Държавната субсидия за частните училища също дели децата

Приетата окончателно след дългогодишни дискусии държавна субсидия за децата в частните училища и градини отново разпали страстите в обществото. Заваляха дежурните обвинения "защо държавата да плаща образованието на богатите", чуха се и предупреждения, че се отваря врата за злоупотреби с държавната хранилка и че "ще стане като с частните болници".

Идеята държавата да плаща стандартната издръжка за децата в частните градини и училища се предъвква от повече от десет години, но едва сега залегна окончателно в законодателството. Даден е гратисен период и се предвижда това да стане от 2018 година, което ще струва допълнително 13 млн. лева годишно. Основният аргумент е, че държавата е длъжна да осигури издръжката за всяко дете – независимо къде учи, защото всички родители са данъкоплатци, а образованието е задължително.

Набързо трансформиран в последния момент обаче законът вместо да постигне основната си цел – децата да не бъдат делени на учещи в държавни и частни училища, заложи ново разделение. По предложение на депутати от Реформаторския блок и с подкрепата на ГЕРБ бе заложено изискване всяко частно училище, което получава държавна субсидия, да обучава безплатно 20% от децата – такива със специални образователни потребности и изявени дарби.

Именно тук се отваря вратата за корупция и злоупотреби. Системата за прием в детските градини достатъчно красноречиво показа какво се случва, когато се въведе изключение за прием по втория начин на деца с определени диагнози – всички се юрват да вадят фалшиви медицински и да дават подкупи. Същото се очертава да се случи и с безплатния прием в частните школа – всички ще хукнат да изкарат наследниците си даровити или със специални потребности.

И децата, и техните родители отново ще бъдат разделени – на такива с връзки и пари да си издействат безплатно обучение в частното училище. И на такива, които чинно ще си плащат таксата и ще обясняват на децата си защо не са толкова даровити.

Доколко държавата има капацитет да контролира бъдещите злоупотреби също е ясно предвид факта колко мъртви души изфабрикуваха държавните училища през последните десет години, за да си докарат по-солидна държавна субсидия.

Иначе решението държавата да плаща еднаква издръжка за обучението на всяко дете е смислено и съвсем не е лишено от логика.

Какво значение в крайна сметка има къде отиват парите, след като са за образованието на българско дете? Какво значение има дали родителите доплащат над дадената от държавата сума, за да учи детето им в частно училище или не доплащат и го изпращат в общинско? С това, че в момента децата посещават частни градини и училища държавата единствено е спестявала пари години наред.

А аргументите, че така общинските и държавни училища ще затънат още повече, не са съвсем състоятелни, тъй като те не са цъфнали и вързали и без държавата да подпомага частните школа.

И това действително е проблем, върху който трябва да се работи, но той е различен от темата за държавната субсидия за частните училища.

Обвиненията, че в частните училища учат и завършват богаташчета, които ако не си плащат не биха "изкласили", все повече се превръщат в заблуда. Истината е, че на последните външни оценявания най-добри резултати показват именно деца от частните училища и ако с държавната субсидия това образование става по-достъпно за хората, в това няма нищо лошо.

Ако държавата е все по-неспособна да осигури и да инвестира в прилично образование на децата, какво укоримо има родителите да инвестират, за да им го осигурят?

Истинският въпрос е как държавата да промени масовото образование, така че то да е конкурентно на частното и именно реформите, заложени в училищния закон, са същественият въпрос, около който би трябвало да се концентрира общественият дебат.