Държавните бензиностанции може и да не са съвсем държавни

Бензиностанциите, които правителството смята да прави, за да гарантира на гражданите ниски цени на горивата, може да се окажат и не съвсем държавни. Това стана ясно от думите на министъра на икономиката Емил Караниколов пред бТВ в четвъртък.

Той коментира внесените миналата седмица законови поправки за създаването на Държавна петролна компания (ДПК), която ще е държавно предприятие и няма да реализира печалба и да бъде приватизирана, но ще има право да създава търговски дружества, едно от които ще е за изграждането на бензиностанции.

Караниколов обясни, че самата ДПК ще отговаря за стопанисването на двата сегашни склада на Държавния резерв, в които се съхраняват националните петролни запаси, но имали празни обеми, до които ще се допуснат желаещите търговци на горива. "В Закона за публичните предприятия е предвидено да се създават търговски дружества (каквото ще е това за бензиностанциите). И дори да не е 100 процента държавно, то ще е търговско", каза икономическият министър.

Тези негови думи оставят впечатлението, че държавата може да си намери партньор или партньори за бъдещото начинание, но темата не бе изяснена. Подобно нещо бе загатнато и по време на пресконференецията на Караниколов и финансовия министър Владислав Горанов преди десет дни. Тогава те обещаха първата държавна евтина бензиностанция да заработи следващата пролет – тоест преди изборите.

Само базите под управлението на държавата

Сега Караниколов каза, че само складовете на Държавния резерв, които трябва да бъдат лицензирани и оборудвани като данъчни складове, и евентуално бъдещите тови тазива държавни бази, ще са под управлението на държавата.

"На първо място са данъчните складове, заради становището на КЗК от миналата година, че няма необходимата конкурентна среда при данъчните складове и техните собственици сега могат да решават дали и кого да допуснат. Държавата има два обекта за съхранение на горивото от петролните запаси. Те притежават допълнителни празни обеми. Тези обекти само ще са под управлението на държавата", каза Караниколов.

По думите му това ще осигури повече възможности за съхранение на горива. В допълнение с предвижданата в законовите поправки забрана за частните данъчни складове да отказват достъп на дистрибутори, ако имат свободни обеми, се създават предпоставки за повече участници на пазара и конкуренция, смята той.

Още при обявяването на идеята за държавни бензиностанции, съвпаднала с неочакваното решение на правителството да раздели на отделни данъчни складове продуктопровода на "Лукойл България" и поредната проверка на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), представители на бранша коментираха пред Mediapool, че върви пренареждане на пазара. В средите се твърди, че бъдещата ДПК ще работи в колаборация с бизнес интересите на депутата от ДПС Делян Пеевски и доставчикът на горива "Инса Ойл", който е сред петте най-големи компании, зареждащи на едро на българския пазар, по данни на Българската петролна асоциация, която бе скандално напусната от фирмата на Георги Самуилов.

Караниколов заяви, че ДПК няма да ползва държавна помощ и не можело по думите му да се твърди, че ще има бюджетни субсидии, но във внесените предложения за поправки в Закона за Държавния резерв ясно е написано, че това предприятие ще получава субсидии от държавния бюджет, включително такива с нормативен акт, но не се уточнява при какви ситуации ще става това. Предвижда се средствата и операциите на ДПК да са част от фискалната програма на финансовото министерство, но да не са част от държавния бюджет, което оставя открити въпросите с отчетността на компанията.

Моделът за бензиностанциите все по-съмнителен

"Дружеството, като одобри моделите и локациите, ще си кандидатства за кредити и със самоучастие ще ги изгражда", каза Караниколов, но не бе питан откъде биха се търсили заеми и дали бъдещите инвестиции ще са залог по тях.

Той също така не коментира необходимите инвестиции за начинанието, но отбеляза, ме вложенията бързо се връщали. При обещана минимална надценка на горивата обаче съвсем не е ясно колко бързо ще стане това

Запитан дали държавата ще промени нещата на пазара, министърът отбеляза, че при сегашни 4 хил. бензиностанции и 1000 ведомствени обекта за зареждане "ние няма да сме най-големият играч, но хората ще имат яснота за формирането на цените".

"Разликата от останалите е, че ще представяме ясно защо цената на горивото в момента е точно такава", заяви Караниколов и коментира, че в момента при спад на цените на петрола на световните пазари минават седмици докато понижението се отрази в стойностите на дребно у нас, а при вдигане – за часове се променят.

Освен това бъдещата верига от бензиностанции щяла да създаде необходимата мрежа от зарядни за електромобили. "Разговаряме с няколко инвеститора в тази сфера, но те ни казват, че ако България не покаже, че иска да изгражда такава инфраструктура и има модел, ние нямаме интерес", обясни министърът на икономиката.

Съгласно плана на първото правителство на Бойко Борисов за възобновяемите енергийни източници от 2010 г., до 2020 т. трябваше да бъдат задължени съществуващите бензиностанции да имат поне една стоянка за зареждане на електромобили. Едва от края на миналата година обаче има някакво раздвижване и бизнес интереси за изграждане на зарядни станции за електромобили и то по-скоро на общински терени, отколкото на самите бензиностанции. А наистина докато няма такава инфраструктура, потребителите нямат интерес да купуват екологичните возила, тъй като не могат да си позволят пътувания на дълги дестинации, защото няма къде да зареждат батерията на автомобила си.

По повод критиките на икономисти, че държавата се е доказала като лош участник на пазара и нейните компании са губещи, Караниколов каза, че дружествата към неговото ведомство са на печалба. Според отчетите на някои от тях, като ВЗМ и "Кинтекс", за първото тримесечие на 2020 г, положителните им резултати намаляват.

Министърът посочи, че даваните за пример БДЖ и НЕК изпълняват и социални функции. БДЖ вози пенсионери и студенти, отбеляза министърът, но пропусна да спомене, че именно заради това предприятието получава държавна субсидия от 40 млн. лв. годишно. НЕК пък се дотира от Фонда за сигурност на електроенергийната система със стотици милиони левове ежегодно.