Държавната петролна компания ще е шапка на търговски фирми

Предлаганата от правителството "Държавна петролна компания" (ДПК) няма да е търговско дружество, а държавно предприятие, което ще работи без печалба и ще получава трансфери от бюджета. То обаче ще може да създава търговски фирми за управление на бензиностанциите и на петролните бази, които ще получи от Държавния резерв чрез споразумение. ДПК няма да може да се приватизира и срещу него няма да може да се откриват производства за несъстоятелност., не е посочена обаче изрична подобна защита и за дружествата му за търговията и съхранението на горива.

Това предвижда внесеният в четвъртък от кабинета в парламента проект на промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси.

Тестовете са разпределени за разглеждане в икономическата, енергийната и бюджетната комисия, както и в комисията за борба с контрабандата.

В тях е записано изрично, че предприятието няма да формира и разпределя печалба, а основната му дейност ще е създаване, съхраняване, опазване и обновяване на държавните резерви от бензин и дизел, както и тяхното застраховане, и ще управлява петролни бази. Покупките на горива за запасите ще става с обществени поръчки през стоковите борси.

ДПК ще получи с решение на Министерския съвет държавно имущество – вероятно сграда за офис и досегашните петролни бази на Държавния резерв.

Компанията ще има право да учредява търговски дружества с непарични вноски и да им отстъпи своето право за управление на петролните бази, а също така и на бъдещите бензиностанции и търговска дейност с алтернативни горива.

Предлага се петролната компания да се финансира със собствени приходи, постъпления от фирмите за петролните бази и бензиностанциите, както и с трансфери от държавния бюджет – предоставяните досега средства за базите на държавния резерв. Предвижда се възможността компанията да получава и други постъпления, определени с нормативен акт, но какви биха могли да са те, засега не е ясно..

Средствата и операциите на "Държавната петролна компания" ще са част от консолидираната фискална програма на финансовото министерство, но в същото време няма да са част от държавния бюджет.

ДПК ще трябва в тримесечен срок от получаването на държавните петролни бази да ги лицензира 

Поправките в закона предвиждат също така останалите лицензирани държатели на данъчни складове да не могат да отказват достъп на кандидати да ги ползват, ако имат свободен капацитет. При липса на капацитет, вложителят, на който е отказан достъп, ще може да сигнализира териториалният митнически орган и той ще провери дали това наистина е било така. Ако се установи, че неоснователно не е допуснал клиента си до базата си, складодържателят ще бъде глобяван от 500 до 2 хил. лв., а при повторно нарушения санкицята става от 1000 до 5 хиляди лева.

Правителството посочва в мотивите си към законопроекта, че така ще се оптимизират дейностите по създаване и управление на всички резерви и запаси от нефт и нефтопродукти и ще се гарантира устойчивото им поддържане.

"Оптималното управление на петролните бази на предприятието и изграждането на нови бази и бензиностанции ще подобри и конкуренцията на пазара на горива в страната, което не само ще бъде в полза и на крайните потребители, но ще представлява и мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата за целите на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС)", посочва правителството.

Мотивите повтарят думите на финансовия министър Владислав Горанов, че намерението за ДПК е породено от установената разлика от 50 ст./л между предлаганите цени  при продажби на дребно на различните бензиностанции, въпреки че имат еднаква данъчна тежест, еднаква цена на суровината и сравнително еднакви цени при освобождаване от данъчните складове.

"С изграждането на данъчните складове, които ще бъдат в управление на държавното предприятие, съответно на бензиностанции, ще се гарантира пряката връзка данъчен склад – краен разпространител на горива, което от своя страна ще гарантира прозрачност и възможно най-ниска цена за потребителя. Така ще се постигне ефективност, предвидимост и сигурност за потребителя, че ще получи възможно най-ниската цена за най-високото качество", се  посочва в мотивите.

Идеята на кабинета за държавни бензиностанции среща критиките на редица икономисти и специалисти по конкурентно право, според които създаването на подобна структура няма да реши проблемите на пазара на горива у нас. Това може да направи силна и независима Комисия за защита на конкуренцията, която в последните десет годиин извърши три проверки на петролния пазар за начилие на картел, но така и не откри нищо освен "ценови парелелизъм", което било особеност на пазара, а не нарушение.

Сега обаче антимонополният орган извършва поредно разследване за ценови сговор сред основните играчи на пазара на горива и предстои да се види какво ще установи този път. Активизацията ѝ идва след като прокуратурата алармира, че българските бензиностанции прекалено бавно отразяват в крайните си цени спада на тарифите на световинте пазари. Малко след това правителството ударно прие промени в Закона за акцизните и данъчните складове, изискващи от "Лукойл България" да раздели сегашния си продуктопровод на отделни данъчни складове, а дни след това дойде и решението за държавните бензиностанции.

В бранша се говори за преразпределяне на пазара след като дългогодишният шеф на "Лукойл България" Валентин Златев и бивш партьорр на карти на премиера Бойко Борисов бе свален от поста и му бе дадена представителна служба в компанията. Златев влезе преди две години в директен сблъсък с "Инса Ойл" и близкия до властта председател на КРИБ Кирил Домусчиев, който е концесионер на бургаското пристанище, през което "Инса Ойл" внася горива. Твърди се, че тази компания може да стане основен дистрибутор на бъдещата Държавна петролна компания и да овладее сериозен дял от пазара на горива.