Държавната банка ББР се отърва от засилен контрол

КНСБ заплашва с протест заради изключването им от надзора на държавните фирми

Държавната банка ББР се отърва от засилен контрол

Държавната Българска банка за развитие (ББР), ръководена от Стоян Мавродиев, ще бъде изключена от засиления контрол на новия Закон за публичните предприятия. Това решиха депутатите в четвъртък, приемайки на второ четене нормативния акт.

Особеният статут на държавната банка ще бъде факт въпреки твърдата позиция на финансовия министър Владислав Горанов, че ББР не трябва да се изключва от контрола и въпреки данните, че банката се ползва за кредитиране на близки до властта едри бизнесмени вместо на малкия и средния бизнес, какъвто е замисълът за съществуването ѝ.

"Това е лобистки текст", възрази в парламента Христо Проданов от БСП. "ББР е създадена да подпомага малкия и средния бизнес, а тя не изпълнява функциите, за които е създадена. Банката е източник на "свежи" средства за четири-пет човека", добави депутатът.

Основната цел на новия закон е подобряване на управлението на държавните и общинските фирми и по-голяма прозрачност в работата на бордовете им. Публични предприятия са търговските дружества с над 50% държавно/общинско участие в капитала или в които държавата/общината по друг начин упражнява доминиращо влияние.

Приемането на нормативния акт е част от ангажиментите на България за членство в предверието на еврозоната – Валутно-курсовия механизъм II (ERMII). Освен това, текстовете са изготвени и съгласувани и с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), с която България също води преговори за членство.

По предложение на "Атака" обаче ББР бе извадена от обхвата на закона.

По-рано, в изрично писмо до парламента финансовият министър Владислав Горанов изрази категорична позиция против идеята на партията на Волен Сидеров. Изключването на ББР от контрола "би довело до селективен подход по отношение на ББР и нейните дъщерни дружества, което е в разрез с основната цел на законопроекта, както и би създало предпоставки за изключване и на други публични предприятия от обхвата на закона", посочи Горанов.

Показателно е обаче, че депутатите от управляващото мнозинство не се съобразиха с него. Поправката бе приета с гласовете на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС. Единствените гласували "против" бяха БСП. 

От писмото на Горанов става ясно още, че финансовото министерство е поискало и мнението на ОИСР, чиито насоки са в основата на законопроекта. От организацията също са се произнесли против изключението за държавната банка.

От есента на 2017 г. насам главен изпълнителен директор на ББР е Стоян Мавродиев, към чиято работа има критики още от времето, когато беше редови депутат от ГЕРБ, а впоследствие и председател на Комисията за финансов надзор. Неотдавна стана ясно, че Мавродиев е най-скъпо платеният кадър на държавна служба с възнаграждение от около 36 000 лв. месечно. Той бе критикуван и за отпуснатия огромен заем от близо 150 млн. лв. на компания, свързана с Румен Гайтански – Вълка, поради което "Демократична България" поиска неговата оставка. Въпросният кредит се равнява на близо 20% от капитала на банката. На този етап банката твърдо отказва отчетност дори пред Народното събрание за кредитите, които раздава на олигарси и едри бизнесмени, близки до властта

Гласуваното изключение за ББР, което гарантира, че тя ще продължава да разпределя активи от 3 млрд лв. по досегашния спорен начин, предизвика протест и от страна на синдикатите.

От КНСБ разпространиха в кулоарите на парламента декларация във връзка с отхвърлените от икономическата комисия техни предложения в законопроекта.

Парламентът на практика "отрязва" работниците от правото им да контролират публичните компании, което е тяхно право по конституция, както и според редица международни актове, които препоръчват независим надзор на управлението на държавните дружества, посочват от независимите синдикати.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес