Държавните социолози обявиха Борисов за най-одобрявания премиер от 15 години

НЦИОМ отчете и забележителни симпатии към сегашния парламент

Държавните социолози обявиха Борисов за най-одобрявания премиер от 15 години

Националният център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), който е на пряко подчинение на Народното събрание, доминирано от ГЕРБ, оповести в петък, че Бойко Борисов е най-одобряваният премиер в последните 15 години.

 

Жизнеутвърждаващата за управляващите информация бе огласена в края на силно напрегната за властта седмица, в която опозицията поиска вот на недоверие заради безпрецедентно острия доклад на ЕК към страната, а правителството все още не е оповестило окончателна версия за първия в най-новата ни история атентат на бургаското летище.

 

Според НЦИОМ на този фон се оказва, че “неодобрението за работата на всички премиери през последните 15 години в края на третата година от мандатите им е с по-висок дял от одобрението. Изключение прави Бойко Борисов положителните оценки за когото, макар и с малко, са повече от отрицателните”.

 

Изследването е направено по повод края на третата годишнина от управлението на ГЕРБ, като от НЦИОМ не посочват кой е възложителят, но очевидно това е управляващата партия.

 

Държавните социолози огласиха сравненията, че през юни 2000 г. Иван Костов получавал 59% неодобрение и 30% одобрение, през юли 2004 г. Симеон Сакскобургготски имал 62% неодобрение и 28% одобрение, а през юли 2008 г. за Сергей Станишев били регистрирани 61% неодобрение и 25% одобрение.


Според НЦИОМ правителството на ГЕРБ получава в началото на мандата си 51% одобрение и 20% неодобрение. За сравнение кабинетът на Иван Костов започнал своята дейност с по-високо одобрение, но и с по-високо неодобрение (60:24%).

 

В края на третата година от управлението на ОДС дяловете на одобряващите и на неодобряващите кабинета са почти изравнени (44:43%). Подобно изравняване на положителните и отрицателните оценки е регистрирано още в края на първата година от управлението на ГЕРБ (през юли 2010 година), когато одобрението възлиза на 41%, а неодобрението – на 45%.

 

През септември 2001 година кабинетът на Симеон Сакскобургготски получава едва 11% неодобрение. В края на третата година от мандата му (през юли 2003) обаче неодобрението към кабинета вече е с три пъти по-висок дял от одобрението – 65: 22%.


В крайна сметка обаче от изследването на НЦИОМ става ясно, че 56% от българите не одобряват кабинета “Борисов”. През юли 2012 г. една трета от пълнолетните българи одобряват правителството. През юли 2011 година одобрението е възлизало на 31%, а неодобрението на 56%.

В бодър дух социолозите обявяват нарасналото одобрение към Народното събрание на това мнозинство.

 

Също както със симпатиите към Бойко Борисов, сравнителният анализ на обществените оценки за работата на последните четири състава на парламента показва, че в края на третата година от мандата си 41-то Народно събрание събира по-високи стойности на одобрение и по-ниски на неодобрение в сравнение с предходните три парламентарни състава.

 

В сравнение с предишните три състава на парламента (38-о, 39-то и 40-то народно събрание), сегашното 41-во народно събрание получава най-високо одобрение при конституирането си (от 42% от българите през август 2009 г.).

 

Стартовото неодобрение на сегашния парламент възлиза на 33%, което е два пъти по-нисък дял в сравнение с неодобрението, регистрирано в началото на работата на 40-тото народно събрание (по време на управлението на БСП, ДПС и НДСВ).

Одобрението остава по-голямо от неодобрението към работата на настоящия парламент до края на 2009 г. През декември 2009 г. обаче неодобрението за дейността на 41-то народно събрание взема връх (35% одобрение към 45% неодобрение), като тази тенденция се запазва до момента.

 

В средата на юли 2012 г. неодобрението към работата на парламента вече надхвърля над три пъти одобрението (64:20%).

Споделяне
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?