Държавният газов монопол глобен със 77 млн. евро от ЕК

България отказала споразумение – бранела интересите си, "Овергаз" може да претендира за щети

Петкова и шефовете на БЕХ, "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз" (отляво надясно) обясниха, че глобата била защото защитавали националните интереси на страната

Европейската комисия наложи над 77 млн. евро глоба на държавния "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" заради това, че са злоупотребявали с господстващо положение и са пречили на частни фирми да получат достъп до газопреносната мрежа, за да могат да участват на вътрешния пазар, както и че не са им позволили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Това съобщиха от Брюксел в понеделник.

Компаниите имат три месеца да решат дали да обжалват това решение, но дори и да го направят плащането на санкцията е неизбежно. Вероятно тя ще бъде разделена на три между осъдените дружества. Оказа се освен това, че разходите за нея вече са включени в тегления от БЕХ това лято облигационен заем за 600 млн. евро, по думите на изпълнителния директор на холдинга Петьо Иванов пред журналисти по-късно през деня.

Енергийният министър Теменужка Петкова пък оправда поемането на санкцията със защита на националните интереси, тъй като Еврокомисията предложила да не глобява дружествата, ако "Булгартрансгаз" бъде приватизирана, но това било "неприемливо" за българската държава.  

Разследването на Брюксел започна през юли 2013 г. след жалба на "Овергаз Инк", която не успя да осигури транзит през мрежата на "Булгартрансгаз" за собствени доставки, след като "Булгаргаз" спря да ѝ продава синьо гориво. Сегашното решение на ЕК ѝ дава право да търси обезщетение за претърпените вреди пред всеки съд в ЕС и реално то е "незаобиколим" довод за присъждането на компенсация, каза адвокат Михаил Екимджиев пред Mediapool.

Собственикът на "Овергаз Инк" Сашо Дончев коментира пред Mediapool, че въобще не е щастлив от наложената глоба. "Ще съм истински щастлив, когато на българския газов пазар има конкуренция и много частни фирми имат равен и прозрачен достъп до него", каза той и посочи, че не е обмислял дали да търси обезщетение за претърпени вреди.

Според решението на ЕК БЕХ държи доминираща позиция на пазарите за газова инфраструктура и на снабдяване с газ в България.

На българските потребители отдавна се отказва избор на доставчик, тъй като енергийният холдинг отказва достъп на газовата си инфраструктура до други доставчици на едро на газ, заяви еврокомисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер пред журналисти.

Три години България е отказвала споразумение с ЕК

Тя отбеляза, че глобата е наложена заради отказ на БЕХ от 2010 до 2015 г. да осигури достъп за други доставчици до газопроводите и газохранилищата у нас. По нейните думи запазването на целия капацитет на инфраструктурата не е било необходимо, но така други дружества не са можели да внасят газ или са били затруднени да съхраняват горивото.

Затова преценихме за необходимо да наложим глоба, каза Вестагер. "Щяхме да се радваме да постигнем споразумение, но не беше възможно, макар да опитвахме в продължение на три години. Предложихме споразумение, но се оказа много трудно. Можеше да постигнем чувствително намаляване на глобата. Оказа се невъзможно, защото Народното събрание взе решение в обратната посока", поясни еврокомисарят.

Реално през ноември 2017 г. парламентът задължи енергийния министър Теменужка Петкова да защитава пред Брюксел позицията, че няма газов монопол от страна на държавата и ако ѝ бъдат наложени санкции от страна на Еврокомисията, да ги обжалва пред Съда на Европейския съюз. През юли 2018 г. обаче тази позиция бе променена и Петкова получи картбланш за споразумение, каквото обаче сега става ясно, че не е постигнато.

На свикания извънреден брифинг Петкова обвини за това Брюксел, тъй като не приел предлаганите от българската страна "определени ангажименти". Какви са били те така и не стана ясно, но Петкова съобщи, че основната причина за неразбирателството била искането на ЕК газовият оператор "Булгартрансгаз" (БТГ) да бъде приватизиран и в него да влязат чужди инвеститори, които да гарантират спазването на европейските правила. Това обаче, по думите на Петкова, било "компромис с националната сигурност на страната" и "неприемлив вариант". "Това е стратегическа инфраструктура, пряко свързана с националната сигурност и своеобразна "червена линия“, която не можем да прекрачим“, декларира тя.

Това искане на Брюксел бе обявено още през 2016 г. от премиера Бойко Борисов. Тогава той каза, че при допускане на стратегически инвеститор в БТГ от Брюксел дори щели да прекратят наказателната процедура. "По процедурата, която искаха да ни наложат за собствеността на тръбите и компресорните станции - това не можем да допуснем. Това би било тежък политически удар срещу България и недопустимо, каквито и пари да ни санкционират", заяви тогава Борисов и фактически предопредели хода на случая.

Според запознати отказът на правителството да допусне чужди компании в БТГ е заради реализацията на Турски поток", заради която компанията смята да похарчи 2.8 млрд. лв.. Не се знае как евентуалните съакционери биха реагирали на грандиозните планове на Борисов за газов хъб.

Така сега се стига до глобата, която била под очакваната и заложена в облигационния заем, тъй като правителството успяло да намали периода на извършването на нарушенията от претендираните от ЕК осем години до четири години и половина, посочи Петьо Иванов.  

Плащането е неизбежно, дори България да обжалва

"Много рядко се случва глобите да не се плащат, а това трябва да става, дори и решението да се обжалва. Ако глобата не бъде платена, случаят ще бъде предаден на Съда на ЕС и той ще определи какво да се направи, за да бъде платена. Възможно е съдът да постанови всекидневна глоба до плащането на определената от ЕК глоба", коментира Вестагер пред журналисти в Брюксел.

Петкова обясни, че тепърва с правните консултанти по случая ще се обсъжда дали да се обжалва глобата, но от думите ѝ стана ясно, че това надали ще се случи.

Вестагер уточни, че са изчерпани възможностите, при които България да избегне наложената днес глоба от над 77 милиона евро.

"Винаги оставяме време дадено решение да се преосмисли, ЕС е изграден на законността. Невинаги има съгласие по взиманите от ЕК решения, но това не отменя задължението глобата да се плати", заяви Вестагер, цитирана от БТА.

Започнахме случая по собствена инициатива и извършихме проверка заради открити доказателства. Когато не открием доказателства, няма дело, допълни тя, попитана дали днешното решение е свързано с жалба на български частен доставчик на газ.

Колкото пазарът е по-отворен, толкова по-независими сме от руския газ, заяви еврокомисарят Вестагер.

Според нея в тази ситуация потърпевш най-вече е българският потребител, който не може да избере алтернативен доставчик на природен газ.

БЕХ несъгласен, че е увредил интересите на потребителите

С това нейно мнение обаче не се съгласи Петьо Иванов. Той коментира, че "българският потребител не е търпял вреди от действия на БЕХ" и дори в разглеждания период "Булгаргаз" продавал на вътрешния пазар на себестойност под пазарната цена на внасяния от това дружество руски газ, която се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Иванов обаче пропусна момента, че решението на ЕК се отнася за пазара на едро и за блокираната възможност и други компании освен "Булгаргаз" да предлагат на стопанските потребители количества на едро.

"Овергаз" може да предяви иск за обезщетение

В резултат на решението на Еврокомисията "Овергаз" може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от ЕС. Практиката на Съда на ЕС потвърждава, че при дела в националните съдилища дадено окончателно решение на Комисията представлява доказателство, че поведението, срещу което има претенции, се е състояло и е било незаконно, посочва се в съобщението на ЕК. Това означава, че дружеството на Сашо Дончев има право на компенсация за нанесена вреда, която не може да бъде намалявана заради наложената от Брюксел глоба.

Сашо Дончев: Новината не ме радва

Дончев каза, че не е мислил върху тази възможност, но наказанието срещу държавните енергийни дружества не го радва. "Ще ме зарадва истинската конкуренция на пазара, каквато все още липсва", каза той

Адвокат Михаил Екимджиев коментира, че това решение на ЕК е "незаобиколимо за всеки съд". Според него се очертава сравнително лек процедурен път за водене на дело за обезщение срещу държавата, най-вероятно по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Делата по ЗОДОВ се водят преди българския съд и се дължат сравнително ниски такси.

"Овергаз" вече заведе в края на 2016 г. арбитражен иск срещу България за 202.5 млн. евро, заради създавани пречки пред бизнеса ѝ и защото нарушава правилата на Енергийната харта за защита на инвестициите.

Интересен момент е, че прокуратурата започна да разследва през 2017 г. "Овергаз" заради подадената жалба срещу България в ЕК за това, че държавните енергийни дружества злоупотребяват с монопола си и увреждат бизнеса на фирмата на Сашо Дончев. Това според главния прокурор Сотир Цацаров увреждало националните интереси. Проверката дойде след ЦУМ гейт, при който на среща при червения бизнесмен Георги Гергов Цацаров търсил сметка от Дончев защо издава известния с карикатурите си срещу него вестник "Сега", защо подкрепя телевизия ВIT и движението на Христо Иванов "Да, България". Според твърденията на Цацаров пък, бизнесменът е искал от него да прекрати прокурорска проверка, свързана с "Овергаз", заради жалба по същия казус с държавния газов монопол, но внесена пред КЕВР. Какви са заключението от прокурорската проверка не е ясно.

България нарушава европейските антимонополни правила

Точната санкция е 77 068 000 евро и причината за налагането ѝ е "блокиране на конкурентния достъп до ключова газова инфраструктура на България в нарушение на европейските антитръстови правила".

"Потребителите във всички държави членки трябва да могат да се възползват от предимствата на един интегриран и конкурентен единен европейски енергиен пазар. Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро. С днешното решение ще насърчим развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България, в съответствие с целите на Енергийния съюз“, обясни комисарят по конкуренцията Маргрете Вестагер, цитирана в прессъобщението.

С днешното си решение Еврокомиисята също така смята, че дружествата на БЕХ – Булгаргаз" като доставчик и "Булгартрансгаз" като оператор на газовата мрежа, са злоупотребявали със своята господстваща позиция на пазара като са ограничавали достъпа на други компании до мрежата. Така двете дъщерни дружества на БЕХ са си гарантирали почти пълен монопол на пазара.

Нарушението на практика е продължило между 2010 и 2015 г. и в този период групата на БЕХ е била блокирала достъпа до вътрешната газова мрежа на страната, до газовото хранилище в Чирен и до единствения газопровод, довеждащ газ до България от Румъния.

Така БЕХ напълно е блокирал достъпа до газовата инфраструктура, с което е било невъзможно за конкуренти да играят на българския газов пазар. Това е попречило на конкуренцията и е осигурило монопол на "Булгаргаз".

Ничия отговорност

От думите на Петкова на пресконференцията стана ясно, че единственото, което ще се предприеме сред налагането на глобата, е плащането ѝ. Последици за никого няма да има.

"Ако някой смята, че трябва да понеса политическа отговорност за това, да го каже", отвърна тя на въпрос на Mediapool.

Още по темата
Още от Бизнес