Дъщерята на Йосиф Сталин почина на 85 годишна възраст в САЩ

Почина дъщерята на съветския диктатор Йосиф Сталин, чието бягство на Запад в разгара на студената война смути управляващите комунисти и я превърна в автор на бестселъри. Тя беше на 85 години.

Както заяви в понеделник следователят в Ричланд Каунти Мари Търнър, Лана Питърс (Lana Peters), по-известна в света под предишното си име Светлана Алилуева, почина на 22 ноември от рак на червата в щата Уисконсин, където живя, получавайки американско гражданство.

Нейното бягство през 1967 година, което отчасти е мотивирано от лошото отношение от страна на съветските власти към тогавашния ѝ мъж Бриджис Сайн (Brijesh Singh), предизвика световен фурор и се превърна в пропагандна победа на САЩ. Но Питърс (Алилуева), която остави в СССР две деца, смята, че нейният живот не е бил само преход от един лагер в друг по време на студената война. Тя дори се връща обратно в Съветския съюз през 80-те години, но само след година отново отпътува за САЩ.

Когато през 1966 година напуска СССР и заминава за Индия, тя възнамерява да остави там праха на третия си съпруг, който е гражданин на Индия, и да се върне. Вместо това тайно отива в американското посолство в Ню Делхи и моли за политическо убежище. След кратък престой в Швейцария тя се мести в САЩ.

Питърс взема със себе си мемоарите си, посветени на живота ѝ Русия и писани през 1963 г. “Двадесет писма към приятеля” са напечатани няколко месеца след нейното пристигане в Щатите и се превръщат в бестселър.

След пристигането си в Ню Йорк през 1967 година, 41 годишната Светлана заявява: “Аз дойдох тук за самореализация, която толкова дълго ми отказваха в Русия.” Тя казва, че започва да се съмнява в комунизма при който е израснала, и не вярва в съществуването на капиталисти или комунисти, а само в добрите и лошите хора. Също така тя открива за себе си религията и вярва, че е “невъзможно да живееш без Бог в сърцето си.”

В своята книга тя си спомня за баща си, който управлява страната 29 години и който умира през 1953 година като далечен и параноичен човек. “Той беше обикновен човек. Много груб. Много жесток”, казва Питърс пред "Wisconsin State Journal" по време на едно от редките си интервюта през 2010 година.

“В него нямаше нищо сложно. Той се държеше по доста обикновен начин с нас. Той ме обичаше, искаше да бъда с него и да стана образована марксистка.”

Председателят на Министерския съвет на Съветска Русия Алексей Косигин нарече Питърс “морално нестабилен” и “болен човек.”

”Аз смених лагера на марксистите с лагера на капиталистите”, спомня си тя през 2007 година в документалния филм ” Светлана за Светлана.” Тя заявява, че нейната личност е много по-сложна и че до края никой не я е разбрал.”

”Хората казват “дъщерята на Сталин, дъщерята на Сталин”, като имат предвид, че трябва да ходя с оръжие на рамо и да стрелям по американците. Или казват “не, тя е дошла тук, тя е американски гражданин”. Това означава, че съм като бомба за другите. Не, аз не подкрепям никого. Аз съм по средата. Ето тази “среда” те не могат да разберат.”

За бягството си Питърс/Алилуева ѝ се налага да плати висока лична цена. Тя оставя двете си деца от предишните бракове, Йосиф и Екатерина, в Русия. И двамата твърде болезнено приемат заминаването ѝ. Те никога не успяват да се сближат.

Отгледана от бавачка, с която се сближава много след смъртта на майка си през 1932 година, Светлана е единствената дъщеря на Сталин. Тя има двама братя, Василий и Яков. Яков е пленен от немците през 1941 година и загива в концлагер. Василий умира на 40 години от алкохолизъм.

Алилуева завършва Московския университет през 1949 година, работи като учител и преводач, известна е сред московските литературни кръгове преди заминаването си от СССР. Била е омъжена четири пъти - последният път за архитекта Уилям Уесли Питърс (William Wesley Peters), ученик на Франк Лойд Райт (Frank Lloyd Wright). Те са женени от 1970 до 1973 година, ражда им се дъщеря.

Питърс пише още три книги, сред които и “Само една година”, автобиография, публикувана през 1969 година.

Наследството на баща ѝ я преследва през целия ѝ живот, въпреки че тя се опитва да живее извън неговата сянка. Тя се изказва против неговата политика и решения, между които е и изпращането на милиони хора в трудови лагери, но, според нея, често много от комунистическите лидери са оставали причастни към това.

“Иска ми се хората да видят онова, което аз видях", каза в понеделник Лана Паршина, която взе интервю от Питърс за филма “Светлана за Светлана.”

"Тя беше много милосърдна и крайно мила домакиня. Тя беше тактична, рецитираше поезия, говорехме на различни теми. Беше ѝ интересно това, което става по света.”

Чарлз Таунсънд, който работи във факултета по славянски езици и литература в университета в Принстън, където през 1967 година там пристига Питърс, заяви, че тя не е била политически ангажирана.

"Тя беше много мила, заяви Таунсънд. "Скромна, това е най-подходящата дума за нея”.

След като живя във Великобритания 2 години, 58-годишната Питърс се връща в Съветския Съюз през 1984 година заедно с дъщеря си Олга, като заявява, че иска да се събере с децата си. Съветското ѝ гражданство е възстановено, а самата тя осъжда времето, прекарано в САЩ и Великобритания, признавайки, че там никога не е била свободна. Но след малко повече от година след скандал с роднини тя отново иска разрешение за напускане на страната, и това искане е изпълнено. Тя се завръща в САЩ и се зарича повече никога да не стъпи в Русия.

Последните десетилетия от живота си тя прекара в изолация. Дъщеря ѝ Олга, известна под името Крис Евънс (Chrese Evans) живее в Портланд, щата Орегон.

Синът ѝ Йосиф умира през 2008 година в Москва на 63 години. Екатерина , на 61 години, се занимава с научна дейност и изучава активния вулкан в Източен Сибир.

”Тя беше единственото ми семейство, каза 40 годишната Евънс в интервю за вестник The Oregonian. "Ние бяхме много близки. Това е голяма загуба; мислех си, че тя ще ме надживее. Тя имаше много приятели и много хора, които истински я обичаха.”

Евънс, която управлява в Портланд, щата Орегон, малък моден магазин, каза, че израснала “като обикновено дете”, въпреки че с майка си често се местят от град на град.