Давността за наказателно преследване по “Възродителния процес” е изтекла

Изтекла е абсолютната давност за наказателно преследване по делото за т.нар. Възродителен процес. Това заяви в четвъртък заместник - главният прокурор Валери Първанов, след като бе изслушан в парламентарната комисия по права на човека и вероизповедания. Той бе поканен във връзка с писма на български изселници в Турция до европейските институции, изразяващи възмущение, че и до момента делото за “Възродителния процес” не е стигнало до съд.

Валери Първанов, който бе наблюдаващ прокурор по делото, се оправда пред депутатите, че делото два пъти е внасяно в съда, но е спряно заради 126 пострадали, които са се изселили в Турция и не могат да бъдат издирени и разпитани.

Делото за “Възродителния процес” започва през 1991 г. с обвинения за престъпление против националното равенство срещу Тодор Живков, Димитър Стоянов, Петър Младенов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов.

През 1993 г. обаче Валери Първанов преценява, че гражданите на НРБ не са разделяни по етноси и петимата обвиняеми не са проповядвали идеи за "дискриминация и омраза", и сваля тези обвинения. Тогава в делото остават председателят на Държавния съвет и генерален секретар на БКП Тодор Живков, вътрешният министър Димитър Стоянов и министър-председателят от 1986 г. Георги Атанасов, които получават нови обвинения. Според обвинителния акт на прокурор Валери Първанов, вината на Димитър Стоянов е, че от май 1984 г. до декември 1988 г. умишлено превишил власт и права, възлагайки на подчинените си несвойствени за тях задачи, въвел извънредно положение в някои територии на страната и разпоредил задържане на български граждани без правно основание. Живков и Атанасов съответно са подбудили вътрешния министър към престъплението.

Особеността на обвинителния акт, написан от Първанов е, че започва с обстоятелствено въведение, в което на практика се защитава проведеният от режима на Тодор Живков “Възродителен процес” като едва ли не акт на възстановен етнически баланс.

Преди шест години самият Валери Първанов заяви, че не може да се говори за пряко пострадали от действията на тримата обвиняеми, тъй като извършеният по места погром си има други конкретни извършители.

Освен това, каза тогава прокурор Първанов, жертвите на “Възродителния процес” вече били възмездени от държавата още в началото на 90-те години с различни нормативни актове.

Според независими магистрати обвинителният акт по “Възродителния процес” е написан така, че гарантира сигурни оправдателни присъди на обвиняемите, тъй като им вменява престъпления, които не са извършили и им спестява нещата, за които наистина носят отговорност.

Делото бе внесено във Върховния съд през 1993 г., когато военният съдия Николай Чирпов го връща с указания да се издирят всички пострадали лица.

Три следствени поръчки са изпращани до Турция, но и досега 126 от тях не са издирени и разпитани, обясни пред депутатите в четвъртък прокурор Първанов. Затова и при повторното внасяне съдът го е върнал.

Има опасност да изтече давностният срок по делото, каза Първанов в отговор на въпрос и добави, че не остават повече от година-две за изпълнение на указанията на съда. По думите му, ако не се промени обвинението, давността вече дори е изтекла, но все пак е необходимо да бъдат събрани всички доказателства, за да се определи давността.

Според Първанов делото не може да се прекрати преди да се изпълнят указанията на съда и не се разпитат тези хора. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигне ново обвинение, което предвижда по-тежко наказание и давността е по-дълга, то тогава делото може да се възобнови, обясни Валери Първанов.

Заместник-председателят на комисията по вероизповеданията Ахмед Юсеин (ДПС) каза, че не приема всички обвинения към България във връзка с липсата на осъдени за “Възродителния процес, но призна, че наистина няма нито един осъден. На заседанието присъстваха и бивши политически затворници от лагера в Белене.

Под натиска на различни европейски институции и неправителствени организации през година - две ДПС повдига публично въпроса с “Възродителния процес”, но досега без никакви реални последствия.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?