Държавна лаборатория ще поеме пробите на всички ВиК-та

Над 1 милиард лева ще се налеят в закъсалите водни операторите и в регионите без вода

Държавна лаборатория ще поеме пробите на всички ВиК-та

"Български ВиК холдинг", който държавата учреди в началото на май, обмисля да се направи една лаборатория, която да взима пробите за качеството на водата. Това стана ясно от изказването на председателя на Управителния съвет на холдинга Иван Иванов по време на петнадесетото издание на конференцията "Стратегическа инфраструктура и инвестиции", която тази година се проведе в дигитален формат.

Това е поредната държавна структура, която правителството създаде. Началото беше поставено с даването на изграждането на магистралите без поръчка на държавната "Автомагистрали", последвано от създаването на Държавното предприятие "Управление и стопанисване на язовири", ВиК холдинга, а сега е в ход и учредяването на "Държавна петролна компания".

Една държавна лаборатория за всички ВиК-та

По време на онлайн конференцията Иван Иванов каза, че водният холдинг няма да разчита само на пари от държавата, а ще търси начин да се самофинансира.

Той даде пример с европейската директива за питейните води, която поставя изискване да се взимат и тестват повече проби.

В тази връзка ще бъде изготвен технико-икономически анализ за създаване на лаборатория, която да обслужва всички ВиК оператори, каза Иванов, цитиран от пресцентъра на МРРБ.

Изследването на качеството на водата - питейна и отпадъчна, е скъпо удоволствие, което годишно струва на ВиК-тата няколкостотин лева. Общо водните оператори в страната са 66 и правят поне по едно изследване дневно на качествата на питейната вода, а понякога и по две. Пълният анализ струва между 500 и 1000 лв., твърдят водни специалисти.

"Софийска вода" например прави анализ на качеството на водата през 12 часа, но в собствена лаборатория. Някои от другите големи ВиК оператори също имат свои лаборатории. Има и много частни. Освен това всяка Регионална здравна инспекция, както и Регионалните инспекции по околната среда и водите имат лаборатории за изследване съответно на питейната и отпадната води.

Идеята е с обединяването на всички тези лаборатории в една, която да е под шапката на холдинга, да се получи намаление на цената от мащаба. Така на ВиК операторите ще им струва по-малко, а пък холдингът ще може да се самофиннасира. Дали това ще се случи, ще стане ясно от подготвяния анализ, стана ясно от изказването на Иван Иванов.

Един милиард лева за регионите без вода и в закъсалите ВиК-та

Идеята за водния мегахолдинг беше лансирана от премиера Бойко Борисов в края на миналата година по време на разгара на водната криза в Перник. Аргументът му беше, че така ще може по-добре да се контролира инфраструктурата и да се изграждат големи съоръжения, с които да се решават проблемите на региони без вода.

Именно за това се планира да бъде похарчен отпуснатият един милиард, който в момента стои по сметка в БНБ.

Един от първите проекти, който се очаква да получи финансиране през холдинга, е изграждането на системата "Дунав", с която трябва да се реши проблемът с безводието в областите Търговище, Шумен и Разград. В момента областният управител на Търговище е възложил изготвянето на инвестиционния проект.

За да може холдингът да финансира тези проекти обаче, трябва да се прехвърлят дяловете на държавните ВиК дружества към "Български ВиК холдинг". Именно с това в момента се е заело Министерството на регионалното развитие, като плановете са това да се случи до няколко месеца. По данни на КЕВР изцяло държавни са 14 ВиК дружества, а в други 16 държавата притежава 51% от собствеността им.

Голяма цел в работата на холдинга е намаляването на загубите на вода чрез инвестиции в активи публична държавна собственост, посочи Иванов.

По думите му ще се работи и за финансовото оздравяване на ВиК дружествата. Някои от тях се справят добре и инвестират, но други като ВиК - Перник нямат необходимите средства и се очаква от холдинга да ги подпомогне финансово и методически, каза Иван Иванов без да посочи с каква сума. По думите му това ще стане ясно, след като бъдат готови вътрешните правила за подбор и финансиране на проекти, които в момента се разработват.

Идеята е парите да не се наливат просто така, а да се дават от холдинга срещу реформи във ВиК дружествата, голяма част от които изпитват финансови затруднения. Директорите на ВиК-тата обаче искат с парите да се вдига капиталът на ВиК-тата и така да се осигури недостигащото съфинансиране по изпълняваните водни проекти, а не да се теглят заеми.

Преди ден кметът на Радомир Пламен Алексиев съобщи, че иска от МРРБ 7 млн. лв. за ремонта на довеждащия водопровод от помпена станиция "Опалово" до града, за да се реши водния проблем. За водоснабдяването на Радомир отговаря ВиК-Перник, което е едно от най-закъсалите финансово дружества. По време на водната криза държавата наля около 30 млн. лв. във ВиК ремонти в Перник. Отделно областният център изпълнява и европроект за около 100 млн. лв., за който не е ясно как местното ВиК ще осигури съфинансирането. Това е причината то да не инвестира средства в другите селища на територията на област Перник и сега Радомир е заплашен от воден режим.

Други ВиК дружества, които са в тежко финансово състояние, са Шумен, Добрич и Сливен. В тези области също се изпълняват водни проекти, финансирани от еврофондовете и най-вероятно ще се наложи холдингът да налее пари и в тях. Илиян Илиев, който е член на Управителния съвет на водния холдинг, временно ръководеше закъсалото ВиК-Шумен с цел да го оздрави.

"Ние се явяваме представител на държавата в тези публични дружества и имаме законови ангажименти по отношение на докладването и контрола на изпълнението на поетите ангажименти", каза Иван Иванов. Той припомни, че обществените поръчки по оперативна програма "Околна среда" ще се провеждат от ВиК операторите и холдингът няма да се намесва.

"При нужда от методически указания сме насреща, но в изпълнение на правилата на ЕК ще оставим дружествата да се справят сами", посочи Иванов.

Шест региона без еврофисаннсиране по водни проекти

Шест области - Разград, Благоевград, Пазарджик, Монтана, Ловеч и Кюстендил, остават без европейско финансиране по водни проекти. Причината е, че в тези области няма консолидацията на операторите - едни ВиК оператор да отговаря за цялата област. Това стана ясно от изказването на Невена Иванова, началник на отдел "Развитие на водоснабдяването и канализацията" в МРРБ по време на онлайн конференцията.

Тя представи резултатите от подготовката на Регионалните прединвестиционни проучвания (РПИП) и напредъка по изготвянето на Закон за ВиК, за който се говори от влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. Законът беше едно от условията за отпускането на европари. Той е част от реформата във водния сектор и официално се пише от началото на 2018 г. Обещанието на тогавашният министър на регионалното развитие и настоящ заместник-министър Николай Нанков беше законопроектът да е готов до края на 2018 г., но повече от две години продължава да се пише.

Законопроектът предвижда да се запази публичната собственост на ВиК инфраструктурата. Ще бъде въведен принципът една административна област - един ВиК оператор. Ще се намали регулаторната тежест. Ще се запази социалната поносимост на цената на водата, каза Невена Иванова.

Споделяне

Още от Бизнес