Държавната помощ за продажба на вестници може да е до 15 млн. евро

С до 15 млн. евро държавата може да дофинансира разпространението на печатни издания годишно, без да иска разрешение за държавна помощ от Европейската комисия. Сумата обаче ще е по-малка, съобщи министърът на транспорта Росен Желязков пред БНТ, без да конкретизира. По думите му сметките ще са ясни до месец-два, когато се видят потоците на приходи и разходи.

От 1 март държавната компания "Български пощи" пое разпространението на печатни издания с решение на правителството.Това стана след като търговската верига "Лафка", свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски, затвори обектите си в страната.

"Считано от 1 март "Български пощи" се оказаха единственият национален дистрибутор и транспортьор на периодика... Причините са без значение, важен е фактът и резултатът от това...Първите два дни вървят спокойно, нормално. Няма недостиг на печатни издания", каза Росен Желязков.

От понеделник националното разпространение на периодични издания се извършва от "Български пощи" в партньорство с регионални дистрибутори, които са около 40, каза транспортният министър.

Миналата седмица, преди правителството да вземе решението, той е имал среща с издателите. На нея им обяснил, че желанието на държавата е в две посоки. Първо - да няма стрес в този преход (от частен към държавен монопол в разпространението на печата- бел. ред.), второ - да се намерят насърчителните елементи, които да подпомогнат дейността по издаване на печатни издания и възможността да достигнат до читателите, каза Желязков.

По думите му ще се работи за косвена подкрепа чрез намаляване размера на отстъпката, която издателите предоставят на разпространителя.

От една страна се цели да не се увеличават цените на печатните издания, а от друга - да се даде възможност на издателите да предоставят едно по-качествено съдържание и форма, каза Росен Желязков.

"Прогнозите зависят от размера на отстъпката и отношенията с регионалните производители. Това са вид услуги, които, ако не бъдат подпомогнати от държавата, независимо дали към публичен или към частен субект, не биха издържали на конкретните пазарни условия или биха били изкривени от такива", каза транспортният министър.

Историческият оператор

Държавната компания "Български пощи" са исторически оператор на този вид дейност, напомни Росен Желязков.

"Преди години имаше РЕП-ове и те бяха към "Български пощи", поясни министърът. Посочи, че държавното дружество притежава 3000 пощенски станции.

"Не всички от тези пощенски станции са удачните места за продажба, но в момента са 300. До края на другата седмица вече ще бъдат повече от 700 местата, които ще подпомогнат мрежата за разпространение продажба и дистрибуция", каза Желязков.

Финансовото състояние на оператора

Росен Желязков заяви, че "Български пощи" в момента разполагат с "реален паричен ресурс", с който да поемат разпространението на вестниците.

Държавното дружество получава дотация от държавата за извършването на универсалната пощенска услуга, както и за доставката на пенсиите. Ще получава компенсация и за разпространението на печата, разясни Желязков.

Той съобщи, че се подготвя голяма обществена поръчка за избор на подизпълнител за транспортната част на дейността по разпространението на вестниците.

Освен губещите дейности, "Български пощи" имат и печеливши, които идват от развитието на интернет услугите, е-търговията и куриерските услуги, посочи Желязков.

Смяната на частен с държавен монопол

До смяната на частния с държавен монопол при разпространението на печатните издания се стигна след като през октомври 2019 г. премиерът Бойко Борисов разговаря с ръководството на "Репортери без граници" за незавидното положение на журналистиката у нас. 

След нея Борисов стигна до заключението, че "за свободата на словото това, което може да се направи, е да не оставяме разпространението на частници" и нареди на "Български пощи" да поемат дистрибуторската дейност. Първоначално беше обявено, че това ще стане от средата на януари 2020 г., но се случи с месец и половина закъснение. 

Преди това, при предишните кабинети на Бойко Борисов, беше създаден частен монопол при разпространението на печатни издания, но Комисията за защита на конкуренцията не видя такъв.

През 2013 г. КЗК даде картбланш за концентрацията на този бизнес във фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. Те изкупиха част от печатните медии и издателствата с парите на КТБ и превзеха дистрибуторската мрежа с експанзията на веригата за продажби на дребно "Лафка", която нарасна на около 3000 обекта. В тях се продаваха основно цигари, вестници и лотарийни билети. Дистрибуцията им беше поета от "Експрес логистика и дистрибуция" (ЕЛД). С прекратяването на продажбите на лотарийните билети, затвориха и "Лафките".