Държавната банка налива 120 млн. лв. в индустриални зони

Държавната банка налива 120 млн. лв. в индустриални зони

Варна, Бургас, Сандански, Видин, Ловеч, Дупница, Горна Оряховица, Търговище, Кюстендил, Враца и т.н. Това са само част от локациите, на които вече е стъпила или се готви да стъпи Националната компания "Индустриални зони" (НКИЗ).

Разширяването на портфолиото на държавната компания с нови индустриални терени е една от основните задачи за тази година. За изпълнението ѝ от началото на годината НКИЗ подписа вече меморандуми за сътрудничество с общините Кюстендил и Враца. През 2017 г. държавното дружество разшири зоната си в Кърджали с нови 95 дка, а тази в Божурище – със 115 дка.

След разширяването на зоните идва ред и на изграждането на инфраструктурата в тях. Средствата за това ще бъдат осигурени чрез заем от държавната Българска банка за развитие (ББР) в размер на 120 млн. лв., съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов. Той обаче не даде подробности за финансовите параметри на кредита.

Причината за разширяването на зоните е силният инвеститорски интерес в цялата страна. Заради недостига на работна ръка там, където са се установили, все повече инвеститори поглеждат към нови локации. "През последните години все по-често отчитаме конкретни искания от инвеститори да им се предложат терени в региони, където няма да имат сериозна конкуренция при търсенето на работна сила. Все повече чужди и български компании осъзнават проблема с кадрите, изникващ в регионите със съсредоточена индустрия", каза Караниколов. Според него съвместната работа между НКИЗ и общините ще доведе до развитие на регионите с нови инвестиционни проекти.

Обръщане на модела

За да бъде държавата адекватна на търсенето на инвеститорите, изцяло ще бъде променен и моделът на работа на НКИЗ.

Досега индустриалните зони у нас под шапката на НКИЗ се развиваха паралелно с търсенето на инвеститорите. Най-общо казано инвеститорът си харесва терен, купува го и след това започва изграждането на инфраструктурата в зоната.

Идеята беше, че по този начин се намалява рискът, ако инвестицията не се случи. Минусът беше, че изграждането на инфраструктурата се бави, заради изискването да се спази Законът за обществените поръчки при избора на изпълнител. Следва дежурното обжалване и цялата процедура се проточва над година, а инвеститорът си представя нещата, че до три, най-много шест месеца започва да строи, което не се случва, коментира неотдавна Антоанета Барес, изпълнителен директор на компанията за индустриалните зони.

Затова досегашният модел за развитието на тези терени ще бъде обърнат – първо ще се изгради инфраструктурата на базата на търсенето от страна на инвеститорите, коментира Караниколов пред Mediapool.

Работната сила

За решаването на проблема с работната сила Национална компания "Индустриални зони" стартира инициативата "Фаст Тракинг Съксес" (Fast Tracking Success). Чрез проекта се осъществява връзката за кариерно развитие на младежите, завършващи университетите и бизнеса за професионалната им реализация. Студентите имат възможност за стажове и постоянна заетост в компаниите, които работят на територията на индустриалните зони на НКИЗ.

По програмата НКИЗ има партньорства със Софийския университет "Св. Климент Охридски", Техническия университет в София, Университета за национално и световно стопанство, Нов български университет, Лесотехническия университет и с Русенския университет "Ангел Кънчев", който отвори свой филиал и във Видин.

Плановете на НКИЗ са през тази година да бъдат подписани меморандуми и с университетите в Шумен, Варна, Бургас и Велико Търново. Амбицията ни се простира до постигане на партньорства и с професионалните гимназии, тъй като голяма част от инвеститорите търсят работна ръка с различни познания, коментира Барес.

В индустриалните зони от портфолиото на НКИЗ вече работят или изграждат предприятия, складове, логистични центрове, високо технологични офиси, компании от Германия, България, Гърция, Дания, Австрия, Турция, Израел и други страни.

Общият размер на договорените инвестиции в държавните индустриални зони от създаването им досега надхвърля 390 млн. лева към края на 2017 г. Разкрити са над 2100 нови работни места. Повече от 130 български и чужди фирми – инвеститори и наематели в различните зони, са получили подкрепа за развитието на своя бизнес.

Още по темата
Още от Бизнес

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?