Държавните фирми – нерентабилни и потънали в дългове

Макар и да има леко подобряване на финансовите резултати на държавните предприятия през 2015 г. спрямо срива им предходната година, те остават в лошо състояние, потънали в дългове и нерентабилни въпреки получаваните от бюджета огромни субсидии. Това сочи сравнителен анализ на отчетите на държавните компании в последните три години, извършен от Института за пазарна икономика (ИПИ) и публикуван в петък.

Докладът разглежда отчетите на 158 държавни фирми, чиито приходи през 2015 г. са 11.2 млрд. лв. или 13% от БВП, а стойността на капитала им е 19.3 млрд. лв. или 22.4 на сто от брутния вътрешен продукт.

Над 71 на сто от годишните приходи на държавните предприятия се дължат на енергетиката, осигурила близо 8 млрд. лв. през миналата година, следвана от транспортните предприятия, на които се падат 1.667 млрд. лв. В същото време обаче най-задлъжняла отново е държавната енергетика – със 7.8 млрд. лв. през 2015 г., което е 1.2 млрд. повече спрямо 2013 г. Трагичното състояние на държавната енергетика се дължи основно на "Националната електрическа компания", потърпевша от неадекватната регулаторна политика при управлението на кабинета на Пламен Орешарски.

След огромно влошаване през 2014 г. спрямо 2013 г., финансовият резултат на държавните компании бележи леко подобрение през 2015 година. Тогава на загуба са 62 предприятия, докато година по-рано на червено са били 72 компании спрямо 55 през 2013 г.

Драстичен спад на печалбите

Като цяло преди три години държавните предприятия са имали нетна печалба от 493 млн. лв., но през 2014 г. излизат на загуба от 266 млн. лв., за да излязат отново на плюс, но от едва 85 млн. лв., през 2015 г.

Средният финансов резултат на предприятията към 6 от 16-те министерства е отрицателен за всяка една от разгледаните години. Дори през 2013 г., която е най-добрата за периода, средната печалба на половината министерства е отрицателна. През 2014 г. предприятията към едва 6 от 16 министерства отчитат положителен среден финансов резултат. През 2015 г. техният брой нараства на 7.

През 2013 г. най-висока средна печалба са отчели предприятията към Министерство на енергетиката. Тяхната средна печалба за тази година възлиза на 37.845 млн. лв. През 2014 г. обаче, предприятията под шапката на същото министерство отчитат най-високата средна загуба за годината – 14.270 млн. лв., след което състоянието им се подобрява през 2015 г., когато отново са на печалба от средно 9.76 млн. лв., посочват от ИПИ.

Единствените предприятия със средна печалба и през трите години са на министерствата на икономиката, на финансите, на външните работи и на културата.

На този фон всяка година за субсидии и капиталови трансфери към тези предприятия се отделя значителна част от държавния бюджет. В анализираните 2013, 2014 и 2015 години държавните субсидии за тези компании са били около 2.7 млрд. лв. или около 3 процента от БВП.

Средната възвръщаемост нищожна

Въпреки тази помощ средната възвръщаемост за всички 158 държавни предприятия се е влошила за разглеждания период. Тя е била 0.56% през 2013 г., след което рязко се е понижила на 0.04% през 2014 г., което е било последвано от лек ръст до 0.25% през 2015 г. През същата година едва 21 от анализираните предприятия са отчели възвръщаемост на активите по-висока от 5%, която в частния сектор се счита за "добра", и 62 - по-висока от 1%.

Възвръщаемостта на държавните предприятия е в пъти по-ниска от 5%, което означава, че ако бяха оценявани по стандартите на частния сектор, инвестициите в една голяма част от тях не биха били рентабилни, посочват от ИПИ.

Паралелно с влошаването на финансовия резултат, държавните предприятия отчитат и сериозен ръст на задълженията през периода 2014–2015 г. Най-големият ръст на техните задължения идва пред 2014 г., когато те нарастват с около 2 млрд. лв., от 11.4 млрд. лв. на 13.4 млрд. лв.

За по-ясна представа за нивото на задлъжнялост на държавните предприятия институтът го съотнася към размера на собствения им капитал. Ключов индикатор за финансовото здраве на една фирма е дали може да си покрива борчовете. Колкото по-високо е съотношението на дълг към собствен капитал, толкова по-задлъжнели и неспособни да покрият тези задължения са предприятията. В дългосрочен план това може да има отрицателни фискални последици за държавния бюджет, защото, ако предприятията са неспособни да посрещнат задълженията си, държавата най-вероятно ще трябва да се намеси, посочват от ИПИ.

Организацията отбелязва още, че финансовият резултат на десетте държавни предприятия с най-високи приходи (които формират 78% от приходите на всички държавни фирми) е значително по-лош от средния. Средната им печалба е по-ниска от тази за всички държавни компании през всяка една от разгледаните години. Същото се отнася и за възвръщаемостта на техните активи. През 2014 и 2015 г. медианната възвръщаемост на активите на 10-те най-големи държавни предприятия дори е отрицателна. Пет от тези предприятия са били на загуба през 2015 г., докато през 2013 г. губещите са само три.

Подобрение "на хартия"

Забелязва се, че напоследък някои предприятия подобряват своето финансово състояние "на хартия“ благодарение на чисто счетоводни трикове, отбелязва още анализът. Например, нивото на задлъжнялост на "БДЖ Пътнически превози" сериозно спада през 2015 г. благодарение на чисто счетоводни записи. Към края на миналата година стойността на собствения капитал на дружеството е с над 90% по-висока в сравнение с година по-рано. Това обаче се дължи основно на преоценка на определени дълготрайни материални активи, а не на погасяване на дългове.

През първото полугодие на 2016 г. имаше подобно подобрение в нетната печалба на "БДЖ Товарни превози", което се дължеше основно на по-ниски отчетени разходи за амортизация вследствие на промяна в счетоводната политика (вижте тази статия за повече детайли). Подобни чисто счетоводни подобрения не отразяват реална оптимизация в дейността на въпросните предприятия, пише в доклада.

Той обобщава, че финансовото състояние на държавните предприятия като цяло остава лошо през последните няколко години – печалбите падат, възвръщаемостта е много ниска и дори отрицателна при десетте най-големи предприятия, а задлъжнялостта при основните играчи расте с много бързи темпове. Същевременно с това влошаване обаче, субсидиите и трансферите от държавния бюджет към тези компании продължават да растат, дори в условията на хроничен бюджетен дефицит. Въпреки това през последните години процесът на приватизация е не само замразен, но дори поема в обратната посока – ренационализация се приватизирани дружества, а други се добавят към забранителния списък за приватизация.

Крайно време е държавната политика по отношение на публичните предприятия да бъде преосмислена и да се пристъпи към изчистване на забранителния списък и приватизация на повечето държавни компании, смятат от ИПИ.