаджии“ буксува

 

Част от осигурителната реформа в силовите сектори неизбежно минава през преразглеждането на длъжностите, които се ползват от привилегии. Още през ноември миналата година премиерът Бойко Борисов нареди на ресорните министри да предложат промени и да се отсеят редовите полицаи и военни от т.нар “шапкари и чантаджии“. Той дори контрира аргументите на министъра на отбраната Аню Ангелов и зам.-министъра на вътрешните работи Веселин Вучков, че това ще доведе до вълна от напускащи, тъй като в настоящата криза заетите в двете системи ще се замислят дали да напуснат. Въпреки това, седем месеца по-късно, никое от двете ведомства не е излязло с подобни предложения.

 

От Националния синдикат "Отбрана" към КТ "Подкрепа" настояват да се преразгледат длъжностите, които се заемат от военни. "Не мога да приема, че един чиновник под пагон трябва да бъде първа категория труд и ние да го осигуряваме", коментира Воденов.

 

Заетите в силовите ведомства остават единствените, за които няма пенсионна възраст, а само изискване за стаж. До миналата година изискването бе за 25 години стаж, от които две трети, прослужени в съответната система, а от тази година се изискват 27 години стаж.

 

Синдикатите са склонни да приемат въвеждането на възраст за пенсиониране, но и по този въпрос държавата засега пасува.

 

Простите сметки досега показват, че без по-кардинални стъпки като съкращения и орязване на привилегии, държавата трудно може да си позволи прилагането на останалите мерки – да спре да плаща личните вноски на заетите в силовия сектор и да вдигне осигуровките и заплатите на заетите в силовите ведомства. Стъпка към намаляване на заплатите пък е абсолютно немислима и то не само в предизборната 2013 година.

 

Осигурителните промени в силовите сектори се обсъждат още от началото на мандата на правителството, но досега винаги се отлагаха под натиска най-вече на вицепремиера Цветан Цветанов, чието ведомство се противопоставя остро на отнемането на привилегии от работещите в МВР. Още в края на миналата година другият вицепремиер Симеон Дянков обяви, че лесно ще тръгне към реформа, но не вижда “политически в парламента това да мине“ и че ако промените не са факт до средата на 2012 г., никога няма да се осъществят.

 

С наближаването на лятото все по-вероятно става дебатът по тежките осигурителни промени да бъде оставен за есента, когато с пълна сила се очаква да започне новият политически сезон, който ще бъде изцяло под знака на предстоящите парламентарни избори. А с това и шансовете за прокарването на непопулярни мерки силно намаляват.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?