Държавният секретар на САЩ Марко Рубио стана фактическият управител на Венецуела

Известно време след като американски спецчасти заловиха в началото на януари венесуелския диктатор Николас Мадуро, Доналд Тръмп се пошегува с държавния секретар Марко Рубио, който по това време беше с него в Овалния кабинет. Тръмп предложи Рубио да бъде изпратен в Каракас като нов лидер на Венецуела. Но държавният секретар вече фактически е станал такъв, без да напуска Вашингтон, пише The New York Times, позовавайки се на разговори с около петнадесет официални лица и други хора, близки до правителствата на САЩ и Венецуела.

Според тях Рубио в момента контролира държавните финанси на латиноамериканската страна, разпределението на природните ѝ ресурси и работата на правителството. Макар след смяната на властта да не е посещавал страната, държавният секретар е дълбоко ангажиран с всекидневното управление, като поддържа тесен контакт с вицепрезидента Делси Родригес, която номинално ръководи Венецуела със съгласието на Вашингтон. Двамата си разменят съобщения на испански език чрез WhatsApp, включително клюки, поздравления за рожден ден и селфита, въпреки че това общуване не се е превърнало в какъвто и да е вид партньорство.

Рубио вече до голяма степен ръководи венецуелското Министерство на финансите. Приходите от по-голямата част от износа (петролът се транспортира от търговците Trafigura и Vitol) постъпват в САЩ, откъдето след това се превеждат в Каракас. Това напомня на родител, който дава джобни пари на детето си, отбелязва The New York Times. Рубио и неговите сътрудници определят условията за изразходването на тези средства, което е позволило да бъдат прекратени най-фрапиращите корупционни схеми. Освен това по този начин Венецуела избягва претенциите на кредиторите, на които дължи до 240 милиарда долара.

Това представлява приблизително 240% от брутния вътрешен продукт, което може да се смята за най-голямото дългово бреме в света. Такава оценка наскоро даде американската инвестиционна банка Centerview Partners, която Каракас е наел да извърши преглед на държавните финанси с цел последващо преструктуриране на дълга и връщане на Венецуела на международните капиталови пазари.

Родригес съгласува с Рубио важните кадрови назначения, включително за поста министър на отбраната. Освен това, по негово настояване, при формирането на новото правителство тя не е допуснала в него роднини и бизнес партньори на Мадуро. През юни, в рамките на първия случай на военно сътрудничество, САЩ са получили от венецуелските власти разузнавателни данни за местонахождението на Ниньо Гереро, един от лидерите на престъпната групировка Tren de Aragua.

Администрацията на Тръмп обвиняваше тази групировка, че заедно с Мадуро прехвърля в огромни количества наркотици и мигранти към Съединените щати. Макар американското разузнаване през 2025 г. да стигна до заключението, че Мадуро не контролира групировката, Гереро беше ликвидиран при ракетен удар.

Рубио също така ръководи прилагането на санкциите срещу Венецуела, като определя на кого и при какви условия е разрешено да развива бизнес в страната. Той реформира петролния сектор, който според публикацията е бил почти разрушен в резултат на некомпетентната, социалистическа и корупционна политика на Мадуро и неговия предшественик Уго Чавес. Рубио е разширил достъпа на американските компании до венецуелския пазар.

Именно тази цел Тръмп обяви за една от основните – да даде възможност на американските петролни компании отново да работят във Венецуела, след като преди това са изгубили активите си там в резултат на тяхната национализация.

Рубио е предупредил правителството на Родригес за необходимостта да прекрати деловите отношения с противниците на САЩ. В резултат държавната петролна компания PDVSA без публичност е поела управлението на петролните проекти, които притежава съвместно с руската компания "Роснефт".