За да уреди преносния си оператор с повече приходи

Държавата загърбва пазарните възможности за поевтиняване на тока

Според ЕВН борсата за електроенергия трябва да е с широка собственост

Държавата загърбва пазарните възможности за поевтиняване на тока

Вместо да използва пазарните възможности за сваляне цената на електроенергията, които няма да навредят и на електроцентралите, и на мрежовите оператори, и на доставчиците на ток, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ в последната година предпочита да реже тарифите административно, влошавайки състоянието на всички дружества в сектора.

 

През цялата 2013 г. участниците в електроенергетиката тестват балансиращия пазар на ток, за който регулаторът поне от две години пише правила, а в последните месеци все обяснява, че съвсем скоро ще тръгне. Балансиращият пазар е стъпка към пълното освобождаване на търговията и доставката на електроенергия и най-просто казано на него всички участници трябва да планират много точно производството и потреблението си. Ако заявиш едни количества електроенергия за производство, доставка или консумация, а не спазиш обемите, си плащаш за т.нар. небаланс. Ако си заявил по-малко, а ти е трябвало повече – плащаш т.нар. недостиг, при който цената на тока е значително по-висока. В обратния вариант се плаща т. нар. излишък, при който от цената на поисканата, но неползвана енергия, се прихваща определена тарифа.

 

Всички тези операции трябва да стават в т. нар. балансиращи групи, чиито участници разпределят помежду си небалансите, за да може системата да работи по-ефективно и по-гъвкаво и така пазарно да се намаляват разходите в мрежите.

 

Принципът на балансиращия пазар на ток изглежда прост на теория, но се оказва доста сложен за прилагане в български условия. А в последните няколко месеца стартът на този сегмент от енергийния пазар направо се опорочава, тъй като ДКЕВР постоянно сменя собствените си правила за тази вид търговия. Целта е най-вече да се уреди с повече приходи държавният "Електроенергиен системен оператор“ /ЕСО/, който ще е вид шапка за балансиращите групи, а от 1 януари 2014 г. му беше свалена наполовина таксата за пренос на електроенергията през неговата мрежа.

 

Това стана ясно от обясненията пред журналисти на Илина Стефанова от ЕВН и Йорг Золфелнер, регионален мениджър на компанията, която притежава електроразпределителната мрежа в Югоизточна България и която трябва да е оператор на поне четири балансиращи групи – за разпределение на електроенергията, за крайно снабдяване на домакинствата и за доставки за предприятия, които не са успели да сключат договор на свободния пазар, и като производител на енергия от възобновяеми източници /ВЕИ/. Това са такси за четири лицензии, учредяване на четири гаранции за извършване на дейност, администриране на много повече договори – тоест повече разходи – и не само за ЕВН, а и за останалите електроразпределителни дружества - ЧЕЗ и "Енерго-Про“.

 

Проблемът е, че ДКЕВР планира да има общо 15 балансиращи групи, но те ще са от еднороден характер, което свива рязко възможностите за гъвкавост и максимално намаляване на небалансите вътре в групата. Което извежда в много по-голяма степен разходите за тези небаланси вече в ЕСО и държавния оператор ще ги фактурира за своя сметка.

 

"Ако групите са разнородни, се намаляват в много по-голяма степен разходите и при ЕСО те реално са минимални“, коментира Золфелнер. По думите му според сегашните правила на ДКЕВР трите ЕРП например не може да са в една група, а трябва да са в отделни. Ако обаче взаимно си балансират преноса на енергия през разпределителната мрежа, частните предприятия ще намалят по-сериозно технологичните си загуби, например, и това ще има по-добър ефект за самите дружества, вместо административното рязане на тези разходи от ДКЕВР чрез определяне на по-ниски цени за бита. Така пазарът ще свърши по-ефективно работата на регулаторът.

 

От ЕВН, които преди ден обявиха, че ще искат повишаване на цената на тока между 7 и 9 процента от юли 2014 г., изчислиха, че ако всички участници на пазара се балансират взаимно, а не в отделни групи, това ще им спестява 10 млн. лв. годишно. Сумата сама по себе си не изглежда голяма, но ефектът в дългосрочен план ще е доста по-голям, тъй като наказателните плащания дисциплинират всички в отрасъла. В момента разходите за недостиг и излишък на енергията се поемат от ЕСО, но без да са тарифирани по определен начин и са в общия кюп на преносната такса на оператора. Извеждането им по сега планираната схема ще остойности тези разходи, но няма да има достатъчната сила да ги намали ефективно.

 

Илина Стефанова посочи, че ако небалансите се тушират в рамките на групата, цената за недостиг ще е 140 лв. за мегаватчас, а за излишък – 50 лв., при положение, че продажната цена на НЕК за крайните снабдители, преди да стигне до клиентите, в момента е 107 лв./МВтч. Ако небалансите излязат в ЕСО, цените им стават 186 лв./МВт за недостиг и 29 лв. - за излишък, което е доста по-неизгодно за всички на пазара, освен за ЕСО.

 

В крайна сметка, след като енергийният регулатор измисля тази схема за балансиране на пазара, участниците просто се заемат да я прилагат и дори си вадят исканите за целта лицензии. Следващата стъпка е регистрация в ЕСО, за да може реално да започне да работи този пазар.

 

"ЕСО обаче ни върна заявленията с обяснението, че ДКЕВР ще прави нова конфигурация за балансиране“, каза Илина Стефанова. "Ако регулаторът промени правилата в движение, има шанс ние на по-късен етап да бъдем глобени за това, че дейността ни противоречи на вече издадените от ДКЕВР лицензии“, допълни Золфелнер. Той обясни, че са поискали разяснения от комисията за ситуацията, но все още не са получили такива.

 

Ако обаче има нова поредна промяна в правилата за този пазар, на дружествата, които ще участват в него, ще им трябва още време за тестове, което отново ще отложи прилагането на чисто пазарните механизми за сваляне на цените.

 

По думите на Золфелнер, за да е истински ефектът от балансирането, трябва да се върви и към предварителна търговия за нужната енергия за деня по цени, които са обявени предишния ден. Така всеки ще търси най-евтината енергия и ще нагажда производството си според цените и ефектът за всички в системата ще е най-добър.

 

Регионалният мениджър на ЕВН оспори и намеренията на държавата да създаде държавна борса за търговия с електроенергия, която да се управлява от дружество на "Българския енергиен холдинг“. Според него световната практика е борсовият оператор на ток да е общо дружество на компаниите, които реално участват и търгуват енергия на борсата, а не държавата да притежава и администрира тази платформа "Борсата за ток трябва да е с широка собственост“, каза Золфелнер и коментира като грешка желанието на всяка държава в Балканския регион да има своя такава борса. Според него, когато се обединят повече играчи от повече държави, и самата борса постига по-голяма ликвидност, и цените са по-добри за всички участници. .

Още по темата
Още от Бизнес

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?