Държавните психиатрии призоваха да не им съкращават незаетия щат

Да не се предприема редуциране на незаетите щатни бройки в държавните психиатрични болници. За това призоваха от Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници по повод подготвяното 10-процентно намаление на издръжката в бюджетната сфера. Дванадесетте държавни психиатрични болници за разлика от повечето лечебни заведения не са търговски дружества, а са второстепенни разпоредители с бюджетни средства към Министерство на здравеопазването.

За разлика от психиатричните отделенията в многопрофилните и университетски болници и центровете за психично здраве държавните психиатрични болници осъществяват своята лечебна дейност единствено и само в рамките на определения им от Министерството на здравеопазването годишен бюджет. В тях се настаняват с решения на съдилищата и пациенти за задължително и принудително лечение с тежки нарушения и престъпления., а персоналът в тях от години не е недостатъчен, за да гарантира собствената си сигурност и тази на пациентите.

Затова от Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници призовават да не бъдат съкращавани незаетите щатни бройки и посочват, че те дори се нуждаят от нови щатни бройки, с които да откликнат на изискванията на съвременните медицински стандарти.

Медицинските стандарти регламентират т.нар. "кадрово обезпечаване". Това означава, че за всяка отделна специалност или структура е фиксиран задължителен минимален брой лекари, медицински сестри и други медицински специалисти, необходими за безопасното лечение на пациентите. Медицинските стандартите също така определят съотношението между броя на леглата в отделенията и необходимия персонал. Организация на смените (24/7 режим) изисква осигуряването на достатъчно специалисти за покриване на дежурствата, така че във всеки един момент, включително нощем и през уикендите, да има медицински персонал, необходим за осъществяването на лечебната дейност.

“Незаетите щатни бройки в нашите лечебни заведения не са прикрити бройки за калкулиране на допълнително материално стимулиране, а са резултат от унизително ниското заплащане и липсата на интерес от страна на медицинските специалисти”, се казва в позицията на психиатричните болници.

Обяснява се още, че наличните медицински специалисти в условията на тежка липса на кадрова обезпеченост полагат труд с многократно по–голям обем и интензитет, за да покрият нуждите на пациентите от специализирана здравна грижа.

“Поради това се надяваме да не бъде отнета възможността на ръководствата на лечебните ни заведения с реализирани икономии, под формата на допълнително материално стимулиране да подпомагат извънредния труд, който полагат нашите медицински специалисти”, се казва в позицията им.

В рамките на миналата година допълнително материално стимулиране е било изплащано само два пъти и е било в размер на една средна месечна заплата за всеки служител за дванадесетте Държавни психиатрични болници.