Дъщерята на Химлер е работила за германското разузнаване

Гудрун Бурвиц с баща си и майка си

Германското външно разузнаване призна днес, че е наело дъщерята на един от нацистките лидери, Хайнрих Химлер, през 60-те години на миналия век, въпреки че тя никога не се отрече от баща си и нацизма и бе крайнодесен активист.

Разкритието, че дъщерята на Химлер Гудрун Бурвиц е работила за Федералната разузнавателна служба (БНД), бе направено от в."Билд" и потвърдено от БНД. То може да подхрани обществените дебати в Германия за толерирането на някои нацисти след Втората световна война, отбелязва Ройтерс.
 
Химлер, който като началник на СС бил един от най-могъщите нацисти и главен инициатор на избиването на шест милиона евреи по време на Холокоста, се самоубива в британски плен през 1945 г. Дъщеря му Бурвиц почина миналия месец в Мюнхен на 88 години.
 
"БНД потвърждава, че Бурвиц е била член на БНД за няколко години до 1963 г. под фалшиво име", каза шефът на историческия отдел на БНД Бодо Хехелхамер.
 
"Времето на нейното напускане съвпадна с начало на промяна в разбирането и отношението към сътрудниците, които са били свързани с нацистите", добави Хехелхамер.
 
През последните години германските разузнавателни служби станаха обект на критика, за провала си да изкоренят десните екстремисти в следвоенния период. Критичните историци казват, че бивши нацисти и крайнодесни симпатизанти, работещи в службите за сигурност на тогавашна Западна Германия, може да са защитавали други такива.
 
По времето, когато Бурвиц е работила за БНД, тя е ръководена от Райнхард Гелен, бивш командир от нацисткото военно разузнаване, които ръководеше разузнавателната агенция на Западна Германия до 1968 г.
 
Хехелхамер каза, че тъй като Бурвиц вече не е между живите, БНД е могло да направи изключение от политиката си да не прави коментар за действащи и бивши сътрудници. Това разкритие е част от процес на критично преосмисляне на собствената ѝ история.
 
Борбата да се изправят пред съд хора с нацистко минало е неизменна тема в следвоенната история на Германия, както и подозренията, че привърженици на крайната десница са запазили лостове за влияние и власт в службите за сигурност.
 
Въпросът излезе на преден план през последните години по време на процес срещи крайнодясна група, наречена "Националсоциалистически нелегални", която уби осем турци, грък и германска полицайка между 2000 и 2007 г.
 
Делото, което започна през 2013 г. и беше смятано за едно от най-важните в следвоенна Германия, разкри запазили се расистки настроения в службата за вътрешна сигурност, което наложи реформи, отбелязва Ройтерс.
Още от Свят