Държавната помощ изтича в ТЕЦ "Марица Изток 2" като в бездънна каца

Държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" е възможно през този година да не получи напълно предоставяната ѝ през предишните две години финансова инжекция от собственика ѝ "Български енергиен холдинг" за закупуване на парникови емисии. Централата, която е сред най-замърсяващите в Европа, продължава да работи именно благодарение на тези емисии.

Това се посочва в отговори на въпроси на Mediapool към БЕХ след обявеното от министъра на енергетиката Теменужка Петкова намерение държавата да плати за пореден път сериозно поскъпващите от началото на годината въглеродни емисии.

През 2016 и 2017 г. БЕХ похарчи съответно близо 74 млн. лв. и 203.766 млн. лв. за закупуване на парникови квоти за дъщерното си дружество, което трябва да ги впише в националния регистър за търговия с тези единици и така да се вмести в предоставените права за изхвърляни през съответната година въглеродни емисии. Тези изхарчени от БЕХ пари за СО2 квоти са оформени като вътрешни заеми към въглищната централа.

Към тях сега се предвижда да се прибави нов кредит за закупуването на 8.6 млн. тона емисии еквивалентни на въглеродните, необходими на ТЕЦ "Марица Изток 2", за да работи през 2018 г, които трябва да се впишат в националния регистър до 30 април 2019 г. При прогресивно нарастващите и силно волатилни цени на квотите, които достигнаха 21-25 евро за тон и може да се увеличат още, това означава разходи за около 200 млн. евро. Самата Петкова преди време обяви сума от 466 млн. лв., а след това я коригира до 300 млн. лв.

От БЕХ обясниха, че заради динамично променящите се пазарни цени на парниковите квоти, е трудно да се направи обективна оценка за необходимите разходи за тях през 2018 г. В отговора на холдинга се посочва, че "по отношение формата, размера и източниците на финансиране на необходимите квоти за емисии на парникови газове на ТЕЦ "Марица Изток 2”, същите предстои да бъдат определени на база изготвяне на обективна оценка на разходите". 

Става ясно обаче, че вероятно този път БЕХ няма да предостави всички средства за квотите, а централата също ще трябва да участва във финансирането.

"Отчитайки подобряването на пазарните условия за ТЕЦ "Марица Изток 2” ЕАД през последните няколко месеца, свързани с увеличението на пазарните цени за електрическа енергия в страната и региона и положителният възходящ тренд на реализираната електрическа енергия за износ с произход България, ще се анализира възможността централата да осигури част от необходимите средства за финансиране закупуването на необходимите му квоти за емисии на парникови газове", посочиха от БЕХ пред Mediapool.

Точно това е интересният момент. Разходите за парникови квоти, направени реално от БЕХ, влизат в цената на продавания от държавната ТЕЦ ток и всъщност операторът си ги връща, макар че при поскъпване неговата продукция става по-неконкурентна на пазара. В същото време обаче централата не е започнала да връща на БЕХ заетите през последните две години средства. Така засега няма никакъв икономически и финансов ефект от оказаната държавна помощ за ТЕЦ-а. Напротив - "Марица Изток 2" е като безнадеждно пробита каца, в която вероятно ще потъне новият около 400-милионен заем от БЕХ, който към момента не е ясно откъде комият холдинг ще го осигури.

Всичко това се случва в очакване на мерките за стабилизиране на въглищната централа, които трябва да набележи сформирана от енергийния министър работна група. Тя трябваше да каже до края на септември какво ще се предприеме за оцеляването на единствената държавна ТЕЦ у нас, но засега решение няма. Министър Петкова каза, че обсъждат с Европейската комисия варианти за подпомагане на централата.

Подготвяният в момента спасителен план идва около две години след изработен от дружеството план за оптимизация на разходите му в изпълнение на наредба от 2016 г. От отчета му за изпълнението на този план през 2017 г. става ясно, че разходите въобще не са намалени.

Напротив, дори са увеличени. И принос за това има не само поскъпването на въглеродните емисии, за които са били изхарчени с близо 109 млн. лв. повече спрямо 2016 г. Общо превишението на заложените оперативни разходи е над 110 млн. лв. В отчета се посочва, че дружеството работи към плавно съкращаване на персонала, но не са представени конкретни съпоставителни данни и става ясно, че по-скоро освободените хора се подменят с "по-квалифицирани".

В същото време за полугодието на 2018 г. ТЕЦ "Марица Изток 2" отчете загуба от над 122 млн. лв., дължи над 600 млн. лв. на БЕХ, а отделно има заеми за 270 млн. лв., които не може да обслужва и лихвите за просрочие ще растат. Дружеството е платило наказателни лихви за 2.8 млн. лв. през полугодието за забавено погасяване на заемите си и наливането на още пари без реформи надали ще спомогне за стабилизиране на централата, която е от важно значение за енергийната сигурност на страната.

Дори и енергийният регулатор посочва в доклада си за одобряването на цените на тока от 1 юли 2018 г., с който определя тарифа от близо 77 лв./МВтч за тока от държавната ТЕЦ, че "дружеството следва да работи в посока оптимизация на разходите си, конкурентоспособност  и гъвкавост, за да отговори на предизвикателствата на напълно либерализиран, отворен и интегриран пазар".

Засега обаче в тази посока не са предприети действия, освен ако това не се случи с очакваните нови мерки.
  
"Проучват се и приложените политики от други страни членки на ЕС с висок дял на производство от въглищни централи, които неминуемо срещат същите проблеми с високите цени на квотите като тези на България, в частност на ТЕЦ 2, както и възможните механизми за редуциране на негативния ефект от високите цени на СО2 емисиите върху финансовото състояние на централата при спазване на европейското законодателство", заявяват още от БЕХ пред Mediapool.

Според неофициална информация енергийното министерство се опитва да получи от Брюксел нотификация за подпомагане на ТЕЦ "Марица Изток 2" като критична за енергетиката ни инфраструктура, което ще ѝ позволява да получава допълнително финансиране през цената на тока.  Според експерти това няма да е достатъчно за стабилизирането ѝ и в крайна сметка на енергийното министерство ще се наложи да предприеме и реформи, включващи действително намаляване на разходите на дружеството, което само за първите шест месеца на 2018 г. е сключило договори на стойност 686 млн. лв.