ЧЕЗ неведнъж безуспешно се е предлагала на българската държава

Българската държава, която преди седмица реши да се включи постфактум в сделката на пазарджишката "Инерком" за придобиването на фирмите на чешката ЧЕЗ у нас, неведнъж е била канена да купи тези активи, но отказвала. Това заяви вицепрезидентът на борда на директорите на ЧЕЗ Томаш Плескач в сряда в интервю за чешкия вестник "Лидове новини", притежаван от чешкия премиер Андрей Бабиш.

По-рано през деня стана ясно, че допускането на българското правителство като съдружник на собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова минава през сключването на извънсъдебно споразумение по заведеното от ЧЕЗ арбитражно дело за стотици милиони срещу държавата заради това, че не е защитила чешките инвестиции. Такова досега е било отказвано от правителството на Борисов. Сега обаче ситуацията е различна - ако влезе в ЧЕЗ, държавата трябва да помага на компанията да спечели делото срещу България, като обезщетението може да стигне 600 млн. евро.

В началото имало деветима кандидати

Отговарящият за задграничните операции на ЧЕЗ Плескач обяснява, че процедурата по продажбата на българските активи е била обявена след заявен през 2016 г. от кандидати интерес към този бизнес. Търсенето на купувач бе обявена от ЧЕЗ в началото на 2017 г., но по думите на Плескач още в края на предходната година всички са знаели за процеса. В него първоначално се включили деветима български участници, представлявани от български мениджъри. По това време било информирано и българското правителство, на което няколко пъти били предлагани активите, но то отхвърлило офертата, казва представителят на ЧЕЗ и подкрепя твърденията си с публикации в български медии през май 2017 г. Така продължил подборът на купувач и кръгът постепенно се стеснил до двама претенденти, от които е предпочетена Върбакова.

Според него, от септември 2017 г. "всички знаеха за "Инерком" - компания, която не е най-голямата на българския пазар, (но) от друга страна управлява сравнително голям брой фотоволтаични централи, не е без име и история."

Собственичката на "Инерком" от два дни е в Прага за разговори с ЧЕЗ около приключването на сделката и да представи изненадващото намерение на държавата да има контрол върху придобивания бизнес. Разговорите ще продължат и в петък, какъв е техният резултат няма да стане ясно веднага, каза Върбакова пред бТВ.

Причината е, че допускането на българската държава в сделката между "Инерком" и ЧЕЗ за придобиването на активите на чешкото дружество у нас изцяло зависи от евентуално извънсъдебно споразумение по заведеното от компанията арбитражно дело срещу България.

Арбитражът е вкаран в употреба

Адвокатите на ЧЕЗ ще трябва да се убедят, че промените няма да навредят на интересите на "ЧЕЗ груп" по арбитражното дело, което водят срещу България, заявиха от компанията цитирани от бТВ в сряда.

Същия ден местното издание "Хосподарски новини" съобщи, че в договора за продажба на българските активи на ЧЕЗ на "Инерком" има клауза, която изисква от дружеството купувач да окаже сътрудничество по делото срещу България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове.

Ако искът на ЧЕЗ срещу българската държава в международния арбитраж на Световната банка във Вашингтон бъде удовлетворен, обезщетението може да достигне 600 млн. евро, посочва изданието.

Според него това е основната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на правителството в София.

"Сега си представете как ще се съгласим собственик на българската ни компания да стане някой, срещу когото водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим", посочва източникът на чешката медия.

Държавен дял срещу обезщетение по съдебното дело

Според "Хосподарски новини" в момента от ЧЕЗ подготвят нов стратегически вариант – да се съгласят на продажба на контролен пакет от акции на българското правителство, ако то приеме да плати определено обезщетение по делото в арбитражния съд.

В повечето случаи дори подобен иск да бъде удовлетворен, отсъдените обезщетения са много по-ниски от максималните размери, така че от чешкото дружество не рискуват нищо.

Делото на ЧЕЗ срещу България бе заведено през юли 2016 г. "след редица интервенции на българските институции, които вредят на дейността на ЧЕЗ в България и в дългосрочен план поради критичната ситуация на местния енергиен пазар, която не се подобрява". При обявяването на сделката с Върбакова от компанията изрично посочиха, че тя няма да повлияе арбитражното дело и то ще продължи.

При това положение първо трябва да се премахне тази пречка пред влизането на българската държава в собствеността на ЧЕЗ.

ЧЕЗ била привлечена от останалата само обещание либерализация

Плескач обяснява също, че компанията е участвала през 2004 г. в приватизацията на три от електроразпределителните дружества в България – в София, София-област и Плевен, с основната идея, че след влизането в ЕС пазарът в страната ще се либерализира и "ще се приложат същите правила за регулация, с които сме свикнали в Чехия". "Когато влязохме в България, разчитахме на очаквано разработване на пазарни регулации до 2018 г... Мога да кажа със спокойна съвест, че българската държава не е изпълнила значителна част от онова, което обеща на чуждестранните инвеститори. Заради това заведохме и арбитража", допълва Плескач.

Той също коментира, че у нас темата с цената на тока е сложна и правителството сравнително чест опитва да влезе в енергийния бизнес. Тъй като България е най-бедната страна в ЕС и "има сравнително нисък доход на глава от населението, от това следва, че макар да има най-ниските цени на електричеството в ЕС, темата е много по-политически чувствителна, отколкото при нас", казва представителят на ЧЕЗ.

Според него ЧЕЗ дори е издържала дълго в сравнение с останалите двама собственика на електроразпределителвата мрежа ЕВН и "Енерго-Про", които първи дадоха България на съд заради постоянно подтискане цени на тока, заради регулаторни решения по изкупуването на зелената енергия и др.

Проблемите дошли след оставката на първия кабинет на ГЕРБ

Плескач посочва, че до 2013 г. компанията му е работила сравнително безпроблемно на българския пазар, промяната настъпила в момента, в който през 2013 г. първото правителство на Борисов подаде оставка заради протестите срещу цената на тока. Тези демонстрации са довели до обвинения към ЧЕЗ и другите електроразпределители, които са останали недоказани, "изкуствени" и без глоба от енергийния регулатор.

"Опитахме да намерим общ език (с българската държава), но се провалихме. Затова информирахме българското правителство през 2015 г., че започваме международен арбитраж и последва шестмесечен период за постигане на споразумение, но държавата отказа да говори с нас за това. Започнахме арбитражът през юни 2016 г. От този момент натискът на българските власти се засили, очевидно с цел да открият нещо, което да използват (срещу нас) в арбитража," казва Плескач.

Новите разкрития около действията на чешката компания и представителите на българската държава постават под голям въпрос включването е в сделката на Върбакова.

Евентуалната промяна на договора ще е дълга

Eвентуална промяна във вече уточнения с "Инерком" договор ще е дълъг процес, обясниха от ЧЕЗ, цитирани от бТВ.

От пресофиса на компанията уточниха още, че "Инерком" има 9 месеца да плати договорената цена на сделката за купуването на седемте нейни дружества в България. По неофициална информация стойността е 340 млн. евро, за основната част от които Върбакова все още не е осигурили финансирането, стана ясно миналата седмица при изслушването ѝ в парламента. В този срок трябва да се получи и одобрението от българската Комисия за защита на конкуренцията. Ако до девет месеца парите не бъдат платени, договорът ще бъде развален, а продавачът ще усвои банковата гаранция от 5 млн. евро, представена от купувача.

От финансовото министерство в Чехия обясниха пред бТВ, че са получили сериозни уверения за прозрачността и финансирането на сделката, но също така са загрижени да разсеят всички съмнения около прозрачността на сделката.

Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за когото от Министерския съвет у нас твърдяха, че е пратил на българския премиер Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на сделката с "Инерком България", категорично отрече да е правил такова нещо.

"Не знам какво пишат българските медии, не комуникирам с българското правителство", посочи Ланда.

Според приписваната му информация, финансирането на "Инерком" за сделката идва от офшорни компании, зад които стоят руско-грузински капитали, и три банки – държавната Българска банка за развитие и Първа инвестиционна банка, които официално отрекоха да участват, и "Уникредит Булбанк". Държавната банка все пак накрая призна, че е дала писмо за възможно финансиране при подаване на заявление от страна на "Инерком", което бе определено от шефа ѝ Стоян Мавродиев като "едно голямо правно нищо".