Държавни служители в Италия посещават курсове по борба с корупцията

Дали ако помогнеш на приятел да спечели договор е просто приятелски жест? Какво лошо има да заведеш децата на море със служебната кола? И защо да не проточиш обяда в ресторанта, ако в службата няма много работа? По такива въпроси се разсъждава напоследък във Флоренция на първите в Италия курсове за държавни служители, посветени на борбата с корупцията.

Италия - родината на мафията - е известна със своите проблеми с корупцията. И напоследък е разтърсвана от скандали, които лепнаха петна върху нейните най-важни публични проекти. Но обучението във Флоренция има за цел по-обикновени проблеми: дребните прояви на всекидневна корупция, която мнозина италианци не смятат за нередни.

Този подход предлага борба с корупцията в нейните корени, тоест срещу дълбоко залегналия манталитет, според който приятелската взаимност може много лесно да прекрачи границата към непотизма и срещу толерантността, която иначе е похвална, но може да означава затваряне на очи пред нарушенията. Тези тенденции може не винаги да водят до корупция, но могат да помогнат за нейното процъфтяване.

"Въпросът е да накараме бюрократите и гражданите да разберат, че този тип поведение вече не е правилен, че човек не бива повече да постъпва така", казва Марко Джури, един от преподавателите в курса. "Според нашия манталитет това не е корупция, а само помощ. Не означава, че плащаш за услуга, а че това е просто услуга между познати, роднини или просто приятели. Тези явления са най-разпространени и те са тези, които законът иска да прекрати. И те са толкова разпространени, защото това наистина е в ДНК-то на италианците."

Но докато италианците се опитват де идентифицират корупционното поведение, съществува почти универсално съгласие, че то е повсеместно. Доклад на Европейската комисия от 2014 г. установява, че 97 на сто от италианците са на мнение, че корупцията е широко разпространена в тяхната страна.

Проблемите, по които курсистите работят показват, че корупцията често пъти е културен въпрос в Италия. "Понякога има много малки проблеми. Може би някой винаги използва служебната кола за лични нужди", казва курсистът Симоне Кучиноте. "Съществува нагласата да си леко гъвкав за тези неща", добавя той.

Школата е елемент от промяната в политиката на Италия напоследък с поставяне на акцента върху превантивните вместо наказателните мерки, въведени от ключов антикорупционен закон от 2012 г. Според новите правила всяка градска администрация трябва да назначи антикорупционен служител, който да наблюдава проблемите и да очертава нови мерки за прозрачност и борба с корупцията.

На курса във Флоренция инструкторите насърчават курсистите да се съсредоточат върху локализирането на проблемите. Окуражават служителите да сигнализират денонощно за подозрения за корупционно поведение. Правят планове как да се обяснява в службата какво представлява корупцията. И най-вече - да не забравят да записват всички дейности, защото без писмени доказателства, не разполагаме с нищо!

Кучиноте вярва, че курсът ще му помогне да промени нещата в службата си. "Ако направиш събрания и ангажираш хората и им обясниш, че ще има проверки, хората свикват с идеята", казва той. "Може би те ще помислят два пъти, преди да правят такива неща. От друга страна, ако смяташ, че никой не проверява, тогава си по-изкушен да поемеш риска."

И тези рискове - големи или малки - могат да имат сериозни последици. Джури казва, че неефективността на бюрокрацията и масовото неспазване на правилата са форма на корупция, която може да бъде също толкова вредна, колкото даването на подкуп, защото повлича надолу икономиката и снижава доверието в институциите.

"Схващането за корупция според нашите закони е доста по-широко от даването на подкупи, изнудването или рушветите", казва Джури. "Да не спазваш работното време, да не изпълняваш служебните разпоредби, да не вършиш служебните си задължения, всичко това се включва в тази много широка концепция за борба с корупцията", добавя той.

Джури е предпазлив оптимист за това дали повече курсове като този ще намалят корупцията, но същевременно изпитва и съмнения. Все пак държавните служители трябва да започнат да разкриват проявите на корупция, за да проработи системата. По думите му дори законът да казва, на теория, че изобличителите не трябва да бъдат подлагани на дискриминация, защитата за тях е все още слаба. И тогава проблемът може да се върне в културата сфера: едно е да преподаваш определението за корупция, съвсем друга битка е да оспорваш клеймото на "шпионин".

По БТА

Споделяне
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?